АРУКО

Начало » 2016 » май

Monthly Archives: май 2016

Реклами

пропусната страница от „За душата“

в Аристотеловия парк в Стагира, 1 септември 2009 г.

 

Това съобщение за пропуснатата страница от българския превод на За душата поради публикуването му след смъртта на преводача д-р Марко Марков беше публикувано преди три години на моя личен блог:

http://dimkasdiary.blogspot.bg/2013/06/blog-post_17.html

Днес го препубликувам тук, за да съобщя, че като част от докторантския курс Наследството на Аристотел първата лекция и дискусия върху трактата се състоя миналата сряда, 11 май, а довечера ще продължим с обсъждането на книгите Бета и Гама, от 17.30 часа в конферентната зала Яйцето на партера на Четвърти блок. Ако има любопитни колеги, нека да заповядат.

В публикуваното преди три години съобщих:

Наскоро колегата д-р Иван Колев ми обърна внимание, че в превода на За душата на български е пропуснат един пасаж.

От 417b10 до 418a5,  липсва краят на глава 5 от книга II на За душата.

Чела съм няколко пъти текста, при това най-малко веднъж от начало до край и в оригинал, като в полетата на по-старото издание на „Наука и изкуство“ от поредицата „Философско наследство“ от 1979 г., съм писала с тънкописец и молив – как точно са казани на гръцки някои изречения и кои точно са някои от употребените думи и изрази. (Това загрози книгата и увреди цялостта й, но пък за мен така тя стана удобно лично справочно пособие.)

На това място в нашите издания има грешка в пагинацията – вместо 417 пише 471, като това е подвело всички, които са работили и по първото издание на превода на д-р Марко Марков, и по второто издание, на „ЛИК“ от 2006 г.
Също така трябва да напомним, че първото издание на превода излиза след смъртта на д-р Марко Марков.

Понякога става така. Въпреки огромното старание и чудесния резултат на преводаческата работа на д-р Марко Марков и на първия редактор проф. дфн Ради Радев, и след голямото старание около второто издание, при което колегата д-р Иван Колев е използвал няколко академични издания и преводи на трактата, сред които направените от

W.D.Ross, Hicks, Theiler, Jannone/Barbotin, Hett.
Чак сега, при подготовката на хабилитационната си книга, колегата Иван Колев забелязва, че всъщност има не просто грешка в пагинацията, но и пропуск на една страница текст.

И по-точно: вместо 417 b пише 471 b на с. 66 от изданието от 1979 г., после на с. 68 вместо 418 b пише 418 а, а на с. 69 вместо 419 а пише 419 b. Тези неточни пагинации са възпроизведени и в изданието на „ЛИК“.
Както и да е, по-важно е да видим какво пише на тази пропусната страница. Колегата Колев я е чел много внимателно, защото тя е важна за цялостната антропологическа и естетическа интерпретация, която прави на този Аристотелов текст, и за огромната традиция на неговото преосмисляне през вековете и хилядолетията на европейското философстване от Теофраст до Пол Рикьор.

 

Ето първоначалният работен вариант на превода, който направих по изданието на гръцкия текст на Рос, Оксфорд Кларендон Прес, от 1956 г., което е доста близко до разчитането на текста от Бекер и се различава в някои пасажи от изданията на Хамлин, Апелт и др.

Ясно е кой беше първият читател, редактор и критик на превода. Николай Гочев много внимателно го прочете и предложи свой вариант за началния пасаж и последното изречение, но с останалото е напълно съгласен.

В скобите са поставени думи или изрази, които според мен напълно се подразбират, но нали знаете, преводачите и тълкувателите се различават по това, което подразбират, особено в толкова трудни, стегнати, лапидарни и елиптични философски бомби, като този пасаж.
И така, на тази страница от Аристотеловия анализ според мен се казва:

Има обаче по право и друго наименование за привеждането на онова, което е във възможност, към ентелехия – както за мислещото, така и за разсъждаващото. Има един, който е знаещ във възможност и получава знание от друг, който е в ентелехията на знаенето и може да преподава; за първия или изобщо не трябва да се казва, че претърпява някакво въздействие, както погрешно се твърди, или че има два начина на изменянето му: единият от тях е промяната, водеща към лишените (от възприятие, но само за момента или за някакъв период) дадености, а другият е промяната, водеща към (осъществяването на) предразположенията и природата.

При онова, което може да възприема сетивно, първата промяна се поражда от пораждащото, защото когато едно сетивновъзприемащо същество се роди, то вече притежава сетивността като някакъв вид знание. И за теоретизирането по същия начин се казва, че е действителност. Разликата между тях е, че онези, които предизвикват  одействителностяването на сетивните възприятия, са извън (сетивновъзприемащото същество) – вижданото, чуваното, както и останалите сетивновъзприемани неща. Причината за тази разлика е в това, че сетивното възприятие се осъществява (или одействителностява) по отношение на нещата в тяхната обособеност, а знанието – за всеобщото: а всеобщите по някакъв начин са в самата душа.

Затова, да мисли някой зависи само от него – винаги, когато пожелае, а сетивното възприемане не зависи само от сетивновъзприемащото, тъй като е необходимо да го има и сетивновъзприеманото. По същия начин това се отнася и за всички знания за сетивновъзприеманите неща, и то поради същата причина: защото сетивновъзприеманите неща съществуват като обособени и са извън.

Ще имаме сгоден случай да изясним всички тези и по-нататък. Засега нека да разграничим само толкова: не може да се говори просто така (или не може да се абсолютизира говоренето), че нещо съществува във възможност. Или имаме случай, при който бихме казали, че едно дете след време може да стане военен стратег, или имаме друг случай, когато това се отнася за мъж на съответната възраст. За сетивността говорим във втория смисъл. И щом разликата между тях се назовава с различни имена, ще трябва да ги разграничим: и че са различни, и как точно са различни, за което ще си послужим по необходимост с претърпяването на въздействие и изменянето като с най-главни имена. Както вече се каза, сетивото във възможност е това, което е сетивновъзприетото вече в ентелехия. Но то не изпитва въздействие, понеже е подобно на него, а при самото изпитване на въздействието се уподобява и е като че ли като него.

**

Според Николай Гочев, обаче, по-добре е началото на пасажа да бъде преведено така:

Това, да се води мислещото и разсъждаващото от състояние “във възможност” към “ентелехия” не е правилно да се нарича “обучение”; то трябва да има друго название. Това, което от състояние “във възможност” учи и добива знание от страна на онова, което е в “ентелехия” и обучава, за него (както стана дума) или не трябва да се казва, че търпи нещо, или че има два начина…

Последното изречение според Николай Гочев е по-смислено така:

418а 5:

Докато изпитва въздействие, то още не е като него; но след като е претърпяло въздействието, то вече се е уподобило и е като него.

Димка Гичева-Гочева, 18 май 2016 г.

 

Реклами

представяне на „Евдемонии“

Днес, 16 май, от 18 часа в Зала 2 на Ректората
 ще бъде представена книгата
Евдемонии
на доц. д-р Христо Стоев,
който наскоро се присъедини към преподавателския състав на колегите
от катедра Философия във Философския факултет.

Христо Стоев е роден през 1973 г. в Бургас, завършил е философия, автор е на две книги върху философията на Кант. Доскоро преподаваше в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.

На гърба на корицата той е написал:

Тази книга се е родила като фрагменти, но няма фрагментарен характер. Обединена е от общ дух на търсене на смисъл и четири женски имена, вплетени в обща игра. Тя не представлява чиста философия, нито литература par excellence, но търси общото им пространство, доколкото цени пълнокръвното единство на послание и стил. Всички теми в нея опират в крайна сметка до спецификата на човешкото присъствие в света. Ако перифразираме един философ на 20-ти век, човекът е същество, което превръща собственото си битие в проблем. Това самопроблематизиране се случва още на ниво поведение или жизнена нагласа, но тук то е предприето по пътя на философска рефлексия. 

И още:

Щастие от гръцки е eudaimonia. Eu-благо, daimonia-демоние.
Щастието, това е благодемоние. Демонът, това е вестител. Той скрива, чрез това, че открива. Няма универсални демони. Всеки демон има свое собствено лице. За него няма дума, но за него има име. Името не може да бъде повторено. Демоните не са подвластни на заклинания. Те се явяват само тук и сега. Изрязват процепи в хода на времето. Избират жеста, в който да се въплътят.

Авторът

Още много философско-литературни фрагменти можете да прочетете на блога на Христо Стоев, един наистина изискан и смислен философско-литературен виртуален оазис на красотата в словото и мисълта.

Книгата е публикувана от издателство „Ерго“ в библиотека „+КонтраПункти-„.

Заповядайте!

покана за конференция

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Философски факултет

Катедра „Реторика“

П О К А Н А

ЗА  УЧАСТИЕ  В

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

„ИСТОРИЯ НА РЕТОРИКАТА: 2400 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АРИСТОТЕЛ И ДЕМОСТЕН“

София, 15 – 16 октомври 2016

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Имаме удоволствието да ви поканим за участие в националната научна конференция „История на реториката: 2400 години от рождението на Демостен“, организирана от катедра „Реторика“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Проблемните области обхващат теоретични, методологични и приложни аспекти на реториката, ораторското изкуство и пропагандните техники през Античността, Средновековието, Ренесанса и Новото време.

Дати и място на провеждане

15 – 16 октомври 2016 г.

София, СУ „Св. Климент Охридски“, Ректорат, заседателна зала 1

Срокове

  • За изпращане на заявка и тема на доклад: 30 юли 2016 г.
  • Потвърждение за приемане

на доклада:                                                                           31 август 2016 г.

Контакти за информация

Доц. д-р Герасим Петрински, СУ „Св. Климент Охридски“, Катедра „Реторика“, бул. Цариградско Шосе 125, блок 4, етаж 1, кабинет 126, тел. 088 985 68 09,

e-mail gpetrinski@gmail.com.

Заявките за участие и темите на докладите могат да бъдат изпращани на:

Е-mail: gpetrinski@gmail.com