АРУКО

Начало » 2021 » февруари

Monthly Archives: февруари 2021

защитата е събитие

В понеделник, 1 март 2021 г., в 14 часа ще започне публичната защита на дисертацията на Христо Хр. Тодоров на тема “Ритъм и етос в класическата старогръцка литература (V-IV в. пр. Хр.)” за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ по професионално направление 2.1. Филология, Литература на народите от Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия (Старогръцка литература)

Авторефератът, рецензиите и становищата на членовете на научното жури са тук:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/predstoyaschi_zaschiti/hristo_hristov_todorov_fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii

Това е голямо и радостно събитие най-малко поради три важни причини:

Първо, хуманитарната общност получава подарък: чудесно написан ерудитски текст на млад колега, който знае много, мисли остро и в дълбочина, и се изразява превъзходно на увлекателен и четим български език. Прочетете автореферата, рецензиите и становищата, и ще се убедите в това.

Второ, тази защита ще се случи в нерадостния и плашещ процес на почти пълното изчезване от научната сцена на успешно завършени докторантски изследвания по проблемите на античната литература и философия. Възможно е да греша, нека написаното от мен да стане повод за поправяне и допълване, но през последните 15 години както във ФФ, така и във ФКНФ, и във ФСлФ, сред стотиците успешно защитени дисертации и в трите факултета, единици са онези, които са в най-трудните полета на античната литература и философия.

Трето, може би най-важното.

Професор Богданов – Бог да го прости! – обичаше да (ми) казва: ние трябва да имаме чувство за мисия и идея за дълг.

Материализирането на чувството за мисия и на идеята за дълг според него щеше да стигне до пълнота най-вече чрез създаването и утвърждаването на една нова академична институция, което той и направи, но мисията и дългът на занимаващите с античната литература и философия от всички стари и нови университети ни вменяват:

да превеждаме, да превеждаме и пак да превеждаме най-важното от най-важното на български език.

Сам той изпълни своя дълг в този аспект с преводите си на някои от най-важните диалози на Платон, на Диатрибите на Епиктет и на Към себе си на Марк Аврелий.

Чувството за мисия и идеята за дълг на Христо Хр. Тодоров в изпълнението на културната задача за внасяне в българския език на преводи на текстове на важни мислители от миналото са дали плод: безукорно и вдъхновено преведените от него текстове вече доближават 1000 страници!

При това не само са много, но и на какви автори!

Превел е патриарх Фотий от гръцки, Декарт, Лайбниц, Хобс, Томас Мор и Исак Нютон от латински в сборника Philosophia naturalis (УИ „Св. Климент Охридски, 2014), Хуго Гроций в сборника Идеи за гражданско общество (УИ „Св. Климент Охридски“, 2019), Барух Спиноза – Богословско-политически трактат („Изток-Запад“, 2019). Последно, но не и по значение – Загадката на здравето на Ханс-Георг Гадамер (2014, изд. на НБУ), разбира се от немски. Тук само по допирателна ще допълня, че в днешните терзания около здравето на човечеството, прочитането на точно тази мъдра книга е препоръчително за всички.

Затова защитата в понеделник е не лично, а културно събитие: тя показва как един млад колега като воин на знанието и просветата изпълнява и мисията на истинския, на философстващия класически филолог, как е изпълнил и дълга към обогатяването на културата на родния език чрез преводи на текстове, без които не може, и същевременно как е довел до съвършен телос личното си изследване.

Желаещите да слушат и гледат, да питат и да поздравят накрая колегата, нека да се включат тук:

https://meet.jit.si/%D0%9F%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2

Аз съм от хората, четящи преводи на философски текстове на български език. Превела съм малко, редактирала съм повече. Всички тези преводи на колегата Тодоров, който от понеделник, 1 март, ще е вече доктор, заслужават поклон: патриарх Фотий, Декарт, Спиноза, Томас Мор, Лайбниц, Хуго Гроций, Нютон и Гадамер!

Според мен в историята на нашия университет няма друг колега, който преди да стигне до Христова възраст, да е направил толкова много в изпълнението на мисията и на дълга на истинския класически филолог.

Браво на Христо и на жената до него – Велислава!

Всичко е любов.

Да я пазят, да са здрави и да се обичат.

Димка Гочева, 27 февруари 2021 г.

жития на български светци на латински език

Нова ценна книга публикува през миналата година д-р Иван И. Илиев, преподавател в Богословския факултет

на Софийския университет, в момента изследовател в Германия, подкрепен от Хумболтовата фондация.

Преводът на латински език на житията на св. Петка Търновска и на св. Иван Рилски, издаден с безукорна академична прецизност и съпътстващи исторически, езиковедски, богословски и палеотипически коментари, бележки, латинско-старобългарски и старобългарско-латински речник, е дар за мнозина изследователи у нас и по света.

Ето само няколко изречения от предговора му към изданието:

„Написването на тази книга е резултат от работата ми по проекта за подкрепа на постдокторанти

в Софийския университет (2019) с намерение рецепцията в западноевропейска среда на български произведения чрез превод на латински да намери приложение в учебната работа.
В тази книга се публикуват следните издания:
(1) Текст на Житието на св. Петка Търновска според Молитвослов от 1521 г., екз. Рц 21 в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, л. 94а–103б и латински текст според Acta Sanctorum
X/7: 163–165;
(2) Текст на Житието на св. Иван Рилски от старопечатен Пролог от 1696 г., л. 192б-195а, както и латинският му превод според Acta Sanctorum X/9: 690–691.
Изготвени са по два речника за всеки превод, които дават възможност да се съпоставят славянските оригинали и латинските преводи.
… Искам да изкажа благодарност на сътрудниците в Пловдивската библиотека “Иван Вазов”, г-н Петко
Димитров, в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”,
доц. д-р Елена Узунова, Библиотеката на Руската академия в Санкт
Петербург, д-р Вера Подковирова (главен хранител) и на Руската
Държавна библиотека в Москва, д-р Марина Крутова (главен палеограф), които ми съдействаха при издирването на изворов материал и изследвания на чуждестранни автори. „

Вижте и СЪДЪРЖАНИЕто:
І. Житие на света Петка Търновска в латински превод
Източник на превода на латински на Житието на света Петка Търновска
Житието на света Петка Търновска от патриарх Евтимий
Католическите мисии на Балканите и дейността на
Рафаел Левакович
История на латинския превод на Житието на света Петка Търновска
Щрихи от славянската палеотипика
Характеристика на латинския превод
ІІ. Житие на свети Иван Рилски в латински превод
Личността на Иван Мартинов
Творчеството на Иван Мартинов
Свети Иван Рилски и неговото Житие
Житието на свети Иван Рилски в Стишния пролог
Славянските печатни пролози и Житието на свети Иван Рилски
Латинският превод на Житието на св. Иван Рилски от Иван Мартинов
Заключение
Издания на текстовете и речници
Структура на речниците
Съкращения
Житие на света Петка Търновска от патриарх Евтимий в латински превод

Текст на Житието според Молитвослов на Божидар Вукович от 1521 г.
Vita Sanctae Parasceves, Interprete P. F. Raphaele Levacovich Ordinis Minorum
Старобългарско-латински речник
Латинско-старобългарски речник
Житие на свети Иван Рилски в латински превод
Препис в Стишен пролог за септември – февруари от1368/76 г
Текст на Житието според руски старопечатен Пролог от 1696 г.
Commemoratio venerabilis patris nostri Joannis Rylensis
Ex prologo Mosquensi ad diem 19 Octobris, interprete
Joanne Martinof, presbytero Societatis Jesu
Старобългарско-латински речник
Латинско-старобългарски речник
Библиография
Резюме

***

Книгата е публикувана от Университетското издателство „Неофит Рилски“ на Югозападния Университет, Благоевград, 2020 г., а научен редактор е проф. Маргарет Димитрова.

Изданието е финансирано по проект „Гутенберговата революция и българите“ (№ ДН 10/9)
към Фонд „Научни изследвания“ – Министерството на образованието и науката.

Пожелаваме от сърце здраве и вдъхновение на колегата Иван Илиев за още много издания, увенчаващи изследванията му, а на книгата – читатели, които да ѝ се радват, да я ползват и да я хвалят.