АРУКО

семинари за „Закони“ на Платон и Алфа на „Метафизика“

Академичната учебна година в северното полушарие почти навсякъде приключи.

Започва лятото – сезонът на семинарите, конференциите и симпозиумите. Ако има поне едно положително нещо след две години на дистанционна работа с всичките ѝ недъзи, това е навикът, който се създаде у мнозина организатори, събитията да се подготвят и случват така, че да може и отдалеч да бъдат „посещавани“.

Ето покана за семинара върху Закони на Платон, който ще се проведе в Пиза в сряда, 15 юни:

Dear all,

A workshop ‘The Nature and Psychology of the Legal Preambles in Plato’s Laws’ will be held in Pisa on Wednesday, June 15th. The location of the workshop is the Gipsoteca di Arte Antica (Piazza S. Paolo all’Orto 20, Pisa). The workshop is generously made possible by the Dipartimento di Civiltà e Forme del Sapere of the University of Pisa and organised in collaboration with PLAT-IT, Gruppo di ricerca su Platone e il platonismo. Speakers include Hallvard Fossheim, Franco Ferrari, Silvia Gastaldi, Lavinia Peluso, Maria Michela Sassi and Franco Trabattoni. The full programme is listed below.

The function of the preambles in Plato’s Laws has long been an object of controversy — without yielding a consensus — but has become somewhat marginal in more recent debates. This workshop aims to explore possible approaches to the function of the preambles in Plato’s last work. Papers are in English and Italian.

Participants are asked to register by Monday 13 June, by sending an email to myrthe.bartels@cfs.unipi.it. There will be a possibility to join online through MS Teams.

With kind regards,

Myrthe Bartels

_____

Programme

10.15―10.30 Welcome, introduction (by Myrthe Bartels, Pisa)

10.30―11.15 Hallvard Fossheim (Bergen): ‘The Limits of Persuasion: Shaping Citizens in Magnesia’

11.15―11.45 coffee break

11.45―12.30 Franco Trabattoni (Milano): ‘Prescrizione e persuasione nelle Leggi di Platone’

12.30―13.15 Lavinia Peluso (Modena/Lyon): ‘Il proemio alle Leggi: i libri I-V come preludio al dialogo legislativo’

13.15―15.00 lunch

15.00―15.45 Franco Ferrari (Pavia): ‘Physis e techne nel proemio al X libro delle Leggi

15.45―16.30 Maria Michela Sassi (Pisa): ‘Il medico antico come modello di persuasione per il legislatore platonico (Plat., Leg. IV, 720a-e; IX, 857 c-d)’

16.30―17.00 coffee break

17.00―17.45 Silvia Gastaldi (Pavia): ‘Il discorso del legislatore ai cittadini nei libri IV e V delle Leggi (715e-718a; 726a-734e): il proemio e la psychagogia dia logon teorizzata nel Fedro

17.45―18.30 Myrthe Bartels (Pisa): ‘Platonic Preambles and Legislative Reform’

***

За този семинар получих съобщението от доц. д-р Ирена Станкова и много ѝ благодаря за него. На 16 юни – Аристотел и предшествениците му. Метафизика, Алфа:

Dear All,

next Thursday, June 16, we will hold a Workshop on “Aristotle and his predecessors: Metaphysics Alpha”. The event will be held both in presence (in Verona) and online (https://univr.zoom.us/j/2183156557):

9.45-10.00: O. Guaraldo (Verona), Welcome address

10.00-10.45: C. Rapp (München), Reconstruction vs. exegesis in Aristotle’s Metaphysics Alpha

10.45-11.30: C. Mársico (Buenos Aires/Bruxelles), Aristotle, the Ideas, and the others behind Plato

Break

14.00-14.45: C. Rossitto (Padova), Aristotele e i princìpi di Platone: Metafisica A6 e 9

14.45-15.30: A. Jori (Ferrara), Lo statuto ambiguo dei ‘cosiddetti Pitagorici’ in Metafisica A8: ‘fisiologi’ falliti o metafisici mancati?

Break

16.00-16.45: S. Pone (Verona), La posizione di Anassagora in Metafisica A: un esempio di appropriazione aristotelica

16.45-17.30: S. Fazzo (Vercelli), Tradizione ed esegesi di Metafisica A: nuove prospettive

Discussants: S. Chame, L. Napolitano, A. Stavru

All times are CET.

Best,

Santiago Chame

Stefano Pone

Alessandro Stavru

UNIVR.ZOOM.US

Join our Cloud HD Video Meeting

Пети годишни четения на АРУКО. Програма и резюмета

Херменевтически лабиринти: мит, име, история

Пети Годишни четения на АРУКО, 27-28 май 2022г.

Петък 27.05.2022

Зала 2, Ректорат СУ

9.00 Откриване

Първа сесия, водещ: Вяра Калфина

9:15-9:45 Силвия Кръстева – Име и същност при Платон и Аристотел (резюме)

9:45-10:15 Виржиния Радева – Симбиоза на херменевтика и реторика в различни аспекти (резюме)

10.15-10.30 Пауза

10.30-11.00 Лъчезар П. Томов – Бифуркиращите системи и защитата на теория на формите във втора част (резюме)

11.00-11.30 Невена Панова – Историческа библиотека на Диодор Сицилийски – мит и (всеобща) история (резюме)

11.30-12.00 Дискусия

12.00-13.00 Обяд

Ректорат, ауд. 21

Втора сесия, водещ: Силвия Кръстева

13.00-13.30 Ясен Андреев – Херменевтичната хуманитаристика като процедурална рационалност (резюме)

13.30-14.00 Стефан Димитров – Модуси на значение в средновековната спекулативна граматика (резюме)

14.00-14.30 Димка Гичева-Гочева – Какво означават имената според Секст Емпирик? (резюме)

14.30-15.00 Дискусия

15.00-15.15 Пауза

Трета сесия, водещ: Ясен Андреев

15.15-15.45 Николай Гочев – Гуарески и Италия (резюме)

15.45-16.15 Ева Пацовска-Иванова – Мит и история: за влиянието на едно понятие върху реални събития  (резюме)

16.15-16.45 Божана Филипова – Алхимия и философия: Corpus Hermeticum и „Новият Атанор: Начала на философската фантастика“ на Боян Манчев (резюме)

16.45-17.15 Камелия Спасова – Парадигмата Одисей: мит, епос, трагедия (резюме)

17.15-17.30 Дискусия

Събота 28.05.2022

Четвърта сесия, водещ: Лидия Денкова

кампус “Изток”, блок 4, зала “Яйце”

9.30-10.00 Александра Димитрова – 10 000 спекулации върху Цезар или как да (не) пишем история (резюме)

10.00-10.30 Вероника Келбечева – Цивилизационният модел според книгата на Атанас Орачев „Диоклециан и спасяването на римския цивилизационен модел“ (резюме)

10.30-11.00 Дискусия

11.00-11.15 Пауза

Пета сесия, водещ: Вероника Келбечева

11.15-11.45 Лидия Денкова – Нишката въображение в Лабиринта-свят (резюме)

11.45-12.15 Владимир Маринов – Стикс и фантастичната душа (резюме)

12.15-12.45 Петър Пламенов – Колизията – език на съдбата. Естетика на наратива или за сложното взаимодействие мит-логос (резюме)

12.45-13.15 Дискусия

13.15-14.00 Обяд

Шеста сесия, водещ: Владимир Маринов

14.00-14.30 Стефан Стефанов – Пътеводител на галактическия елеат. За превода на безкрайното (резюме)

14.30-15.00 Галин Пенев – За фундационализма и философията на мита (върху Алексей Лосев и Ерик Вьогелин) (резюме)

15.00-15.30 Иван Кожухаров – Мълчаливото негостоприемство към понятието ὑπόστᾰσις у бл. Августин (резюме)

15.30-16.00 Дискусия

16.00-16.15  Пауза

Седма сесия, водещ:  Стефан Стефанов

16.15-16.45 Нева Кръстева – Дванайсетият удар на камбаната в полунощ. Един музикално-херменевтичен прочит на Nachtwandler-Lied от Заратустра на Ницше и IV-та част на III-та симфония на Малер (резюме)

16.45-17.15 Кристина Япова – Херменевтика на музиката – предимства и опасности (резюме)

17.15-17.45 Венцислава Венчова – Форми на държавното управление в „Политика“ на Аристотел (резюме)

17.45-18.00 Дискусия

Закриване

Херменевтически лабиринти: мит, име, история

Пети Годишни четения на АРУКО, 27-28 май 2022г.

Резюмета

Александра Димитрова (независим изследовател) 10 000 спекулации върху Цезар или как да (не) пишем история

Римският I в. пр.Хр. е белязан от борбите между популари и оптимати. Отзвукът от това политическо и социално противопоставяне неминуемо се долавя в литературата от споменатия период. Пасаж от „Коментарии по Галската война“ на Цезар ни дава основание да съзрем завоалирана, иронична критика към Сула. Самото наслагване на текста към контекста на епохата обаче повдига някои методологически въпроси, които не бихме могли да отминем.

[към програмата]

Божана Филипова – Алхимия и философия: Corpus Hermeticum и „Новият Атанор: Начала на философската фантастика“ на Боян Манчев

Задачата на текста е да се изследва многообразието от възможни паралели между Херметическия корпус и „Нов Атанор: Начала на философската фантастика“ на Боян Манчев. Ще ме интересува основно връзката между алхимия и философия, идеите и техниките, които Манчев възприема в своя философски експеримент. Съпоставката ще осветли философско съучастничество, кон-спирацията (в термините на Манчев), но също толкова ще отвори възможност паралелно да се постави въпросът за оригиналност: как оригиналността, решението, израства от философската конспирация.

[към програмата]

Венцислава Венчова (докторант към „Катедра Философски и политически науки“, Югозападен университет „Неофит Рилски“) – Форми на държавното управление в „Политика“ на Аристотел

Възпитание, индивидуалност, етика, морал, правно регулиране – това са все фундаменти, върху които и до ден днешен се изгражда функционирането на една държава. Държавата се представлява от институции, в които работят хора, ето защо е от особено значение служещите да се избират по възможно най-правилните критерии, за да се запази справедливостта и високият морал на държавата в нейната цялост. Аристотел полага основите на теорията за държавното управление и демонстрира, че първите ѝ принципи и начала са изведени от учението за човека, за неговата същност, избори и идеология. Тези принципи са фундаментални за построяването на общественото съзнание, обществените каузи, които да се защитават, и за устройството на държавата в нейната цялост. От човека, като единица, която изгражда обществото, зависи дали една държава ще бъде опорочена или не и това важи както за античността, така и до днес.

[към програмата]

Вероника Келбечева (Медицински университет-Пловдив) – Цивилизационният модел според книгата на Атанас Орачев „Диоклециан и спасяването на римския цивилизационен модел“

Представеното заглавие обръща внимание на един скорошен научен труд от автора Атанас Орачев. Дългогодишен археолог и историк, той публикува текстове, свързани с античната история на българските земи и по специално от Римския период. В настоящия труд Орачев представя своята културологична визия за управлението на император Диоклециан преходното време от късната Античност, когато трайността на предходното време все още е доминираща, а християнския модел е в процес на формиране. Затова акцентите в книгата са свързани с Pax Romana, римското градоустройство и административните и военни преустройства. Книгата на Атанас Орачев дава още една гледна точка за осмисляне и преоткриване на римската древност като фундамент на европейската история.

[към програмата]

Виржиния Радева  (Философски факултет  СУ „св Климент Охридски“) – Симбиоза на херменевтика и реторика в различни аспекти

Идеята за херменевтиката е в основата на философията от древността до наши дни  при все станала модерна отново в съвременната философия. Херменевтиката е начин за тълкуване на текстове и подтекст на всяка философска система и всеки философски трактат, съдържа единството между текст подтекст  и контекст.Тяхното единство и умението да се изтълкува автентичния смисъл на това ,което авторът философ или теолог  иска да каже е същността на херменевтиката. Терминът хермевтика произлиза от старогръцкия глагол херменео ,което означава тълкувам ,разяснявям обяснявам.

Без хермевтиката трудно бихме разбрали единството между мит и логос, античният светоглед на гърците обърнат към тяхната митология тълкуването на богословските текстове на Стария и Новия завет и съвременното звучене на херменевтиката обърнато към философската херменевтика на Гадемер  и Ницше  Докладът проследява различните аспекти на херменевтиката в аянтичния мит и логос ,богословските методи за тълкуване на Библията   догматичен и алегорично метафоричен и съвременните аспекти на херменевтиката ,пренесени във времето.

[към програмата]

Владимир Маринов (НБУ) – Стикс и фантастичната душа

Най-задължаващата клетва в старогръцката литература, позната още от Омир, е свързана с водите на митичната река Стикс. Загадъчната ѝ мощ дава началото на редица интерпретации през Античността, свидетелстващи за интереса към нея както на поети и писатели, така и на не малко учени и философи. В късноантичната „Антология“ на Йоан Стобей са запазени откъси и от специално съчинение по темата – „За Стикс“, дело на Порфирий от Тир в края на II в. сл. Хр. В тях философът ерудит прави преглед на основните тълкования от предходната традиция, на чийто фон разгръща и своята неоплатоническа екзегеза, според която Стикс и изобщо подземното царство на Хадес представляват междинна спирка в метафизическите странствания на душата между сетивната вселена и умозримия свят на Платоновите идеи. Тогава в какво се състои същинското наказание за онези, нарушили клетвата в свещените води на реката?

[към програмата]

Галин Пенев (гл.ас. секция „Култура, естетика, ценности“ към ИФС – БАН)  – За фундационализма и философията на мита (върху Алексей Лосев и Ерик Вьогелин)

Предмет на доклада е обяснението на понятието „гносис” през теорията на мита и името у Алексей Лосев. Какви решения предлага Диалектика на мита за съвременния дебат около фундационализма във философията?  Някои аналогии между теорията на гностицизма у Вьогелин и Лосевата Диалектика на художествената форма предлагат нов прочит на отношението между иманентно и трансцендетно като ревизия на обосноваността на философското познание. 

[към програмата]

Димка Гичева-Гочева (СУ „Св. Климент Охридски“, ФФ) – Какво означават имената според Секст Емпирик? 

Този доклад е продължения на миналогодишния, представен на Четенията през 2021 г., който беше озаглавен Има ли догматизъм в скептицизма? Отново ще говоря за Секст Емпирик, защото се надявам да провокирам поне някакъв интерес към един от най-важните антични философи, като отправя пожелание за бъдещото му навлизане и в нашия език. Секст Емпирик, за съжаление, не просто все още е непреведен на български, но и доколкото ми е известно, никой не възнамерява да направи това в обозримо бъдеще, а той е необикновено важен автор. 

Първо, заради осмислянето на историята на античния скептицизъм, чийто апогей и кулминация е неговото творчество. Второ, заради интерпретирането на разрояванията на скептицизма като философска парадигма и в следващите исторически епохи, които не е задължително да се възприемат като по-проникновени от античните първопроходци. Трето, заради изучаването на елинистическата философия, в която скептицизмът е една от трите най-интересни и доминиращи школи. Четвърто, заради  обилните свидетелства, пространните цитати или точните преразкази на най-важното (според него) от предходните философски дирения. Пето, заради безценните сведения и стъписващите терминологични и концептуални проблеми, които поставят двете му съчинения не просто и не само към схващанията на размишлявалите преди него за битието, природата, мисленето, познанието, критерия за истината и етическите норми, а към абсолютно всичко без изключение, което е имало претенцията да бъде знание и наука в древността.

Новият доклад е на тема Какво означават имената според Секст Емпирик? 

Проблематичността на имената, които означават по предположение нещо съществуващо, според него идва не само от проблематичността на това какво е знакозначаващо и означавано, но и изобщо от несигурността дали изобщо нещо съществува като познаваемо. Разсъжденията са от книгата му Против граматиците/филолозите в Adversus mathematicos, но засягат всички претендиращи да са учени, знаещи и преподаватели, защото понятията на всички знания най-често са имена, съществителни или субстантивирани прилагателни.

[към програмата]

Ева Пацовска-Иванова  (СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ) – Мит и история: за влиянието на едно понятие върху реални събития

Докладът разглежда превежданата от автора статия на американския германист Теодор Циолковски „Гладът за мита: относно душевната гастрономия на германците през двадесетте години“ (1970) като откроява основните тези, застъпени в нея, с цел представянето им пред българския читател. Ключова за изследването на Циолковски е ролята на понятието за „мит“ в немскоезична среда в началото на XX в. и нейното отражение върху последвалите исторически събития. Същевременно докладът разширява погледа над проблематиката на базата на тези, формулирани от други изследователи на мита и Античността. 

[към програмата]

Иван Кожухаров – Мълчаливото негостоприемство към понятието ὑπόστᾰσις у бл. Августин

Блажени Августин внимателно разглежда понятийния фонд, който би използвал в De Trinitate десетилетия преди да започне своя „тринитарен опус“. Този процес започва още през 80-те години на четвъртото столетие. В него понятието „ипостас“ не намира място. Загадката на това изключване, мълчанието за този избор и твърде кратките бележки по темата в De Trinitate предизвикват въпроса какво стои в основата на мълчаливото негостоприемство към термина, за който Аврелий добре знае, че става ключов в гръцкото богословие по същото време. 

Бихме ли могли да открием обяснение за „прибирането“ на ипостас обратно в синонимното гнездо на ούσία (substantia) след като св. Василий Велики и Кападокийците с толкова труд веднъж вече са го отделили от него? Представлява ли августиновото действие стъпка към синонимизирането на persona с relatio или е радикален отказ от съвпрягане на понятия с персоната, препращайки всичко „онтотеологично“ обратно към същността? Как това рефлектира върху възможността на Запад да бъде откроено ипостасно съдържание различно от разположената около ούσία аристотелова „филология“ и онтология? Предопределя ли този феномен отношението към понятието лице, личност, ύπόστασις дори у мислители като Боеций, Ериугена и Хайдегер, които се отнасят с интерес и уважение към гръцкия език? 

Началото на отговор на част от тези въпроси представлява статията, която тук ще представим.

[към програмата]

Камелия Спасова (СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ)– Парадигмата Одисей: мит, епос, трагедия

Кой е Одисей – пътуващият герой или завръщащият се, космополит или любител на самобитното, божествен любовник или верен съпруг? Как да слушаме думите на героя от Итака – дали той е лъжец или е очарователен разказвач? И въобще как да мислим особената дарба на неговото хитроумие в контекста на античността, както и образите на Одисей, завещани ни в „Одисея“ на Омир и „Филоктет“ на Софокъл. Тези въпроси могат да бъдат подстъп към преосмислянето на фигурата на Одисей в съвременните литературоведски дебати от Т. Жечев до Н. Гочев, Б. Манчев, М. Николчина, Васил Видински.

[към програмата]

Кристина Япова – Херменевтика на музиката – предимства и опасности

Докладът е опит да се постави въпросът за смисъла на музиката в контекста на основните възгледи, съществуващи в историята на музикалното знание. Непреставал да тревожи умовете през епохите и културните региони на Европа, този въпрос получава различни отговори, дори рязко противоположни един на друг. През ХІХ век представителните направления се разделят най-общо между два полюса: единият е на автономната музикална естетиката, другият е на т.нар. естетика на изразителността, развиваща се в началото на ХХ век като херменевтика на музиката. Проява на противопоставянето е проблемът, дали музикалният език може да бъде превеждан или не на езика на словото, възможно ли е или не да се изследва смисълът, затворен в музикалните структури, душата зад тялото, да се изтъкне ядрото на идеята от една творба на изкуството, да се освети и изтълкува цялото чрез най-ясното разбиране на най-малките детайли.

След историческия екскурс се преминава към изясняването на едно основно разграничение – между херменевтиката на музиката и музикалната херменевтика, пораждащо се също върху основата на езиковата разлика.

Накрая, разглеждат се възможностите за приобщаването в съвременната наука за музиката на метод, произхождащ от една твърде ранна мисловна традиция – метода на християнския библейски екзегезис, възприет новаторски в две дисертации на млади български музиколози. Тези изследвания, посветени на жанрове от църковната музика – пасион и реквием, – показват, че въпреки всички рискове на пренасянето на този метод от сферата на словесността, в която се е породил и в която първоначално се прилага за тълкуване на текстове от Светото Писание, към сферата на музиката, той се оказва адекватен за разкриването на църковния смисъл на тези музикални жанрове.    

[към програмата]

Лидия Денкова (Департамент Философия и социология, НБУ) (събота 28.05) – Нишката въображение в Лабиринта-свят 

Така формулирана, темата предполага най-напред, че в самия лабиринт на историята на философията, вътре в сложния преход от мит към логос и от теория към теория нишката на Ариадна се поема от Въображението. От античността до модерните схващания понятието сякаш се разклонява, но и обърква по коридорите на гръцкото и латинското име. Phantasia сочи към явяването в светлина (phos), към непосредственото сетивно въздействие на света върху тялото и неговата пасивна възприемчивост, където образите са на първо място сенки и изображения, лека, прозрачна, но и измамна привидност. Като използва тези образи, „отпечатани на земните предмети“, душата не стига по-далеч от предположенията и се отправя „не към началото, а към края“(Държавата 509d-511b). Значи ли това, че Платон отхвърля въображението и че съществуващото трябва наистина да се съзерцава „с разума, а не с чувствата“, след като изследването на идеите сами по себе си не си служи с образи?

За да се разбере херменевтично преобръщането в ценността на четирите степени в душата, са необходими две стъпки. Първо, по-внимателно тълкуване на две „трудни“ – и според коментара – неясни места в VI и VII книга при известния мит за сенките и пещерата (510b-511b; 515c). Това ще напомни образа на лабиринта-апория в Евтидем. Второ, необходимо е да се последва коридора, създаден от Аристотел с една по-цялостна теория за посредническата роля на въображението в За душата, според която „най-присъщо на душата е мисленето (noein). И ако мисленето е известен вид въображение (phantasía tis) или  не може без въображение, не би могло и то да съществува без тялото“ (403a25-30). Нещо повече: живото същество се движи от желание, а способността за желание е невъзможна без въображение (433b30). Оттам насетне при Спиноза, Кант, Хюм, Хегел и редица други Imaginatio придобива по-високия смисъл на активна способност (vis imaginativa) – познавателна и творческа, която рационално се различава от чистата фантазия, „властта да се извикват образи от нищото“. Imaginatio има метафорична природа и затова извиква образи от езика, създаденият от него свят е „пойетичен“. С това преобръщането завършва: Въображението е способност над всички човешки способности, то е „склад на потенциалното“ и „своего рода свят и дълбина, която не знае насищане“ при създаване на всички възможни светове (Бруно). Независимо коя действителност се разглежда – въображаема или въобразена, Въображаемото идва на мода (напр. Лакан, Бодрияр), а сриването на центъра връща символа на лабиринта като множественост, но с повече от един изход и най-вече с вътрешните лабиринти на субекта. В такъв субективен лабиринт феноменологията обтяга първичното значение на светлината. „Свитото в себе си виждане“ – едно понятие на Морис Мерло-Понти – означава, че светлината е преоткрита и „вече не е сведена до действие чрез контакт. Виждането отново поема своята фундаментална власт да проявява, да показва повече от самото себе си. То трябва да има свое въображение“ (Окото и духът). 

Тук предполагам, че това „свое въображение“ има много общо с образа на художника във Филеб (39c) и „тайната“ на Платоновото Седмо писмо, с висшия, интуитивен род познание при Спиноза или „интуитивното въображение“ при Бергсон. Така нишката може да ни изведе извън философския лабиринт, към света отвъд и хоризонта, където – според познатия херменевтичен образ – смислите се сливат, а жизненият разум не се противопоставя на въображението. Защото „митът е ферментът на историята“, но „реалността е фермент на мита“ (Хосе Ортега и Гасет: Светове отвъд).  

[към програмата]

Лъчезар П. Томов (НБУ) – Бифуркиращите системи и защитата на теория на формите във втора част на диалога Парменид

Представяме нова гледна точка за ролята на втора част на диалога Парменид на Платон в защита на теория на формите от гледна точка на Елеатската школа. Това са аргументите на Парменид и Зенон, свързани с изброяване в защита на учението за Единното. Според нас тази част на диалога е свързана с примерите, които Сократ дава в Менон за граници на познанието – несъизмеримостта на диагонала на квадрата ( те са несъизмерими, тъй като процедурата по съизмерване не може да завърши -необходими са актуално безкраен брой стъпки). Сходен на този подход виждаме в диалога Парменид, в който се търси еквивалентност между крайното и безкрайното, за да се докаже абсурдността на опита крайното да бъде описано чрез изброяване, или на единното (като цялост) чрез неговите части. Това е аналогичен аргумент на направените от Зенон в неговите парадокси. Според Платон опитът да се разбере Единното и идеите (формите) чрез изброяване е обречен, защото води до безпределност (и следователно по този начин Единното не може да бъде познато чрез своите части). Безкрайното множество, което се генерира в този опит, е прототип на множеството, което Кантор използва, за да въведе неизброимо безкрайното. Тази схема за вложено (рекурсивно) удвояване се среща в природата (бифуркиращите системи), включително в биологията като потвърждение на идеите на Платон. Подобни бифуркиращи системи и тяхната (потенциална) неизброимост (безпределност) се създава от прости, единични правила, които дори биологичните организми използват, за да кодират успешно (потенциално) безкрайно сложни, фрактални структури. Тези прости правила са образци на Платоновите форми.

[към програмата]

Нева Кръстева – Дванайсетият удар на камбаната в полунощ. Един музикално-херменевтичен прочит на Nachtwandler-Lied от Заратустра на Ницше и IV-та част на III-та симфония на Малер

Ницше говори в Ecce homo за замисъла на своя Заратустра по загадъчен начин, обвързвайки го с музиката и с пейзажа, къдетo го връхлетява образът на живелия преди 3000 год. пророк, от името на който той започва да изговаря собствените си убеждения. Тъй като за него музиката е език, който е способен на безкрайно проясняване, тълкуване (Verdeutlichung), а поезията често е по пътя към музиката:…като изнамира най-нежните понятия, в чиято област грубо материалното на понятието почти изчезва (из фрагментите от зимата на 1869г.) музикално-херменевтичният поглед дава определен ключ чрез  Песента на опиянението към философските лайтмотиви на късния Ницше – свръхчовекът, вечното завръщане, мистерията, вечността…Библейската лексика на Заратустра отговаря и на създадени от него словестни форми на musica sacra, какъвто е cantus-firmus’ния мотет в края на IV книга.

[към програмата]

Невена Панова („Св. Климент Охридски“, ФКНФ) – Историческа библиотека на Диодор Сицилийски – мит и (всеобща) история

Докладът представя накратко възгледа на Диодор Сицийски (I в. пр.Хр.) за историята и за нейните източници, както и за ползата от историческото познание. Наблюденията се опират основно върху отделни, включително саморефлексивни, бележки за историческия метод от първия дял на монументалното, но само отчасти запазено, съчинение Историческа библиотека, посветен на митологичното минало до Троянската война (книги I – V). Повод за предлагане на темата е и заниманието ми с превода на IV книга в момента.

[към програмата]

Николай Гочев („Св. Климент Охридски“, ФКНФ) Гуарески и Италия

Джованино Гуарески е италиански писател. Това е така не защото пише на италиански, а защото пише за Италия. Но какво ще рече да пишеш за Италия и какво е тя? Един съвременен историк на страната казва, че някои от участниците в похода на Гарибалди към Неапол (1860 г.) изобщо не познавали понятието „Италия“, а мислели, че „Талия“ се казва съпругата на пиемонтския крал Виктор Емануил II. Така че те се сражавали за кралицата. В действителност по това време кралят бил вдовец, а бъдещата му съпруга не била с благороден произход и никога не е обявена за кралица. 

„Италия“ е древно име, но през повечето време от известната ни история така се е наричал полуостровът; а държавите – една или повече – са били само „италийски“. Историята, както най-често става, започва с недоказуем разказ. Понякога той се нарича „мит“, друг път – „легенда“. Може и „свещена история“. Първият голям „италийски разказ“, за който знаем, е дело на римляните и може да се прочете при един от най-прославените от тях – Вергилий. Нищо чудно, че италианецът-флорентинец Данте избира точно него за водач на пътешествието си из ада и чистилището.

[към програмата]

Петър Пламенов – Колизията – език на съдбата. Естетика на наратива или за сложното взаимодействие мит-логос.

Словото не само подрежда света, не само е инструмент за изразяване на мислите, за предаване на съдържания, за наслада и преживяване на удоволствие, но словото непрекъснато провокира мисълта, тъй като то не живее нито в кротко съзерцание, нито в миролюбиво дружелюбие със света и останалите, а напротив е в непрестанен сблъсък с наличното, видмостта и знанието и провокира духа към противопоставяне, конфликти и сблъсък. По дълбоката си същност словото е съществуване в колизия съществувне между презположение и знание, израз и мисъл, всттрастеност и хладна рациналност. Нищо не израдява по-добре съществуванието и словото, което съпътства съзерцава, тълкува, овладява и организира съществуванието от колизията – онова стълконвение, от чиято искра се раждаме самите ние.

[към програмата]

Силвия Кръстева (ЮЗУ) – Име и същност при Платон и Аристотел

Докладът има за цел да проблематизира понятието „същност“ при Платон и Аристотел и да даде опорните пунктове на неговия генезис, особено във връзка с възгледа и техниката на родовете и видовете. Да се свърже това понятие с разбирането за името и при двамата великидревногръцки философи. Оттук да се очертаят контурите на собствената им философия на езика. А крайната задача е да се изведе обща теория на понятието, която да започне с идеите на Платон за име и за възможностите на езика и да се структурира при Аристотел с подредба и търсене на последните имена (и на имената изобщо) итехните възможности за изказващото слово.

[към програмата]

Стефан Димитров (гл. Ас. Д-р Секция Онтология и епистемология, Институт по философия и социология) Модуси на значение в средновековната спекулативна граматика

Спекулативната граматики представлява семантична теория от края на 13-ти – началото на 14-ти век. Това е теоретична граматика, разглеждаща дълбоко заложените в езика общи логико-метафизични структури, независимо от конкретните емпирични различия на отделните езици. Граматиката е разбирана като наука подобна на логиката, чиито фокус обаче не е върху истинността на изказаното, а върху вътрешната му съгласуваност. Поради ключовото понятие модус на значение, представителите на тази школа са наричани модисти. Спекулативната граматика се явява алтернативна на една друга семантична теория – теория на супозицията. Характерно за първата е високата степен на семантична самостойност на отделния значещ елемент – частта на речта. Обратно, за теория на супозицията е характерна важната ролята на пропозиционалния контекст при определянето на семантичния обхват на термина.

Основни понятия на модистката доктрина са модус на биване (modus essendi), в който е дадено реалното или биващото извън ума, към което има отношение метафизиката; модус на разбиране (modus intelligendi), в който тази реалност бива схващана и вече се отнася към логиката; и модус на значение (modus significandi), в който реалността бива изразявана в езика и е предмет на спекулативната граматика. Следва да се отбележи строгата формална аналогия между трите модуса, респективно, формалното съответствие между реалност, разбиране и език; между метафизика, логика и граматика. Друго основно понятийно различие е: дума – част на речта. Думата, трудно за определяне понятие тук, изразява някакво конкретно, лексикално значение, а при частта на речта над това първо значение вече са надстроени и едни втори, общи, метафизични значения, които сами по себе си носят имената (устойчивост), глаголите (изменчивост) и т.н., следвайки граматическата класификация.

[към програмата]

Стефан Стефанов (НГДЕК) – Пътеводител на галактическия елеат. За превода на безкрайното

Парменид ни предоставя предизвикателството да разберем и преведем не само концентриран философски текст, написан в стихове, но и такъв, запазен във фрагменти. Всяка една от тези характеристики на „За природата“ добавя нов елемент на трудност във воденето на читателя през думите на автора. Работата върху поемата е свързана с преводачески решения, които са провокирани от две противоположни цели –  да разкрият текста пред съвременната публика, но и да го прикрият, както това е ставало и за античната. Ето защо основната насоченост на настоящата тема е да се представят някои от тях пред част от съвременните читатели.

[към програмата]

Ясен Андреев (Гл. ас. д-р в ИФС, БАН) – Херменевтичната хуманитаристика като процедурална рационалност

Докладът проследява аспекти на отмирането на стария-европейски модел на хуманитарното знание като „пространна ученост“ (ерудираност, Gelehrsamkeit) и постепенното налагане на специфично модерното схващане за знанието като иновативен резултат, достигнат и гарантиран единствено в хода на изследователски процес (Forschungsprozess).

[към програмата]

Организационен екип:
Вяра Калфина
Силвия Кръстева
Иван П. Петров

Топ публикации и страници

справедливостта при Платон и Аристотел
БИБЛИОТЕКА
Маргарет Димитрова  "Тълкувания на Песен на песните в ркп 2/24 от Рилската света обител".
покана за участие в Четенията по тракология

Календар на събитията

юни 2022
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Архив

Статистика

  • 44 661 hits