АРУКО

Начало » 2016 » март

Monthly Archives: март 2016

Реклами

нови попълнения в Библиотеката

Новите попълнения в Библиотеката на нашия сайт през тази седмица:

  1. Частичен превод на Апология на Паламед на Горгий, направен отдавна от Николай Гочев, но все още непубликуван на хартия.
  2. Превод на Книга Епсилон/Пета на Никомахова етика на Аристотел, публикуван през 2011 г. в брой 6 на сп. Философски алтернативи.
  3. Коментар на преводачката Димка Гочева: Новият превод на Книга Епсилон/Пета на Никомахова етика в контекста на актуалните интерпретации в аристотелознанието. Публикуван в същия брой на сп. Философски алтернативи.

           

Реклами

започва обогатяване на Библиотеката

Скъпи колеги и приятели на АРУКО,

Започва освежаването и обогатяването на рубриката БИБЛИОТЕКА

на нашия сайт с публикувани, но и с някои непубликувани текстове, написани от членове на Асоциацията или от други колеги, които изследват проблемните сфери и епохите, с които се занимаваме всички ние.

Новото е част от дисертацията на д-р Методий Рождественский за етотическата аргументация в Реторика на Аристотел, защитена на 24 юни 2011 г.,

но също така и четири много интересни работи на доц. д-р Елия Маринова.

Вижте тук:

https://aaduce.wordpress.com/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/

Каним всички, които желаят да публикуват във виртуалното пространство свои вече отпечатани работи, но и все още непубликувани текстове, някои части или дори целите си бакалавърски дипломни работи или магистърски тези, части от дисертации или книги, да ни изпращат текстовете си.

Цитирането на тези виртуални публикации е отдавна утвърдено като практика в академичното писане по света и у нас: чрез копиране на адреса и посочване на датата, на която последно е бил достъпен.

 

представяне на „Диатриби“-те на Епиктет

10394522_10208388990143571_2292204455409865457_n

Днес, 21 март, понеделник, от 17.30 часа в Зала 1 на Ректората на Софийския Университет ще бъде представен първият цялостен превод на „Диатриби“-те на Епиктет на български език,

с участието на преводача проф. дфн Богдан Богданов – дългогодишен преподавател по старогръцка литература в СУ и председател на Настоятелството на НБУ.

За първи път книгата беше публикувана миналата година от издателството на НБУ, а наскоро излезе и второ издание на превода, с нов предговор на преводача, като второто издание е на „Жанет 45“.

Събитието се организира като част от поредицата лекции и семинари на интердисциплинарния формат Phrontisterium Classicum на катедрата по Класическа филология.

***

diatribai 001

„Диатриби“-те на Епиктет се появяват за първи път на български. Чудесен превод на най-важния текст на гръкоезичната философия, създадена в римския и късноантичния контекст. Според мен, но само според мен, Епиктет е много по-възвишен като човек и много по-важен като философ от Сенека и Марк Аврелий и поотделно, и взети заедно. Беседите, или словата му, или проповедите му, както още биват наричани тези негови напътствия, са неоценими не само за разбирането на стоическата и античната философия, но и за осмислянето на мястото и предназначението на човека в този свят тук-и-сега. Съвсем малки откъси от тях има в Антологията Антична философия, но най-после българският читател може да прочете целия корпус на „Диатриби“ в превод на Богдан Богданов. „Наръчниче„-то или „Наръчник за живота“ на Епиктет в превод на Калина Гарелова беше публикуван през 2000 г. от „Кибеа“, а с публикуването на  „Диатриби“-те можем да кажем, че на български вече имаме всички най-важни произведения на стоиците от римската епоха. Съчинението е не само в превод на Богдан Богданов и с обичайния контекстуализиращ предговор от него, но е снабдено и с три ценни справочни допълнения: речник на имената, речник на античните реалии, речник на понятията и термините на стоическата, но и на епикурейската философия.

 

Димка Гочева

 

 

Десет години от основаването на Асоциацията.

Десет години от основаването на АРУКО

Уводни думи

на доц. д-р Елия Маринова, председател на Управителния съвет

при откриването на сесията по случай 10-тата годишнина от основаването на Асоциацията, ноември, 2015 г., Ректорат

IMG04012

„Асоциация за развитие на университетското класическо образование“ (АРУКО) беше учредена на 8 март 2005 г. като сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Учредителите ѝ бяха основно преподаватели и студенти от магистърската програма „Антична култура и литература“ на катедра „Класическа филология“. Постепенно към тази групичка, която и сега представлява ядрото на нашето сдружение, се присъединиха колеги от други факултети на СУ, преподаватели от ВТУ, ЮЗУ и НБУ, две наши колеги от университета във Флорида и от Брюкселския свободен университет, неколцина издатели и преводачи, възпитаници на НГДЕК или на „Класическа филология“, които са се реализирали в друго поприще, но виждат в сдружението адекватна форма на своето продължаващо участие в популяризирането на античното наследство и на самото класическо образование като ценност. За изтеклите десет години някои от тези хора напуснаха България; обичайният за ранните години на нашата магистърска програма състав – с преобладаващо присъствие на току-що дипломирани бакалаври на „Класическа филология“ или студенти от Философския и Богословския факултет на СУ – се промени повече от веднъж, така че програмата често обединяваше хора не само от различни факултети (и университети), но и преди всичко от съвсем различни поколения, а в няколко случая от различни националности; диалогът с тази променяща се аудитория съответно рефлектира върху формите на изява, лекторските поредици и приоритетните посоки на развитие на АРУКО. Въпреки различните промени вътре в самото сдружение и извън него, десет години по-късно то още е обединително място за тези, които разбират, че разговорът за класическото образование може да продължи и след дипломирането, в рамките на една информирана общност, създадена за обмен на идеи и текстове, за иницииране на реформи в преподаването и популяризиране на Античността.

Най-важната част от Устава на всяко сдружение представлява формулировката на целите, които то си поставя. Пак тя е онази част от визитката на различните неправителствени организации, която най-често следва общоприетите шаблони на т.нар. ‘проектен език’. На този фон приетият през 2005 г. Устав на АРУКО, в който нито веднъж не се споменава за ‘устойчиво развитие’ и ‘гъвкави интеграционни и адаптационни модели’, заявява като цели на новооснованото сдружение няколко просто формулирани неща, а някои от тях като настояването, че античното наследство може и трябва да оформя ценности, или че хуманитарното образование влияе върху процесите в световната култура, чуваме значително по-рядко, отколкото преди десетилетие или две. Използвам случая, за да припомня тези пет първоначално поставени цели на АРУКО:

„1. Да пропагандира стойността на античното културно наследство като основа на по-късната и на съвременната европейска култура и като фактор за оформянето на нейните ценности;

  1. Да развива нови образователни стратегии във висшите училища, отговарящи на променящите се европейски и световни тенденции;
  2. Да изследва влиянието на образованието в хуманитарните науки върху процесите в европейската и световна култура;
  3. Да усъвършенства работата и материалната база на преподавателските екипи в областта на науките за Античността и на хуманитарните науки в България;
  4. Да подпомага преподаването във висшите училища в областта на науките за Античността, хуманитарните науки и преноса на нови научни знания в средното образование“.

На пръв поглед тези цели сякаш дублират образователната, изследователска, и най-общо популяризаторска функция на университетската специалност „Класическа филология“. Друго подобно сдружение, основано през 2005 г., ДИАБ, т.е. българският филиал на ФИЕК (Fédération internationale des associations d’études classiques), който представя съвкупно античниците на конгресите на Федерацията, си поставя сходни цели, макар да има по-различен профил и да заявява като свой приоритет популяризирането на историческата наука в България и извън нея. В такъв случай логично е да поставим в ретроспекция въпроса защо беше необходимо да се създаде сдружение като АРУКО, кои от описаните цели, поставени при неговото учредяване, се оказаха най-адекватни на този формат общуване между хора, които се интересуват от Античността, и какво е различното в общия университетски климат, в енергията и общите нагласи в годината на създаването на сдружението и днес?

На първото общо събрание през 2006 г. си позволих да посоча като постижение на АРУКО самия факт, че то не се разпадна през първата година на своето съществуване, нещо, което фактически и юридически се случва с немалка част от новооснованите сдружения. В голяма степен го отдавам на едно щастливо стечение на обстоятелствата, което събра точно в онзи момент способни, знаещи и и енергични млади хора – преподаватели и студенти – в магистърската програма „Антична култура и литература“. На изработването на лекционни курсове и семинари в тази програма всъщност беше посветен и първият проект с участие на АРУКО под ръководството на доц. Николай Гочев, проектът „Развитие и усъвършенстване на Магистърската програма по антична култура и литература“ 2004–2005 г.

Освен това несъмнено сдружението беше учредено при една по-благоприятна финансова конюнктура в средата на миналото десетилетие, когато съществуваха различни форми на грантове, отговарящи на активността на сравнително малки академични или неформални организации. Друга, дори по- съществена разлика в ситуацията от 2005 г. беше яснотата по отношение на съдържанието на реформите в преподаването на класическа античност, които вече бяха започнали в университета – а именно, преосмислянето на институционалните средства за реформиране на университетския курикулум. АРУКО беше създадена скоро след налагането на двукомпонентния образователен модел във висшето образование, на основата на един силен старт на разнообразна магистърска програма като поле за методологическо експериментиране, допускащо постоянния приток на нови избираеми курсове или пък курсове, водени диалогично от двама преподаватели. Оттук дойде и импулсът за постепенното реформиране на бакалавърската програма, с логичен фокус върху актуализирането на учебните курсове чрез сравняването им с учебните планове в други страни, обръщането към студенти extra fines и използването на нови педагогически подходи.

Интуицията за случващите се промени в класическото образование беше артикулирана през същата година особено ясно в международния проект на катедра „Класическа филология” „Контекстуализация на класиката”, в който голяма част от членовете на АРУКО бяха организатори, лектори или участници. В рамките на този проект, спонсориран от „Регионален семинар за високо качество в преподаването“ на институт „Отворено общество“, бяха формулирани цели, които се съдържат в един генерализиран вид и в Устава на сдружението: реформиране на облика на специалността, преодоляване на изолацията между класическите школи в Източна и Югоизточна Европа, преподаването на класическата античност в перспективата на съвременните социални и културни процеси. Отварянето на специалността към информационните технологии, електронното публикуване, систематизацията на базите данни в областта на класическата античност, всичко това в течение на годините се оформи като един от приоритетите на сдружението. Пример за това е публикуването на материали на сайта на сдружението, контактът с издателство „Проектория”, и преди всичко създаването на два специализирани канала в  Youtube: „Класически изследвания“ и „Антична култура и литература“, където да се запазват видеоматериалите от семинари, разговори с преподаватели и други събития на АРУКО.

От друга страна, публичните прояви на АРУКО като цяло сякаш бяха по-малко отворени към привличането на нелитературни източници и повече фокусирани върху интерпретацията на античния текст. Семинарите и лекциите на АРУКО бяха доминирани от анализа на комплексни текстове и от следните големи теми: модерното преподаване на антична философия; присъствието на античната етика и политическа теория в европейската интелектуална традиция; отношението Библия – класическа древност.

В това тематично поле са конференциите, в които АРУКО участва като съорганизатор – конференцията на тема „Библия и класическа древност“ (29 февруари 2008 г.), организирана със съдействието на Венцислав Стойков в рамките на кампанията  „Година на Библията в България“ и научната конференция „Религия и контекст“, съвместно организирана с Висшия евангелски богословски институт на 27 февруари 2009 г. Текстовете от двете конференции бяха поместени в сборника „Класически и модерни измерения на религиозното откровение“, публикуван през декември 2009 г. с активната подкрепа на д-р Чавдар Хаджиев. Със заключителна конференция завърши и двусеместриалният интердисциплинарен курс „Актуалната античност. Политическата мисъл в европейския свят“, проведен през 2007/2008 г. и подкрепен от ЦЕУ Будапеща. Сборникът с текстове от тази конференция „Политическата мисъл на европейското минало“ беше публикуван през 2010 г. Накрая следва да споменем международния семинар върху „Епиномис“ на Платон, организиран по инициатива на доц. Димка Гочева и доц. Невена Панова и протекъл на изключително високо ниво.

Не по-малко важна активност на АРУКО, особено през последните години, когато стана значително по-трудно да се организират форуми в обичайния формат на конференцията, представляваха семинарите и лекционните цикли, някои от които представени от няколко преподаватели под една обща тема: избираемият курс от летния семестър на 2013 г. „Интелектуалците през Античността“, „Античността в художествената литература“ през летния семестър на 2014 г., курсът „Платонизъм“, воден през зимния семестър на 2014 г., лекциите на проф. Светла Славева-Грифин през септември 2013 г. и на д-р Милен Иванов, „От култа към хероя към култа към светеца“, през ноември 2013 г, отвореният семинар по антична митология на д-р Вяра Калфина през зимния семестър на 2012 г., курсът „Класическо образование и идея за класическа древност“, представен от 7 лектори през летния семестър на 2012 г. Тази форма на общуване, наред с поддържането на сайта, впоследствие на блога на сдружението, беше и основната възможност за комуникация между членовете на АРУКО и за споделяне на новини – анонси на предстоящи курсове, отзиви за текущи курсове, новини от колегите в други български университети, съобщения за научни форуми, към които имаме някакво отношение.

През последната година се оформи предложението членовете на АРУКО да четат лекции, в които да представят методологията на своята научна работа или типови проблеми и решения при преподаването на класически езици, култура и литература. През май 2015 г. проф. Маргарет Димитрова и доц. Андрей Бояджиев представиха съвместно първата лекция от такъв вид, в която беше демонстрирана методологията на палеослависта, който изследва преводи от гръцки: „Acta Thomae in India. За рецепцията на гръцката християнска литература сред южните славяни”, а през ноември 2015 г. д-р Герасим Петрински продължи експеримента с едно необичайно въведение във византийската реторика: „Конкурсите за красота във византийския императорски двор – реторика, литература, пропаганда”. Пожелаваме си през 2016 г. и други членове на АРУКО да представят своята работа или преподавателски методи в този по-свободен формат.

В чисто практически план сдружението все още не е изпълнило онези цели, които виждам да се повтарят като пожелание в протоколите от общите събрания на нашето сдружение – организиране на тематична конференция, която да покрива повече аспекти и епохи на Античността, издаване на сборник със собствени средства, поддържането на електронен или печатен бюлетин, екскурзия с посещение на антични паметници. Един друг отложен дълг е комуникацията с учителите и учениците от НГДЕК. Независимо че АРУКО адресира основно университетската общност, организирането на лекция конкретно за учениците, или поканата към ученици и преподаватели на НГДЕК да участват в семинарите и лекциите на АРУКО, ще бъде една адекватна и полезна стъпка. По тази причина в дискусията на нашата кръгла маса, с която ще продължи конференцията, наред с темите за новия стар предмет на класическата филология и класическото образование и интердисциплинарността, присъства и темата за приемствеността в класическото образование.

В следващите доклади ще поставим въпросите мислим ли е университет без класическо образование; как се получи така, че в България университетското класическо образование се ограничава главно до едно място – класическата катедра в Софийския университет; къде е мястото на АРУКО в историята на българските сдружения на изследователи на Античността. В тази връзка е и моето заключително пожелание – от АРУКО, както от нашите ентусиазирани предшественици от пожълтелите снимки, да остане следа.

Елия Маринова

 

***

А ето и някои снимки от семинари и конференции, организирани от Асоциацията:

Ако щракнете тук, ще си припомните с текст и снимки работата на семинара върху късния Платонов диалог „Епиномис“, проведен през юни 2011 г. в Университета.

Снимки от конференцията „Библия и класическа древност“, проведена на 29 февруари 2008 г.

26 септември. 2012г.: първата сбирка от открития семинар на сдружението за 2012/ 2013, на която д-р Вяра Калфина представи дисертационния си труд “Ритуални аспекти на митологичните мотиви за насилствена смърт в древногръцки културен контекст”.

Семинар върху доклада на д-р Милен Иванов „От култа към хероя към култа към светеца в балканските земи на юг от река Дунав (III – VII в.)

Заключителната конференция на двусеместриалния курс „Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят“, проведен през 2007/2008 г.

 

множество интересни семинари

В началото на следващата седмица, в понеделник и вторник

в Софийския университет ще се проведе

Международен форум „Истина и софистика“.

Подробна информация за неговата предистория ни дават колегите, които водят

Софийския литературоведски семинар:

https://sofialitseminar.wordpress.com/2016/03/13/international-forum-truth-and-sophistry/

„Форумът продължава философските срещи, организирани от Центъра по философия към Токийския университет (UTCP) и Софийския литературоведски семинар (СЛС) през 2013г. върху „Метаморфоза и катастрофа“ и през 2015 върху „Възвишеното и das Unheimliche“ (март 2015 г., София) и върху „Литературните фигури“(декември 2015, Токио). Тази година форумът ще се провежда в два модула – симпозиум, който в свободен разговор ще обсъжда темата за истината и маските на истината през диалога на Платон „Софист“ и трактата на Лонгин „За възвишеното“. Вторият модул включва две публични лекции, които ще повдигнат отново въпроса „що е философия“. Заповядайте, да чуете Коичиро Кокубун, „Косвената реч във философията – методът на Жил Дельоз“ на 14 март 2016 г. от 18 часа и Боян Манчев, „Преобръщане на времето. Глава първа“ на 15 март 2016 г. от 18 часа.“

Място: в Новата конферентна зала

Участници: наши колеги и гости от Япония. Програмата е много интересна:

14th March, 14-16 h symposium on Longinus “On the Sublime“, introduction by Futoshi Hoshino
● 14th March, 18-20 h lecture by Koichiro Kokubun “Free Indirect Speech in Philosophy – The Method of Gilles Deleuze”

● 15th March, 14-16 h symposium on Plato “Sophist“, introduction by Kamelia Spassova
● 15th March, 18-20 h lecture by Boyan Manchev „The Reversal of Time. Chapter One.“

***

А под знака на юбилея на Аристотел в НБУ през пролетния семестър се провежда всяка сряда семинар върху Никомахова етика на Аристотел. Водещите се редуват през седмица, като веднъж водещи са проф. Богданов, д-р Георги Гочев и д-р Владимир Маринов, а следващия път водещи са проф. Тодоров, доц. Вацов и доц. Гьошев.

Място: зала 410 в Корпус 1 на НБУ

Време: всяка сряда от 18.00 до 19.30 часа.

http://www.bogdanbogdanov.net/bg_seminar.php?page=page_show&pageID=7

Едната триада от водещи дискутира по темата

Щастие, действие и добродетел – Никомахова етика на Аристотел
(I-V книга). Програмата е:

Първа среща – 24 февруари 2016 г.
Въведение: за Никомахова етика и практическата философия на Аристотел
Тема: Доброто е целта на всички човешки действия
Текст: Аристотел, Никомахова етика, кн. І, гл. 1-3

Втора среща – 9 март 2016 г.
Щастие, добро и добър живот
Тема: Щастието е най-висшето добро
Текст: Аристотел, Никомахова етика, кн. І, гл. 4-12

Трета среща – 23 март 2016 г.
Човешко устройство, навици и видове добродетел
Тема: Едни добродетели се формират по навик, а други се научават
Текст: Аристотел, Никомахова етика, кн. І, гл. 13 – кн. ІІ, гл. 4

Четвърта среща – 6 април 2016 г.
Отделните добродетели според Аристотел
Тема: Добродетелта е вид средност на характера
Текст: Аристотел, Никомахова етика, кн. ІІ, гл. 5-9

Пета среща – 20 април 2016 г.
Знание, избор и действие
Тема: В наша власт ли е да бъдем добродетелни?
Текст: Аристотел, Никомахова етика, кн. ІІІ, гл. 1-5

Шеста среща – 4 май 2016 г.
Смелостта и благоразумието
Тема: Добродетелта се ръководи от страха и удоволствието
Текст: Аристотел, Никомахова етика, кн. ІІІ, гл. 6-12

Седма среща – 18 май 2016 г.
Щедрост, великодушие и духовитост
Тема: Отношението към парите, почестите и останалите хора е среда и условие за добродетелта
Текст: Аристотел, Никомахова етика, кн. ІV

Осма среща – 1 юни 2016 г.
Справедливо действие и видове справедливост
Тема: Справедливостта е по средата между причиняването и понасянето на несправедливост
Текст: Аристотел, Никомахова етика, кн. V


 

Другата триада от водещи на Аристотеловия семинар, които поемат щафетата през седмица, работи по темата за волята и свободата на волята по следната програма и с голям екип от лектори:

2 март 2016 г. – проф. д-р Христо Тодоров – „Слабост на волята“

16 март 2016 г. – проф. д-р Лидия Денкова – „За етиката, щастието и философията“

30 март 2016 г. – гл. ас. д-р Георги Гочев – „Щастие, знание и действие“

13 април 2016 г. – гл. ас. д-р Христо Гьошев – „За приятелството“

27 април 2016 г. – доц. д-р Невена Панова – „Етика и поезия“

11 май 2016 г. – гл. ас. д-р Владимир Маринов – „Една или много? Аристотел за единството на добродетелите“

25 май 2016 г. – гл. ас. д-р Сергей Стефанов – „Морал, принуда, насилие (експеримент с етическото учение на Аристотел)“

8 юни 2016 г.  доц. д-р Ясен Захариев – „(Не)моралният навик“

 

конференция за античните схващания за душата в Скопие

ПОКАНА ЗА УЧЕСТВО НА ВТОРА МЕЃУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЈА

Почитувани колешки и колеги,

ЗДРУЖЕНИЕТО НА КЛАСИЧНИ ФИЛОЛОЗИ „АНТИКА“,

ЗДРУЖЕНИЕТО ЗА КОМПАРАТИВНА КНИЖЕВНОСТ НА МАКЕДОНИЈА

ЗККМ СКОПЈЕ, и ФИЛОЗОФСКОТО ДРУШТВО НА МАКЕДОНИЈА

во рамките на своите научни активности, ја организираат

ВТОРАТА МЕЃУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЈА на тема:

ЗА ДУШАТА 1-3 јуни 2016 година (Скопје, Р. Македонија)

ЦЕЛ НА КОНФЕРЕНЦИЈАТА Конференцијата се организира со цел да ја поттикнува и одржува меѓусебната соработка и дијалог помеѓу специјалистите од хуманистичките науки, како и да ги збогати научните согледби во областа на книжевната наука, на компаративистиката, на класичната филологија, на филозофијата, на теологијата, на фолклорот, на антропологијата и на културолошките студии, во рамките на темата што е дадена како наслов.

ТЕМИ

Очекуваните прилози не се ограничени во однос на разните аспекти на темата и можат да се однесуваат на: 1. Лингвистички погледи за душата (етимолошки, семиотички дијалектолошки); 2. Дихотомија тело-душа и трихотомија ум-разум-душа; 3. Научно концептуализирање на душата: (когнитивна) невронаука и душата; теории за душата во современата психологија; 4. Концептот на психе во античката медицина; 5. Психотерапија (psychēs therapeîas) и психагогија (psychagōgia) во антиката; 6. Аксиолошки поглед за душата; (не)чиста душа; морално исчистување на душата; слобода и ропство; грев и доблест; 7. Митолошки, ритуални и симболички толкувања за душата во лингвистиката, литературата и културата; 8. Филозофски и религиозни толкувања за душата (божествената природа на душата, потеклото на душата, смртноста и бесмртноста на душата; душата и атеизмот, душата и христијанските ереси); 9. Когнитивни аспекти на душата (интуиција, самоспознание, свесно-несвесно, абјектност, субјект-објект); 10. Различни концепции за душата: анимизам, метемпсихоза, витализам, панпсихизам, хилеморфизам; концептот на светска душа (Anima mundi); 11. Антрополошки погледи за душата; 12. Наративни шеми за душата во фолклорните, историските и литературните текстови.

ПРИЈАВА И КОТИЗАЦИЈА

Пријавата за учество, со насловот на излагањето, и апстрактот (200 збора), можете да ја доставите до Организациониот одбор на Конференцијата, најдоцна до 1 април 2016 година, на следнава адреса: conference.onthe.soul@gmail.com.

За местото на одржување на Конференцијата, дополнително ќе бидете известени. За учество на научната конференција се плаќа котизација, која опфаќа:  Право за учество на научната конференција и презентирање на трудовите  Примероци на списанија од претходниот собир  Рецензирање и редактирање на трудовите  Обврска за печатење на трудовите кои ќе се презентираат, односно позитивно рецензираат  Кафе во текот на паузите на собирот

Висината на котизацијата е 30 евра за учесниците од странство, 20 евра за домашните учесници и 10 евра за студенти.

Висината на котизацијата се намалува за 50 % за оние кои ќе изберат да партиципираат само со праќање на текст за зборникот.

Текстовите од Конференцијата ќе бидат објавени во посебен зборник.

Учесниците од странство сами ќе ги сносат трошоците за престој во Скопје.

Лица за контакт: Марија Манасиевска.manasievskam@gmail.com,

Даниела Тошева: toshevadaniela@gmail.com Со почит,

Претседател на Организациониот одбор, Љупчо Митковски

нов превод на „Поетиката“

В световното аристотелознание и книгоиздаване Поетиката е ненадминат шампион – най-много преводи, коментари и издания са посветени на нея. Така е и у нас: третият отлично направен и коментиран превод на малкото, но незаменимо съчинение За поетическото изкуство вече е пред нас. Ново преводаческо постижение на колегата от НБУ д-р Георги Гочев, който съвсем наскоро зарадва нашите читатели с нов превод на Държавата на Платон.
Първият превод на Поетиката е на Кръстьо Генов и Петър Радев, който има две издания – през 1943 и 1947 г.
Професор Александър Ничев превежда не само Софокъл, Есхил и Аристофан, но и прави нов, богато коментиран превод наПоетиката, който има три издания: първото е от 1975 г. на “Наука и изкуство”. Второто издание е на СОФИ-Р, от 1993 г. Трето издание: „Захарий Стоянов”, 2013.
Но освен това професор Ничев публикува и множество изследвания върху Аристотеловата теория за творческото изкуство, както по-свободно можем да преведем заглавието на творбата, която дава най-важните понятия и за литературната наука, и за сценичните изкуства. Проф. Ничев става авторитет за мнозина от колегите по света, които изследват античната култура и литература, като най-популярни са интерпретациите му на състраданието и страха вПоетиката, но много други естетически, а и етически проблеми са отлично представени от него – спорът за най-съвършената трагедия или най-красивата трагедия, и проблемът за вината на трагическия герой според Аристотел.
Едната книга на проф. Ничев, издадена от издателството на БАН през 1970 г., е изцяло на френски, а втората, издадена през 1982 г. от Университетското издателство, съдържа статии и на немски, и на английски, но все пак студиите на френски преобладават. http://kkf.proclassics.org/documents/Nichev_La_faute_tragique.pdf
Не само естетическият, не само етическият, но и светогледният, както и автобиографичният смисъл на интерпретациите, направени от проф. Ничев на Аристотеловите възгледи, е заключителна част на хабилитационния текст на Николай Гочев, издаден като книга през 2004 г. от СОНМ: ΠΟΙΗΣΙΣ. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература.
И последно в този ред на показване, но не и по важност: най-вдъхновената представителка на новото поколение в литературната теория и изследването на античната литература в Софийския университет направи диахронен анализ на тази линия в аристотелознанието, която през ХХ век у нас очертаха книгите, преводите, предговорите или послесловите, коментарите и бележките към преведените от тях творби: а именно, триадата на преподавателите по старогръцка литература в катедрата по Класическа филология от средата на миналия век досега: проф. Александър Ничев, проф. Богдан Богданов и доц. Николай Гочев.
В книгата на Камелия Спасова Събитие и пример у Платон и Аристотел нейната свежа гледна точка към Федър на Платон и Реторика на Аристотел е представена като епизод в богатия, непрекъснато обновяван и интригуващ сюжет на много теоретични събития по света и у нас, едно от които е в хронологията и логиката на българското аристотелознание, фокусирано върху Поетиката.
През първия семестър на тази учебна година в поредица от семинари в НБУ, водени от проф. Богданов, д-р Георги Гочев и д-р Владимир Маринов, Поетиката е била в центъра на академичните дискусии.
С едно изречение: динамика и оживление около Поетиката!
 
 
Ех, какво ли щеше да бъде, ако втората ѝ книга, посветена на комедията, пародията и смешното, не беше изгоряла в онзи пожар и в онази библиотека, описани в криминално-ерудитския шедьовър „Името на розата“? :-)))
Димка Гочева,
постът е публикуван и на личния ми преподавателско-публицистичен блог