АРУКО

Advertisements

еднократен и постоянен

43185908_10216465393768614_2164632743743324160_n

 

Утре, 9 октомври, вторник, от 16 часа в Конферентната зала на Ректората

ще имаме възможност да присъстваме на лекцията на проф. Кристоф Кугелмайер от Университета на Саарбрюкен

Professional and Amatuer Theatre Reception of Ancient Drama: Seneca’s Phaedra of Saarbrücken.

Допълнително ще съобщим и за друга дискусия с чуждестранния колега.

*********************************************************************************

През този семестър ще се проведе и избираемият курс

Античността в художествената литература и

естетическата теория XVI-XX в.

Избираем курс (4 часа лекции седмично)

2018/2019

Постоянен водещ на този курс е доц. д-р Николай Гочев, но по негова покана през този семестър ще му асистирам-и-партнирам и аз, доц. д-р Димка Гичева-Гочева, а също така като гост-лектори и гост-дискусанти в курса ще се включат и други колеги от НБУ, от Философския факултет и от Факултета по славянски филологии.

 Програма и анотация на курса:

 Курсът съществува от създаването на магистърската програма „Антична култура и литература“ (2002 г.) и може да бъде избиран и от студенти в бакалавърската степен.

Замисълът беше да се проследи възприемането на античността в Европа след промените през XV и началото на XVI в.  (завладяване на Константинопол, поява на гръцката филология на Запад, книгопечатане, Реформация). После, донякъде под влияние на курса „Класическо образование и идея за класическа древност в България“ [X-XX в.], започнахме да четем и средновековни текстове, но не по-ранни от средата на XII в.

В християнска (средновековна) Европа античността се възприема като източник на исторически примери, философски идеи и художествени разкази и образи. Курсът се интересува от третия предмет, а самото възприемане може да бъде по два начина: художествена преработка (литературна) и размисъл по въпроси на естетиката.

Главната цел е да обърне внимание на непрекъснатостта на културното присъствие на античността в европейската история.

А.

I. Византия и България XII-XIV в.;

Западно средновековие и ранен Ренесанс

  1. „Троянската притча“ (средновековен разказ за Троянската война)
  2. „Александрия“ (преработка на античния роман за Александър Македонски)
  3. „Манасиева хроника“ (поема-хроника на Константин Манасий за събитията в световната история: от сътворението на света до края на XI в.)
  4. Данте. „Ад“
  5. Чосър. „Кентърбърийски разкази

II. Европа XVI-XIX в.

  1. Т. Мор. „Утопия“
  2. Марлоу. „Дидона, Картагенската царица“
  3. Шекспир. „Троил и Кресида“

– „Кориолан“

– „Комедия от грешки“

  1. Р.Е. Распе. „Приключенията на барон Мюнхаузен“
  2. Гьоте. „Фауст“, част II
  3. 1 Байрон. „Чайлд Харолд“
  4. Х. Сенкевич. „Quo vadis?“

            Б.

Занимания със съдействието на други лектори,

в програмата може да се внесат изменения.

През този семестър постоянен водещ на тези часове ще бъда аз, Димка Гочева.

  1. Античността в естетическите възгледи на Фр. Шилер
  2. Античността в „Естетиката“ на Хегел

ХХ в.

  1. Р. Пърсиг. „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“
  2. Гор Видал. „Сътворението“
  3. Ив. Ефремов. „Атинянката Таис“
  4. Р. Грейвс. „Велизарий“

– „Походът на аргонавтите“

  1. Образът на Одисей в немскоезичната проза на XX в.
  2. Античността в поезията на Рьоне Шар

 

 

 

Библиография

(ще се допълва)

Байрон. Чайлд Харолд. Превод Н. Вранчев. „Ралица“, 1938

Вергилий. Енеида. Превод Г. Батаклиев, 1980

Гор Видал. Сътворението. Превод Н. Михайлова. „НК“, 1989

Р. Грейвс. Златното руно. Походът на аргонавтите. Превод И. Васева. „Факел“, 1993

Данте Алигиери. Ад. Превод Конст. Величков. „Ст. Атанасов“, 1912

Данте Алигиери. Божествена комедия. Превод Ив. Иванов и Л. Любенов. „НК“, 1975

Данте. Преизподня. Превод К. Христов. МНП, 1935 и „Захарий Стоянов“, 2008

П. Динеков. Старобългарски страници, 1966

Ив. Дуйчев и др. Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассии в славянских литературах, 1988

Иван Ефремов. Атинянката Таис. Превод Л. Павлов. „ОФ“, 1986

Й. Иванов. Старобългарски разкази. София, 1935

[Псевдо-] Калистен. Животът на Александър Македонски. Превод Б. Богданов. В: Антични романи. „НК“, 1975

К. Марлоу. Дидона, картагенската царица. Превод Евг. Панчева. „Агата“, 2017

Томас Мор. Утопия. Превод Ал. Милев. „НК“, 1984

Омир. Илиада. Превод Ал. Милев, Бл. Димитрова. „НК“, 1969

Хомер. Илиада. Превод Н. Вранчев. „Ралица“, 1938/1946

Шекспир. Троил и Кресида. Превод В. Петров, ред. М. Минков. В: Шекспир. Трагикомедии и романси. „НК“, 1976.

*********************************************************************

Лекциите, които ще води доц. д-р Николай Гочев ще се провеждат

във вторник от 18.15 часа в 187 ауд.,

а лекциите и дискусиите, които ще водя аз с участието и на други колеги от ФФ, ФСлФ и НБУ,

ще се провеждат в сряда, от 18.15 часа, пак там.

Във вторник редът на темите ще е по-скоро хронологичен, а в сряда – по-скоро обратнохронологичен.

Първите произведения и автори, за които ще говорим в сряда, ще са:

  • Сътворението на Гор Видал, преведен на български от Незабравка Михайлова, няколко пъти преиздаван; 1989, 2012;
  • Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет, преведен на български от Павел Главусанов, преиздаван два пъти; 1980, 1993;
  • поезията на Рьоне Шар, стихосбирката Непредсказано бъдеще, преведена от Георги Мицков, изд. „Народна култура“, 1983.

 

Редът на следващите теми ще се уточнява в хода на семинара според готовността на останалите поканени гост-лектори и гост-дискусанти.

 

Димка Гичева-Гочева

8 октомври 2018

 

 

 

 

 

Advertisements

цикъл публични лекции

unnamed

Ο Αριστοτέλης σήµερα
Α΄ Κύκλος Διαλέξεων για τον Μακεδόνα φιλόσοφο
ΟΜΙΛΗΤΕΣ
Οκτώβριος 2018

10-10-2018

Γενική εισήγηση: Δήµητρα Σφενδόνη-Μέντζου, Πρόεδρος του Διεπιστηµονικού
Κέντρου Αριστοτελικών Μελετών (ΔΙ.Κ.Α.Μ.) του Α.Π.Θ., Οµότιµη Καθηγήτρια
Φιλοσοφίας της Επιστήµης, Α.Π.Θ.
Ζαχαρίας Σκούρας, Καθηγητής Γενετικής, Α.Π.Θ., Γ. Γραµµατέας του
Διεπιστηµονικού Κέντρου Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ.

«Οι αντιλήψεις του Αριστοτέλη για τη Ζωή και οι προεκτάσεις στο σήµερα»

31-10-18

Λάµπρος Κουλουµπαρίτσης, Τακτικό Mέλος της Βασιλικής Ακαδηµίας του Βελγίου,
Αντεπιστέλλον Μέλος της Ακαδηµίας Αθηνών, Οµότιµος Καθηγητής Φιλοσοφίας
στο Université libre de Bruxelles.

«Προοπτικές αναβάθµισης της ηθικής του Αριστοτέλη στη σύγχρονη
Παγκοσµιοποίηση»

 

Νοέµβριος 2018
14-11-18

Γιώργος Κοντογιώργης, Οµότιµος Καθηγητής και Πρώην Πρύτανης του Παντείου
Πανεπιστηµίου, Αντεπιστέλλον µέλος της Διεθνούς Ακαδηµίας του Πολιτισµού της
Πορτογαλίας.
«Ο Αριστοτέλης, η δηµοκρατία και οι µεθερµηνείες της νεοτερικότητας»

27-11-18

Θεοδόσιος Τάσιος, Οµότιµος Καθηγητής του Μετσοβίου Πολυτεχνείου, Επίτιµος
Διδάκτωρ του Πολυτεχνείου, Α.Π.Θ, Επίτιµος Πρόεδρος της Ελληνικής Φιλοσοφικής
Εταιρείας.

«Η Μετεωρολογία στα Μετεωρολογικά του Αριστοτέλη»

Δεκέµβριος 2018
5-12-18

Βασίλης Κάλφας, Καθηγητής Φιλοσοφίας, Α.Π.Θ., Μέλος του Επιστηµονικού
Συµβουλίου του Διεπιστηµονικού ΚΚέντρου Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ.

«O κόσµος του Αριστοτέλη»

19-12-18

Μυρτώ Δραγώνα-Μονάχου, Οµότιµη Καθηγήτρια των Πανεπιστηµίων Αθηνών και
Κρήτης, Πρώην Μέλος της Εθνικής Επιτροπής Βιοηθικής.
«Η Ιατρική στο έργο του Αριστοτέλη και η σύγχρονη Βιοηθική»

Ιανουάριος 2019
16-1-19
Τερέζα Πεντζοπούλου-Βαλαλά, Αντεπιστέλλον Μέλος της Ακαδηµίας Αθηνών,
Οµότιµη Καθηγήτρια Φιλοσοφίας του Α.Π.Θ.

«Μεταφυσική και Θεολογία στον Αριστοτέλη»

23-1-19

Δήµητρα Σφενδόνη-Μέντζου, Πρόεδρος του Διεπιστηµονικού Κέντρου
Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ., Οµότιµη Καθηγήτρια Φιλοσοφίας της Επιστήµης,
Α.Π.Θ.
Πώς βλέπει ο Αριστοτέλης τη φύση: Αριστοτελική Φυσική Φιλοσοφία και σύγχρονη
Επιστήµη.
Καταληκτικά συµπεράσµατα:
Δήµητρα Σφενδόνη-Μέντζου, Πρόεδρος του Διεπιστηµονικού Κέντρου
Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ., Οµότιµη Καθηγήτρια Φιλοσοφίας της Επιστήµης,
Α.Π.Θ.
Γιάννης Σειραδάκης, Οµότιµος Καθηγητής Αστρονοµίας, ΑΠΘ, Αντιπρόεδρος

Διεπιστηµονικού Κέντρου Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ.
Ζαχαρίας Σκούρας, Καθηγητής Γενετικής, Α.Π.Θ., Γ. Γραµµατέας του
Διεπιστηµονικού Κέντρου Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ.
Συντονίστρια του Κύκλου Διαλέξεων:
Δήµητρα Σφενδόνη-Μέντζου
Πρόεδρος του Διεπιστηµονικού Κέντρου Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ.

 

 

ΑΦΙΣΑ - Ο ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΗΣ ΣΗΜΕΡΑ FINAL 26-9-18

Интердисциплинарният център за аристотелистки изследвания в Аристотеловия университет в Солун организира и тази година публични лекции  и дискусии, които ще се провеждат в концертната зала на града. За да могат на тях да присъстват хиляди хора.

Програмата е по-горе. Ако някой е там на съответните дати, входът е свободен.

В нашия университет също предстоят много публични лекции, празнични изложби и юбилейни събития, конференции и дискусионни семинари  през 130-та година от създаването на Висшето училище в София, за които ще се опитваме да съобщаваме навреме.

На всички пожелавам успешна академична година и ви каня за по-голяма активност при изпращането на съобщения за многообразието от дейности, с които се стараем да развиваме и училищното, и университетското класическо образование. Много от нашите колеги организират курсове, създават сайтове и осъществяват други интересни прояви, които остават недостатъчно разгласени, рекламирани и похвалени.

Още веднъж: здраве и успех на всички!

Димка Гичева-Гочева, една от учредителите на АРУКО и една от поддържащите тази страница

сбогуване с проф. Василка Тъпкова-Заимова

vtz

С голяма тъга споделяме тъжната вест за завършека на земния път на проф. Василка Тъпкова-Заимова, която получихме от нейните опечалени родственици и близки

(Моля, погледнете тук)

Тя беше вдъхновяващ пример и уверение за мнозина от нас, че е възможно в една личност да се съберат не само необикновена ерудиция, но и изключителна етична висота, непресторена поведенческа прямота, неизтощима работоспособност, неизчерпаема преподавателска енергия, блестящи полиглотски познания, филологически таланти и философско-исторически рефлексии, аскетично себедържане, дистанцирана, но искрена човешка съпричастност в общуването с всички.

Но освен голям учен-византолог, историк и потомствен класически филолог, тя винаги е била образец и за родолюбие, за всеотдайност като съпруга и грижовност като майка. Тя беше еталон за стилна елегантност и доказателство за това, че и най-отговорните академични позиции не могат да отнемат от нея привлекателността на истинската жена, чиято хубост озарява всички възрасти.

Тя бе от съвсем малкото учени, които в търсенето на знанието, не изгубват нито за миг нито доброто, нито красивото.

Нека нейните близки да приемат и нашата скръб.

От тяхно име съобщаваме, че

опелото ще се извърши в храм „Успение Богородично“

на Централните софийски гробища

на 13.09.2018., четвъртък от 14: 30 ч.

Бог да я прости!

Светла да бъде паметта ѝ!

пета лятна школа

DSC_0405
От 19. до 27. август в Трявна за пета поредна година в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея взеха участие общо 57 души – ученици, студенти и преподаватели от НГДЕК „Константин Кирил Философ“СУ „Св. Климент Охридски“Първа АЕГ9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“Френски лицей „Виктор Юго“ПГРЕ „Г.С. Раковски“ – гр. Бургас и други.
По време на школата бяха проведени 135 часа занимания, основно по латински и старогръцки, както и по други класически езици като старобългарскиперсийскистароанглийски и литовски. Бяха четени произведения на Цицерон, Вергилий, Катон, Исидор Севилски, Корнелий Непот, Катул, Хораций, Овидий, Хигин, Еразъм, Лудвиг Холберг, Сафо, Атеней, Черноризец Храбър, Саади и „Беоулф“. Както всяка година, и този път имаше занимания с антична поезия и нейните интерпретации през вековете.
В три поредни дни доц. д-р Невена Панова и д-р Димитър Илиев от катедрата по класическа филология в СУ проведоха занимания с участниците съответно под формата на ателие за превод на български автори, пишещи по антични мотиви, на старогръцки и латински език и под формата на семинар за епиграфските паметници по българските земи. Д-р Кръстю Банев от университета в Дърам, Англия, направи практическо упражнение по реторика чрез древните Progymnasmata на Афтоний, а д-р Иван Петров, преподавател в МУ-Пловдив проведе занимания по литовски език и неговата връзка с останалите индоевропейски езици, а заедно с Димитър Драгнев – и по персийски език. Студентът по класическа филология Борислав Петров за втора поредна година представи своите продължаващи занимания по староанглийски език.
На 25. август участниците в школата разгледаха Nicopolis ad Istrum, близо до дн. с. Никюп, Великотърновско – един от забележителните римски градове по българските земи (под ръководството на доц. Павлина Владкова, ръководител на обекта) и представиха в рамките на 20 минути рецитал по антична поезия в рамките на античния фестивала „Нике – играта и победата“, организиран от сдружение „Mos maiorum Ulpiae Serdicae“, сдружение „Бъдеще за Никюп“ и др.
Половината от участниците бяха в школата за първи път, а сред останалите има такива, които идват за четвърти или пети пореден път. Сред тях следва да бъдат отново споменати Бетина Янева, Диана Зулчева, Мария-Магдалена Пейчинова, Борислав Петров – носители на награди от международни и училищни конкурси по латински език, които помогнаха при обучението на начинаещите; Василен Василев, първенец на Националната олимпиада по философия за 2017 г., Михаил Зарев – лауреат на същата олимпиада за 2018 г., Магдалена Станилова и Явор Кондов – победители в олимпиадата по класически езици на НГДЕК за тази година.
По време на школата беше осъществен и видеоразговор с миналогодишните гости на школата от Сърбия, които, вдъхновени от постигнатото, през тази година правят своя лятна школа в град Сремски Карловци – Collegium Carolivicanum.
Преподаватели: Димитър Драгнев (alumnus на СУ, Accademia Vivarium Novum в Рим/Фраскати, Италия; организатор на школата), Марта Методиева (преподавател по латински в НГДЕК), Георги Митов (alumnus на Accademia Vivarium Novum), Адриан Прейс (също възпитаник на Accademia Vivarium Novum от Полша).
Снимки във Фейсбук с таг #Лятнаschola.
Публикувано от Димитър Драгнев, организатор на така успешните летни школи, на блога Vox Classica Bulgariae

Graece Latinaeque Antiquitatis Studentes

платан във Василики

                         ( Платан и велосипеди; снимка личен архив Д. Г.)

 

Първата международна докторантско-студентска конференция Graece Latinaeque Antiquitatis Studentes, или съкратено GLAS, е проведена през 2015 г. в Белград, като нейни домакини са били колеги от тамошния университет. Събирането на млади учени от университети в Югоизточна Европа и балканските страни , изучаващи и изследващи античността и средновековието, е било приветствано от всички, които са взели участие в първоначалната конферентна среща и оттогава се провежда редовно веднъж годишно, в средата или в края на месец юли, в  тридневен дискусионен формат.

На следващата година, в средата на юли 2016 г. домакини на форума бяха наши колеги и той бе организиран чудесно с подкрепата на Студентския съвет на Софийския университет.

Снимки от втората конференция и програмата ѝ може да видите, като щракнете върху това изречение.

Миналогодишната конференция е била в Любляна, а тазгодишната започва днес, 20 юли и ще продължи до неделя, 22 юли. Това лято редовната, вече четвърта международна студентско-докторантска конференция ще се случи в Скопие, в университета „Св. св. Кирил и Методий“.

В конференцията ще участват няколко наши колеги, като с доклади на английски ще се представят Александра Димитрова ( Тираните в „История“ на Херодот), Стефани Дънева (В търсене на източниците на „Етиопска повест“ на Хелиодор) и Бистра Стоименова (Как латинският оформи английския).

Пожелаваме им успех!

Програмата на тазгодишната конференция е тук: Schedule-Final-Copy.docx

събитие за старобългаристиката

stanislavov_minei_tom_1

Новият месец започва с представяне на нова важна книга не само за старобългаристиката и славистиката, а и за други важни сфери на хуманитаристиката.

На 5 юли 2018 г. от 14 ч. в Заседателна зала 1 ще бъде представено официално изданието „Станиславов чети-миней. Том 1. Издание на текста” с автори проф. Анна-Мария Тотоманова и доц. Диана Атанасова.

Новото ценно издание е публикация на УИ „Св. Климент Охридски“.

В представянето ще вземат участие проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет и проф. Иван Илчев, ръководител на Университетския комплекс по хуманитаристика, който финансира издаването на текста.

Книгата е първи том от замисленото издание на един от най-ценните ръкописи, съхранявани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София. Макар да датира от XIV в., пергаментният кодекс, известен и със своя каталожен номер като НБКМ 1039, е съхранил много старинен пласт от текстове, появата на които се отнася към зората на старобългарската книжнина. Том 1 включва наборно издание на целия паметник, което е подчинено на принципите на дипломатическото издаване, което ще рече, че текстовете са възпроизведени във вида, в който са в ръкописа – с всички специфични и надредни знаци, без да се въвеждат промени и нормализации. Изданието е съпроводено с бележки и коментари, а в началото са поместени изследвания върху правописа и езика на тримата основни преписвачи на кодекса и особеностите на неговия състав.

***

Споделям съобщението от рубриката Новини на сайта на нашия университет.

Хубав нов месец на всички!

 

 

 

за „Херметическия корпус“

 

Запис от представянето на Херметическия корпус, преведен от Николай Гочев и издаден от Кирило-Методиевския научен център при БАН в Библиотека „Легенда“.

Отговорен редактор на поредицата е д-р Евгени Зашев.

Книгата е издадена с подкрепата на адвокатско съдружие „Гигова и партньори“.

Премиерата се състоя на 7 юни в КМНЦ и в началото всички бяха приветствани от проф. дфн Славия Бърлиева – директор на Центъра. Домакин беше д-р Евгени Зашев.

След това се изказаха:

  • египтологът доц. д-р Теодор Леков от НБУ;
  • изследователят на късната античност и преводач на Порфирий и Аристотел д-р Владимир Маринов от НБУ;
  • изследователката на Ренесансовата философия и преводачка от латински и италиански Богдана Паскалева от ФСлФ на СУ;
  • преводачът на Корпуса доц. д-р Николай Гочев.

Благодарим на колегата Боил Мусев за това, че след приключване на дълъг работен ден и с преодоляването на непроходими задръствания,

успя да дойде и да филмира по-голямата част от представянето.

На неговата камера и ентусиазъм се дължат почти всички записи от интердисциплинарни семинари и дискусии, премиери и тържествени встъпителни лекции, които са публикувани в тематичния образователен канал Класически изследвания в YouTube.

 

 

 

Top Posts & Pages

Календар на събитията

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Последни публикации

Архив

Статистика

  • 28 656 hits