АРУКО

emotions in Plato

Emotions in Plato

Brill’s Plato Studies Series, Volume: 4
Editors: Laura Candiotto and Olivier Renaut

Emotions (pathè) such as anger, fear, shame, and envy, but also pity, wonder, love and friendship have long been underestimated in Plato’s philosophy. The aim of Emotions in Plato is to provide a consistent account of the role of emotions in Plato’s psychology, epistemology, ethics and political theory. The volume focuses on three main issues: taxonomy of emotions, their epistemic status, and their relevance for the ethical and political theory and practice. This volume, which is the first edited volume entirely dedicated to emotions in Plato’s philosophy, shows how Plato, in many aspects, was positively interested in these affective states in order to support the rule of reason.

Laura Candiotto, PhD. (2011), Alexander von Humboldt Senior Research Fellow at the Free University of Berlin, Germany, published many articles on emotions in Plato and in contemporary philosophy; she recently edited The Value of Emotions for Knowledge (Palgrave, 2019).

Olivier Renaut, PhD. (2007), is Maître de conférences at Université Paris Nanterre in France. He published a comprehensive study of thumos in Plato entitled Platon, La Médiation des émotions. L’éducation du thymos dans les dialogues (Vrin, 2014).

TABLE OF CONTENTS
Introduction: Why Plato Comes First
   Laura Candiotto and Olivier Renaut

Part 1: For a Taxonomy of Plato’s Emotions

1 Epistemic Wonder and the Beginning of the Enquiry: Plato’s Theaetetus (155d2-4) and Its Wider Significance
 Laura Candiotto and Vasilis Politis

2 The Feel of the Real: Perceptual Encounters in Plato’s Critique of Poetry
 Pia Campeggiani

3 Why Do Itches Itch? Bodily Pain in the Socratic Theory of Motivation
 Freya Möbus

4 Emotions in Context: “Risk” as Condition for Emotion
 Stefano Maso

Part 2: Plato’s Emotions between Rationality and Irrationality

5 Emotions and Rationality in theTimaeus(Ti. 42a–b, 69c–72e)
 Olivier Renaut

6 On the Desire for Drink in Plato and the Platonist Tradition
 Lidia Palumbo and Anna Motta

7 Plato’s Seasick Steersman: On (Not) Being Overwhelmed by Fear in Plato’s Laws
 Myrthe L. Bartels

8 The Dialogue between the Emotions in the Platonic Corpus
 Karine Tordo-Rombaut

9 Love, Speech and Charm in Plato’s Charmides: Reading the Dialogue through Emotions
 Carla Francalanci

Part 3: The Ethical and Political Value of Plato’s Emotions

10 The Notion of Φθόνος in Plato
 Luc Brisson

11 On Mild Envy and Self-deceit (Phlb. 47d–50e)
 Beatriz Bossi

12 Αἰσχύνη and the Λογιστικόν in Plato’s Republic
 Chiara Militello

13 Shame and Virtue in Plato’s Laws: Two Kinds of Fear and the Drunken Puppet
 Julia Pfefferkorn

14 Loving and Living Well: the Importance of Shame in Plato’s Phaedrus
 Simon Scott

15 Plato on the Role of Anger in Our Intellectual and Moral Development
 Marta Jimenez

16 Platonic Pity, or Why Compassion Is Not a Platonic Virtue
 Rachana Kamtekar

17 Love and the City: Eros and Philia in Plato’s Laws
 Frisbee C.C. Sheffield

Afterword: The Invention of Emotion?
  David Konstan

 Index of Modern Authors
 Index of Relevant Passages
 Index of Subjects

Brill’s Plato Studies Series

Editors: Gabriele Cornelli and Gábor Betegh

Brill’s Plato Studies Series aims to gather together the most recent
and relevant contributions, in order to identify debates and trends
within the study of Plato and to provide a holistic understanding of
the wide range of issues related to Plato’s philosophy. Of special
significance for the series will be the examination of Plato’s
literary style and its relationship to his theoretical project as,
perhaps, one of the central problems in the study of Plato and Ancient
Philosophy as a whole. Even after two thousand years there is still no
consensus about why Plato expresses his ideas in such a unique style
and the series will aim to address this question. In addition, the
Series will warmly welcome contributions focusing on internal and
recurrent issues like the relation between myth and philosophy,
language, epistemology and ontology in Plato’s work. Special attention
will also be given to new interpretative challenges and recent
hermeneutical trends, which have emerged from the globalization of
current Platonic studies. These new approaches to Plato are likely to
change the future frame of Platonic scholarship, providing instruments
and renewed impulses for the generations of philosophers to come.

Gabriele Cornelli
Associate Professor – Philosophy Department
Postgraduate Programme in Metaphysics
Archai UNESCO Chair on the Plural Origins of the Western Thought – Director
Universidade de Brasilia

вече 15 години

Колеги,

Днес се навършват 15 години от учредяването на нашето дружество (създадено на 8 март, 2005 г. от 10 учредители).

Из „Устав“ (приет на 1 април 2005):

“Асоциация за развитие на университетското класическо образование – АРУКО“, наричана по-нататък за краткост Сдружението, е независима неправителствена и неполитическа организация с нестопанска цел за осъществяване на дейности в обществена полза.“ (чл. 1)

Из „Манифест“:

„В съгласие със специфичното си образование и интерес ние се стремим да… изучаваме и обсъждаме културното наследство на европейската античност във всичките му аспекти и да създаваме нови възможности пред това изучаване и обсъждане.

Образованието, което прави възможно обсъждането на античното културно наследство и следва от него, ние наричаме класическо. Смятаме, че това образование би било непълно и повърхностно без познаване на старогръцкия и латинския език, и че систематичното овладяване на тези езици е негова основа и сърцевина.“

Поздрави и честито!

Николай Гочев – инициатор за създаването на асоциацията и пръв председател на Управителния съвет през първия тригодишен мандат.

съобщения за конференции

Често е ставало дума, но най-младите колеги не знаят и заради това периодично трябва да се съобщава за дейността на двете най-големи международни общности, в които участват много от колегите, занимаващи се с антична философия по света, на всякакви възрасти и нива на академичните им позиции.

Международното Платоново общество International Plato Society възниква в Мексико Сити през 1986 г. като среща на учени от няколко страни, предимно от двете Америки. Тема на тогавашната среща са били късните диалози. През 1989 г. в Перуджа, Италия то става вече наистина световно и събира над 100 участници от всички континенти. Диалогът на фокус тогава е бил Федър. Оттогава насетне броят на участниците в симпозиумите никога не е бил по-малко от 200.

Уставът и регламентът на Международното Платоново Общество са приети през 1989 г., като се решава да се провежда един световен форум веднъж на три години, съответно, да има смяна на членовете на Управителния съвет и редакционните комисии на изданията на обществото също веднъж на три години. Председател винаги става онзи колега, който поема организирането и домакинството на следващия международен симпозиум. Освен световните, се случват и регионални, и национални семинари, колоквиуми и срещи, като в по-големите страни на света те са най-малко веднъж годишно.

През 1992 г. в Университета на Бристол темата беше Държавникът и тогава беше, струва ми се, единственият случай, когато четирима български преподаватели и изследователи участвахме в най-големия форум на платонистите по света, като трима имахме и доклади.

Следват: 1995 г. в Гранада, за Тимей и Критий; 1998 г. в Торонто, за Хармид, Лизис и Евтидем; 2001 г. в Йерусалим,  за Закони; 2004 г. във Вюрцбург, за Горгий и Менон; 2007 г. в Дъблин, за Филеб; 2010 г. в Токио, за Държавата; 2013 г. в Пиза за Пирът.

През 2016 г. в Университета на Бразилия симпозиумът е бил посветен на Федон.

През 2019 г. в Париж симпозиумът е бил посветен на Парменид.

През 2022 г. в Университета на Атланта, щата Джорджия, на фокус ще е Софистът.

През 2025 г. в Мадрид ще се обсъжда Теетет.
Някои от най-интересните доклади от симпозиумите, разширени до студии, излизат в големи томове на поредица на Академи Ферлаг в Берлин; издава се електронно списание за публикации, посветени изключително на диалозите, а също така сред важните, ритмично осъществявани добри дела е и това, че всяка година пожизненият вицепрезидент на МПО проф. Люк Брисон с помощта на много други изследователи от центъра Жан Пепен в CNRS публикува сравнително пълна библиография на излизащото по света.

Можете да видите годишните библиографии за периода от 2000 до 2019 г.

https://platosociety.org/plato-bibliography/

В съответствие с Устава на МПО президент до 2022 г. ще е проф. Едуард Халпър, който организира следващия световен симпозиум в Щатския университет на Джорджия в Атланта.

В неговото последно циркулярно писмо се съобщава за други интересни предстоящи междинни конференции.

XVII International Archai Seminar

Beyond Being: Approaches to Transcendence in Ancient Philosophy 14-17 September 2020 – São Paulo, Brazil

We are delighted to announce a 4-day international conference on the theme of transcendence in ancient philosophy. The conference will take place at both the Federal University of ABC and the Pontifical Catholic University of São Paulo.

With the claim that the Form of the Good is beyond being (epekeina tês ousiasRepublic, 509b8), Plato has (maybe not willingly) inaugurated a philosophical tradition which investigates transcendent hyper- ontological realities and their relationship with being. The necessity to accept the existence of ineffable entities as the ultimate principles of reality can be found at the center of many Neoplatonic philosophies and has caused intense discussions. In this conference, we aim to pursue this discussion and welcome any paper on the theme of transcendence, its origin, its development and its critics in ancient philosophy.

Съобщението за тази конференция е от The organizers: Luca Pitteloud (UFABC) and Bruno Conte (PUC-SP)

***

Симпозиумите, които организира МПО, са посветени винаги на един или на няколко от диалозите на Платон, но има и междинни конференции, които са тематични. На междинната конференция, която ще се проведе в Лима, Перу, насрочена за март 2021 г., темата е Koinonia.

Много от тези събития, както виждаме, ще се случат далече от нас, но има и поне две, които ще са по-наблизо, в Европа.

Най-голямото от тях ще е редовната годишна конференция на International Society for Neoplatonic Studies, която ще се проведе в Атина от 10 до 14 юни тази година: сайт на конференцията.  Предварителната програма включва 250 доклада в 25 тематични секции.

***

Друг по-малък тематичен семинар, посветен на Софистът, се организира от Béatrice Lienemann, и както съобщава проф. Едуард Халпър в циркулярното си писмо, този семинар ще се проведе в Ерланген от 5 до 9 октомври тази година.

 

Шеста международна конференция за студенти по Класическа филология ГЛАС

Препубликуваме поканата за участие и изпращане на резюмета в Шестата международна конференция GLAS – conference for students of classics, която тази година ще се проведе в Департамента по класическа филология на Философския факултет на Белградския университет, 3–5 юли.

Срокът за изпращане на заявките е 10 април 2020г.

pozadina 1.jpg

CALL FOR ABSTRACTS

Dear colleagues,

it is with great honour that we announce the sixth GLAS conference for students of classics. The conference will take place at the Department of Classics, Faculty of Philosophy, University of Belgrade, between the 3rd and the 5th of July 2020.

The conference is not limited to a specific topic. If you would like to attend, please fill out the application form.

When entering your abstract, keep in mind that it should contain 200 to 250 words. Abstract, keywords and presentation must be in English. Each participant will have 15 minutes for presenting their paper and 5 minutes for discussion.

Submission deadline is the 10th of April 2020. We will let you know of the submission results by the 1st of May 2020.

През 2016 г. домакин на събитието беше Катедра „Класическа филология“ в Софийския университет, повече може да прочетете тук.

Отзив за миналогодиншата конференцията от Диана Зулчева, студент по класическа филология, можете да прочетете в Античния брой на списанието за млади учени Филологически форум, издание на Факултета по славянски филологии.

конференция за А. Ф. Лосев

Дорогие коллеги,
«Дом А.Ф. Лосева» – научная библиотека и мемориальный музей, Культурно-просветительское общество «Лосевские беседы», Философский факультета МГУ им. М.В. Ломоносова, Античная и Лосевская комиссии Научного совета «История мировой культуры» РАН организуют:
Международную научную конференцию – XVII «Лосевские чтения»
АБСОЛЮТНАЯ МИФОЛОГИЯ В ЭПОХУ «ВЕЛИКОГО ПЕРЕЛОМА».
К 90-ЛЕТИЮ ИЗДАНИЯ «ДИАЛЕКТИКИ МИФА» А.Ф. ЛОСЕВА.

Конференция будет проходить в «Доме А.Ф. Лосева» (Москва, Арбат 33) 26–27 мая 2020 г.
ОРГАНИЗАЦИОННЫЙ И ПРОГРАММНЫЙ КОМИТЕТ
Ильина Валентина Васильевна – директор «Дома А.Ф. Лосева»;
Козырев Алексей Павлович – заместитель декана философского факультета МГУ имени М.В. Ломоносова, доцент, кандидат философских наук;
Марченков Владимир Леонидович (США) – профессор философии искусства Университета Огайо, PhD;
Тахо-Годи Аза Алибековна – Председатель Культурно-просветительского общества «Лосевские беседы», Председатель Античной комиссии Научного совета «История мировой культуры» РАН; профессор кафедры классической филологии филологического факультета МГУ имени М.В. Ломоносова, доктор филологических наук;
Тахо-Годи Елена Аркадьевна – Председатель Лосевской комиссии Научного совета «История мировой культуры» РАН; профессор кафедры истории русской литературы филологического факультета МГУ имени М.В. Ломоносова; ведущий научный сотрудник ИМЛИ им. А.М. Горького РАН; заведующая отделом «Дом А.Ф. Лосева», доктор филологических наук;
Троицкий Виктор Петрович – старший научный сотрудник «Дома А.Ф. Лосева», руководитель постояннодействующего научного семинара «Творческое наследие А.Ф. Лосева: проблемы и перспективы».

ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ КОНФЕРЕНЦИИ
Конференция приурочена к 90-летию со дня выхода в свет одного из самых известных и наименее прочитанных современниками исследований Алексея Федоровича Лосева – «Диалектики мифа» (1930). По решению партийных властей тираж этой книги, создававшейся в год «великого перелома», был фактически уничтожен, а сам автор – репрессирован. В 2020 г. отмечается и 30-летие
начала свободного доступа читателей к запрещенной в течение десятилетий книге, когда после ее републикации в 1990 г. в книжном приложении к журналу «Вопросы философии» «Диалектика мифа» стала входить в полноценный научный оборот. За эти тридцать лет книга вышла несколькими
изданиями как в России, так и за рубежом – переведена на английский, болгарский, венгерский, грузинский, испанский, немецкий, польский, сербский, японский языки.
Тема конференции предполагает рассмотрение следующих проблем:
 история создания «Диалектики мифа», текстологические проблемы изучения;
 место «Диалектики мифа» в истории русской и зарубежной философской мысли;
 «Диалектика мифа» на фоне советской философии 1920-х годов (дискуссии «механистов» и «диалектиков» и др.);
 творчество А.Ф. Лосева в оценках мыслителей русской эмиграции;
 историософские аспекты «Диалектики мифа»;
 богословские аспекты «Диалектики мифа»: «абсолютная мифология» как «абсолютная диалектика», философское обоснование теизма;
 теория символа и мифа А.Ф. Лосева в контексте отечественных и западноевропейских подходов к изучению мифа и мифологии;
 проблемы перевода «Диалектики мифа» как один из аспектов проблемы перевода памятников философской мысли.
«Анкету участника» с темой доклада и краткой аннотацией (500-1000 знаков) необходимо выслать ДО 1 МАЯ 2020 г. по адресу: liter_philos@mail.ru

***

Благодаря на проф. Силвия Минева за информацията относно конференцията.

новини и съобщения

Вяра Калфина

Новият председател на Управителния съвет на АРУКО е гл. ас. д-р Вяра Калфина от катедрата по История и теория на културата във Философския факултет.

Съгласно Устава на АРУКО на редовното Общо отчетно-изборно събрание на асоциацията, което се проведе на 14 декември миналата година, беше избран нов Управителен съвет в състав: доц. д-р Силвия Кръстева от ЮЗУ „Неофит Рилски“,

д-р Иван П. Петров от Медицинския университет в Пловдив и д-р Вяра Калфина.

Съгласно Устава на АРУКО, на първото свое заседание членовете на УС са избрали за председател д-р Вяра Калфина, която е alumna на НГДЕК, бакалавър и магистър на специалност Класическа филология, доктор по антична култура във ФФ, преподавателка по антична митология, религия, култура и класически езици във ФФ, ФКНФ и Богословския факултет на Софийския университет. Специализирала е в авторитетни изследователски центрове в Атина, Женева и САЩ. Нейни са преводите на важни антични митографски текстове, като тя е автор и на предговора към тях. .

Научен секретар и деловодител на асоциацията отново е доц. д-р Анета Димитрова от катедрата по Кирилометодиевистика във ФСлФ.

Работата на новия УС ще бъде подпомагана ex officio от доц. д-р Невена Панова, предишен председател на УС.

Пожелаваме на колегите здраве и успехи, за да продължи развитието на класическото образование и знанията за античността – и в университетите, и в средните училища у нас.

***

Темата на следващите традиционни декемврийски четения е

Логос, догма, фантазия

В организационния екип за подготовката им освен членовете на УС ще участваме

още доц. д-р Петър Горанов и аз, Димка Гочева. Очаквайте скоро по-подробен анонс и тематична карта за тази традиционна годишна конференция.

***

Традиционната годишна конференция на International Society for Neoplatonic Studies, която през последните години се провеждаше на един от двата американски континента,  през 2020 г. ще се проведе в Атина от 10 до 14 юни. И тъй като тази година ще е в Европа, предполагаемият брой на участниците е над 150 – от всички възрасти и нива на академичните позиции. Тематичните секции са много и разнообразни. Вижте как са анонсирани на сайта на организацията и кои са имейл адресите на отговарящите за тях.

Заявките за участие с доклади в тази голяма международна среща, на която ще се говори

за философия и философия-в-литература от Омир до края на Ренесанса, организаторите очакват до 24 февруари.

защита на дисертация

Зала 1, Ректорат на СУ

 

Ще започне публична защита на дисертацията на

г-жа Ева Николаева Пацовска-Иванова,

редовна докторантка към Катедрата по германистика и скандинавистика (специалност Немска филология с избираем модул „Скандинавски езици“),

за придобиване на ОНС „доктор“ на тема:

Мотивът на Одисей и неговите трансформации: мит и наратив в немската следвоенна литература.

 

Научен ръководител: доц. д-р Светлана Стефанова Арнаудова

Председател на научното жури: проф. дфн Майа Станкова Разбойникова-Фратева

Авторефератът, становищата и рецензиите на членовете на научното жури са публикувани на сайта на университета:

може да ги прочетете тук.

Колегата е бакалавър по немска филология и магистър по антична литература и култура.

Пожелаваме ѝ успех!

 

Топ публикации и страници

няколко предстоящи премиери
съобщения за конференции
вече 15 години

Календар на събитията

май 2020
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Архив

Статистика

  • 34 480 hits