АРУКО

Покана за Четвъртите годишни четения на АРУКО

Уважаеми колеги и съмишленици,

Асоциацията за развитие на университетското класическо образование Ви кани да вземете участие в традиционните Годишни четения на АРУКО: на 11 и 12 декември 2020 г.,

на тема ЛОГОС, ДОГМА, ФАНТАЗИЯ.

Вашите заявки за участие (до 30 минути), включващи заглавие на български и английски и резюме (до 1000 знака), очакваме до 15 ноември 2020 г. на адрес: aduceorg [at] gmail.com.

Организационен екип:
Вяра Калфина
Димка Гичева-Гочева
Иван Петров
Петър Горанов
Силвия Кръстева

„Драски по софийските работи“

Честита нова година на всички колеги, на членовете, симпатизантите и съмишлениците на

Асоциацията за развитие на университетското класическо образование! Да сме здрави и щастливи, да преминем през изпитанията и дано новата 2021 г. да бъде по-добра за образованията, науките, изкуствата, за общностния живот на хората, чийто смисъл е не живеенето изобщо,

а добрият живот.

Първият отзив за книга, който публикуваме през новата година, е написан от колегата Димитър Драгнев, докторант по старогръцка литература и преподавател по класическите езици. Беше споделен от него във фейсбук https://www.facebook.com/demetrius.dragnev/posts/10224643685870247

Ето я неговата препоръка за уникалната книга, съставена от архитект Тодор Войников за хилядолетната София:

Преди точно две седмици станах един от първите читатели на тази уникална книга, като тук думата уникална е съвсем намясто, тъй като тя е написана, нарисувана и начертана изцяло на ръка. Отдавна не съм се вълнувал толкова много от четенето и дори само от разгръщането на страниците на една книга.

Драски по софийските работи на Тодор Войников е книга, която силно препоръчвам за всеки софиянец.

Тя е историческа, в нея са представени възстановки на града от различни епохи – от римската, та чак до днешната, като тук си позволявам да приложа част от само една от тях – центърът на София през 20-те години, в която най-старателно е посочено какво се намира на всеки номер от всяка улица. Има забележителни възстановки на сгради от римско и османско време, които дълги години съм се опитвал да си представя или да намеря, но до тази книга – безуспешно.

Едно от големите достойнства на книгата е, че в нея има историята не просто на сгради и улици, а на хора – в нея са изобразени (вижте например третата снимка) над 700 от жителите на града отново от различните периоди на неговото съществуване.

Авторът е подбрал и цитирал много внимателно всички свои източници – научна, художествена и техническа литература.

Книгата сякаш е многопластова и се чете с удоволствие и възхищение, защото в нея откриваме не само някакви данни, скици и рисунки, но и авторовия професионален възглед за миналото, настоящето и бъдещето на града.

Достойнствата на книгата са големи и е невъзможно да се опишат в един пост тук във Фейсбук.

Книгата може да бъде поръчана на адрес www.sofiabook.eu .

Димитър Драгнев

Омировата „Илиада“ в паралелни преводи

През 2020 година имах удоволствието да бъда поканен да участвам в рубриката „Паралелни преводи“ на „Литературен вестник“ – няколко души превеждат паралелно един и същи текст и пишат кратък коментар за взетите от тях преводачески решения. По този начин ясно се показва, че превеждането до голяма степен е творене, тъй като превежданият текст може да придобие различни лица в езика, на който се превежда, а преводачът е този, който решава в какво лице оригиналният текст да се превъплъти. Освен това така читателят на преводите има възможността да се запознае с няколко „преводни лица“ на оригиналния текст и да си създаде по-пълна представа за него.

Броят на рубриката, в който участвах, е посветен на „Илиада“. Откъсът от Омировата творба, избран за превеждане (песен 21, стихове 67-119), е моментът, в който Ахил, вече напълно обзет от гнева (онзи гняв, на старогръцки μῆνις, който Омир призовава музата да възпее още в първия стих на творбата и който всъщност е и първата дума в „Илиада“: μῆνιν ἄειδε θεὰ Πηληϊάδεω Ἀχιλῆος (Hom. Il. 1.1) – гнева на Ахила Пелеев възпей, о богиньо [преводът е мой, Б.П.]), безмилостно убива молещия го за пощада Ликаон, един от синовете на Приам.

Achilles slaying Lycaon. Column Krater, 380-370 BC, Apulia. The British Museum [изображението е взето от https://www.britishmuseum.org/collection/image/600722001%5D

Другите преводачи в посветените на Омир „Паралелни преводи“ бяха Доротея Табакова, Димитър Илиев, Георги Гочев и Петя Хайнрих (последните двама като преводачески екип).

Разбира се, трябва да се спомене и името на Димитър Кенаров, който поддържа рубриката в „Литературен вестник“ и чието решение е този брой да бъде посветен на Омировия епос. Миналите броеве на „Паралелни преводи“ са посветени на поетите У. Х. Одън и Емил Верхарен.

            Ето различните преводи на последните няколко стиха от откъса (116-119), в които е представена смъртта на Ликаон – добавям и „каноничния“ превод на Александър Милев и Блага Димитрова от 1969 г.:

●превод на Александър Милев и Блага Димитрова:

А пък Ахил незабавно измъкна си меча наточен,

шибна врата му до дясната ключица. Мечът двуостър

цял надълбоко потъна. Във миг Ликаон на земята

ничком се просна: и рукна кръв черна, пръстта се накваси.

●превод на Георги Гочев и Петя Хайнрих:

Меча си остър тогава извади Ахил и замахна,

вби го под вратната кост и дълбоко в гръкляна

мечът двуостър потъна, а онзи се просна безжизнен.

Рукна кръвта му, потече на вади, намокри земята.

●превод на Борислав Петров:

А пък Ахил тогава извади меча остър

и точно под врата го над ключицата вниза –

така мечът двуостър изцяло в него влезе,

а той се свлече долу и проснат там лежеше

и черна кръв течеше и мокреше земята.

●превод на Доротея Табакова:

А пък Ахил измъкна острия меч и заби го

в шията му покрай ключицата – и мечът двуостър

хлътна изцяло навътре; простря се веднага младежът

там по очи – и черната кръв напои там земята.

●превод на Димитър Илиев:

А пък Ахил остър меч извади и го удари

в ключицата под врата и той на земята се свлече,

рукна му черната кръв и във пръстта се просмука.

А ако отворите този линк, ще може да прочете преводите на откъса от „Илиада“ в цялост и коментарите на преводачите.

Борислав Петров

Топ публикации и страници

трактати на Хипократ

Календар на събитията

януари 2021
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Архив

Статистика

  • 37 750 hits