АРУКО

Начало » 2015 » април

Monthly Archives: април 2015

античността в дигиталния свят

Изображение368

д-р Димитър Илиев изнася лекция за „Тускулански беседи“ пред студентите от първия випуск на специалност

История и философия в Исторически факултет, май 2012 г.

***

      Проф. дфн Мирена Славова, ръководител на Катедрата по Класическа филология изпрати покана до колегията

за предстояща лекция на д-р Димитър Илиев в интердисциплинарния семинар Phrontisterium classicum.

Драги колеги,

Заповядайте на поредната сбирка на интердисциплинарния семинар Phrontisterium classicum, която ще се проведе на 27 април, понеделник, от 17 ч. в 176 ауд. Лектор ще бъде нашият колега от Катедрата по класическа филология гл. ас. д-р Димитър Илиев, който наскоро се завърна от кратка командировка в Департамента по дигитална хуманитаристика в университета на Лайпциг, с който нашата катедра е в тясно сътрудничество.
Колегата Илиев ще изнесе лекция на тема „Античността в дигиталния свят – методи и перспективи“, с която ще ни запознае с най-новите идеи и проекти за навлизане на дигиталното пространство в обучението и изучаването на античността.
 
С поздрав,
Мирена Славова
***
      По този повод реблогвам на сайта на АРУКО един по-отдавнашен пост, от декември 2012 г., за много големите преводачески постижения на колегата д-р Димитър Илиев в първите български преводи и издания на най-важни философски произведения на Цицерон и Аристотел.

          За новото издание на Цицерон

 

Наскоро си спомних, че между празничните Никулден и студентския осми декември, е денят, който за себе си наричам „денят на Цицерон“. Цицерон е бил убит, или направо казано заклан по заповед на Марк Антоний на 7 декември 43 г. преди Христа. После трупът му е бил осквернен, а части от него били показани на попарените от потрес сенатори … Според някои автори Марк Антоний показал на сенаторите, за да ги сплаши, отрязания език на Цицерон, а според други – отсечените му ръце…

Тази дата ми напомня винаги, че свободата да говориш точно онова, което мислиш и още по-трудното, да действаш и постъпваш наистина според човешките и философските си убеждения, е духовен и съвестов лукс, който малцина са си позволявали, а почти всички от тях са платили с живота си за тази смелост. Зенон от Елея, Сократ и Цицерон са били убити; Анаксагор, Протагор и Аристотел са се отървали със своевременно бягство; Платон е бил продаден на пирати и за щастие спасен от предани и щедри приятели… Смелостта на полисното или публичното поведение е била многократно наказвана. Във всички исторически епохи, навсякъде по света.

Денят на съсичането и издевателствата над трупа на Цицерон ми напомни, че годината изтича, а все още не съм успяла да напиша отзив тук за чудесното ново издание на български.

През пролетта на тази година, но датиран като публикуван още през 2008 г., най-после излезе томът с двете може би най-важни философски произведения на Марк Тулий Цицерон – „За задълженията“ и „Тускулански беседи“. Преводът на „За задълженията“, De officiis е направен от Рада Златанова и редактиран от Петя Стоянова, а Tusculanae disputationes е в превод на д-р Димитър Илиев. Остават непреведени на български още две от най-важните философски съчинения: De finibus bonorum et malorum и „За природата на боговете“.

В изданието има кратък предговор от доц.д-р Анна Николова, който представя автора като държавник, оратор, писател и философ. Този предговор за кой ли път ми напомни за изключителната скромност на доц. Николова. Крайно време е тя да се осмели, а и да се намери издател, който да издаде в един том нейните многобройни встъпителни студии и предговори към толкова много антични, предимно латиноезични автори, издадени в превод на български:  от това ще се получи внушителен и много полезен том за римската литература, култура и история.

Преводът на Рада Златанова е редактиран и коментиран от Петя Стоянова, която е отдавна позната на българския читател като преводач и коментатор на трите най-важни съчинения на Цицерон за философията и теорията на реториката: „За оратора“, „Брут, или за прочутите оратори“, и „Ораторът“, издадени от УИ „Св. Климент Охридски“ през 1992 г. в сборника За оратора; както и на най-важното съчинение на Сенека в онзи специфичен за Рим раздел на античната етика: добродетелите на владетеля и етиката на императора. Става дума, разбира се, за De clementia, което е било адресирано до цезаря Нерон за неговата 18-годишнина, и е преведено на български като „За снизходителността“. Заедно със „За благодеянията“ то е включено в едно малко, луксозно издадено томче от 2001 г., изд. „РИВА“.

Произведения на Цицерон в превод на български има вече няколко, при това не само в книжни тела, повечето от които са полиграфски отлично издадени, но и в достъпни интернетни ресурси. Без да претендирам за изчерпателност, защото със сигурност през първата половина на ХХ век има и други преводи, една ориентировъчна библиография би могла да изглежда така:

       Етически трактати. С., 1984, “Народна култура”. Превод Юдит Филипова, предговор Анна Николова.

       Избрани писма. С., 1983, “Народна култура”. Превод Недялка Георгиева, предговор Анна Николова.

       За държавата. За законите. Превод и предговор Мария Костова. С., СОФИ – Р, 1994.

       За оратора. С., 1992, УИ “Св. Климент Охридски”, превод Петя Стоянова, встъп. студия Богдан Богданов, предговор Исак Паси.

       Избрани речи. С., “Наука и изкуство”, 1983. Съставителство и уводна студия Анна Николова. Превод: Владимир Атанасов, Димитър Бояджиев, Недялка Георгиева, Лили Йорданова.

Много ценно за нашите читатели, за ученици, студенти и преподаватели от множество дисциплини е и това, че почти всички тези христоматийни речи и някои философско-теоретични творби са част от мащабния проект, разработван от колеги от катедрата по Класическа филология във ФКНФ, наречен Romulus bulgaricus.
Вижте тук:  http://romulus-bg.net/

На линка за произведенията на Цицерон, например, са публикувани и най-важните му речи, и някои от философско-теоретичните му творби за реториката, и двете най-важни произведения за философията на държавата и правото – „За държавата“ и „За законите“.
http://romulus-bg.net/?page=author&a_id=25
http://romulus-bg.net/?page=author&a_id=25

Този контекст на вече публикувани преводи на Цицерон и на интернет-източници на латински на някои от тях, паралелно представени с преводите им на български, е обогатен от двата нови превода в изданието „Избрани произведения“ на УИ „Св. Климент Охридски“, което се появи в реално време тази пролет.  Доколкото разбрах от колегите, преводачката Рада Златанова вече не е сред живите и няма как да види своя труд публикуван… Може би заради това цялото издание е със следното посвещение:

      „Този том се посвещава на паметта на класическите филолози, за които е било невъзможно да разпространяват класическото образование в България след образователната реформа през 1946-1947 г.“

      Прецизният български превод на „Тускулански беседи“, направен от д-р Димитър Илиев и обилният коментар към него през обясненията за митологичните персонажи, историческите личности, мислителите, философите, ораторите и творците, споменати от Цицерон в съчинението, не могат да изненадат никого.

***

Колегата д-р Димитър Илиев е преводач не само на Цицерон, но и на Аристотел.
Едно от най-важните съчинения на Аристотеловата философия на природата – „За възникването и загиването“ – стигна в негов превод до нашия читател, през 2006 г., издаден от издателство „СОНМ“ в книжното тяло Аристотел. Два трактата.

      Цялата поредица „Делос“ можете да видите тук:

      http://www.bsph.org/index.php?view=publishers&show=publications&level_0=books&mid=4&level_1=12  

***

Философията на „Тускулански беседи“ и основните теми в нея – презрението към смъртта, понасянето на болката, душевните страдания и скръбта, но най-вече достатъчността на добродетелта като условие за щастлив живот – беше представена от д-р Димитър Илиев   през май месец 2012 г. на студентите от първия випуск на новата специалност История и философия в Исторически факултет.

Sapiens Ubique Civis III – Szeged 2015

Associated Professor Margaret Dimitrova shared this invitation:

Call for Papers: Sapiens Ubique Civis III – Szeged 2015

PhD Student Conference in Classical Studies, Szeged Hungary, August 26-29. 2015

The Department of Classical Philology and Neo-Latin Studies, Faculty of Arts, University of Szeged, Hungary is pleased to announce its International PhD Student Conference Sapiens Ubique Civis III – Szeged 2015. The aim of the conference is to bring together an international group of young scholars working in a variety of periods, places, languages, and fields. Papers on a wide range of classical subjects, including but not limited to the literature, history, philology, philosophy, linguistics and archaeology of Greece and Rome, Byzantinology, Neo-Latin studies, reception of the classics, as well as papers dealing with theatre studies, comparative literature, contemporary literature and fine arts related to the Antiquity are welcome.

Lectures: The language of the conference is English. Thematic sessions and plenary lectures will be scheduled over four days. The time limit for each lecture is 20 minutes, followed by 5 minutes of discussion.

Abstracts: Abstracts of at most 300 words, plus title and references, should be sent by email as a Word attachment to sapiensuc@gmail.com no later than May 17, 2015. The document should also contain author information including name, affiliation and contact email address, and the title of the presentation. Acceptance notification will be sent to you till June 7, 2015.

Registration: The registration fee for the conference is 50 Euros. Payment should be made by bank transfer after the acceptance of the papers. The participation fee includes conference pack, reception meal, closing event, extra programs, and refreshments during coffee breaks. The participation fee does not include accommodation, but the conference coordinators will assist the conference participants with finding accommodation in the city centre.

Publication: All papers will be considered for publication.

Getting here: Szeged, the largest city of Southern Hungary, can be easily reached by train from Budapest and the Budapest Ferenc Liszt International Airport (formerly known as Ferihegy Airport), which depart every hour between 5 AM and 9 PM. Those who prefer travelling by car can choose the European route E75, and then should take the Hungarian M5 motorway, a section of E75, passing by the city.

We look forward to your participation in this conference.

Kind regards,

Dr. János Nagyillés PhD Head of Department, Chairman of the Conference Committee

Dr. Mariann Czerovszki PhD Dr. György Fogarasi PhD Dr. Tamás Jászay PhD Dr. Péter Kasza PhD Dr. Katalin Kürtösi CSc Dr. habil. István Lázár PhD Dr. habil. Péter Mayer PhD Dr. László Odrobina PhD Prof. László Szörényi DSc Dr. habil. Ibolya Tar CSc Dr. Iván Tóth PhD Members of the Conference Committee

Attila Hajdú (attila.hajdu85@gmail.com) Gábor Horti (hortigabor85@gmail.com) Gergo Gellérfi (gellerfigergo@gmail.comConference coordinators