АРУКО

Начало » НОВИНИ » КОНФЕРЕНЦИИ » нова книга, нов сайт, нов блог, нова дискусия

нова книга, нов сайт, нов блог, нова дискусия

Архив

12923099_10208649964667771_5049377526195836412_n

Седмицата приключваме с няколко хубави новини:

Първо, всички ние, които се интересуваме от античността, имаме нова изворова книга на български език! Тя е малка, но ценна: Атинската държавна уредба и Лакедемонската държавна уредба на Ксенофонт. В поредицата „Извори“ на издателство „Изток-Запад“ преди дни бе включено още едно издание – в джобен формат, но безценно четиво, какъвто е замисълът на всички издания в тази библиотека. Все едно кой точно е авторът – историкът Ксенофонт, който е бил връстник на Платон и заедно с него е бил сред приятелите и събеседниците на Сократ от кръга на по-младите атиняни, или някой друг атинянин със същото име, с несъмнени симпатии не само към аристократичното, но още повече и към олигархичното държавно устройство. Двата текста са контрапункт на Аристотеловите Атинската държавна уредба и на Политика, и обогатяват източниците, с които можем да работим на български език за изучаването и преподаването на античната политическа мисъл в средните училища и университетите.

Преводът е на проф. дфн Мирена Славова.

***

После, отскоро има още един блог, на който вече са сложени, но скоро ще се появят още няколко важни откъси от текстове на Аристотел. Юбилеят тази година – 2 400 години от рождението на Философа – събужда много идеи и начинания. Колегите от ФФ, вдъхновявани най-вече от доц. д-р Иван Колев и д-р Стоян Асенов, които вече 27 години дават душа на средношколската олимпиада по философия и раздвижват преподаването на дисциплините от философския цикъл в нашите средни училища, предложиха обявяването на национален ученически конкурс за философско есе на тема „Моят Аристотел“.

Това е новият блог, създаден от г-жа Зоя Христова-Димитрова, на който може да се прочете какви са условията за участие и срокът за изпращане на текстовете за конкурса за ученическо есе на тема „Моят Аристотел“.

Пак във връзка с юбилея на Философа и организирането на конференцията Предизвикателството Аристотел

гл. ас. д-р Камелия Спасова още през януари създаде специален тематичен сайт, на който ще се публикуват новини и информация за събитието, предвидено за 28, 29 и 30 ноември в Ректората на Софийския Университет.

Поглеждайте тук, ако искате да участвате с доклад или само да присъствате като слушатели на един научен форум, който обещава да бъде интересен и значим.

***

Също така, в рубриката Библиотека на този сайт през тази седмица бяха добавени три нови текста: два доклада на Николай Гочев за концепциите за класическата древност и за смисъла на класическото образование, като единият от тях бе представен на 19 ноември миналата година на тържествената научна сесия по случай 10-тата годишнина от създаването на АРУКО, а другият е бил обсъден с участниците в дискусионния клуб „Смисъл“, събиращ докторанти и студенти от УНСС, на 13 март тази година.

Освен тях е добавена една статия, представена от мен на 30 октомври 2015 г. в ЮЗУ „Неофит Рилски“ на международната конференция „Диалогът Изток-Запад: философски и политологични перспективи“, за диалога Алкивиад на Платон. Защото Платон през целия си живот е писал много внимателно и много изкусно своите писани текстове – диалози и писма. И защото е инвестирал баснословно количество пари в купуването на най-висококачествен сиракузки папирус, за да могат тези шедьоври на философско-литературната словесност да бъдат запазени за поколенията. Защото записаното върху най-качествен египетски или сиракузки папирус с най-качественото мастило от сепии или миниатюрни раковини устоява през вековете, за разлика от написаното върху пергамент. За щастие, Платон е бил много, много богат и е можел да си позволи да похарчи огромна сума драхми и за най-устойчиво мастило от сепии,  и за най-неизтриваем и използваем само веднъж папирус. Имал е нескромността да предположи, че и след хилядолетия написаното от него пак ще се чете – не защото е написано от него, а защото въпросите, които иронично и/или сериозно обсъждат неговите философско-литературни персонажи, са вечните въпроси за човешкото и битието.

Докладите на Николай Гочев за античността и класическото образование, както и статията за персонификацията на добродетелите в образите на четиримата знатни перси в Алкивиад на Платон може да видите тук.

***

И последно в този ред на съобщаване, но не и по важност: погледнете отново плаката по-горе. Следващата седмица ще започне с много интересна дискусия, организирана от интердисциплинарния семинар Phrontisterium classicum, организиран от Катедрата по Класическа филология. Този път темата на обсъждането е Преподаването на класическите езици и класическата древност в средното и висшето образование. В нея ще се включат преподаватели и от НГДЕК „Константин Кирил Философ“, както, разбира се, и от нашия СУ.

Дискусията ще започне в 17 часа в Зала 1 на Ректората, в понеделник, 11 април.

Димка Гичева-Гочева, 8 април 2016 г.

 


1 коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: