АРУКО

Покана за Четвъртите годишни четения на АРУКО

Уважаеми колеги и съмишленици,

Асоциацията за развитие на университетското класическо образование Ви кани да вземете участие в традиционните Годишни четения на АРУКО: на 2 и 3 април 2021 г.,

на тема ЛОГОС, ДОГМА, ФАНТАЗИЯ.

Вашите заявки за участие (до 30 минути), включващи заглавие на български и английски и резюме (до 1000 знака), очакваме до 1 март 2021 г. на адрес: aduceorg [at] gmail.com.

Организационен екип:
Вяра Калфина
Димка Гичева-Гочева
Иван Петров
Петър Горанов
Силвия Кръстева

множество Платонистки конференции

Юни месец е месецът, през който се провеждат най-много конференции в Северното полукълбо и както обикновено, занимаващите се с антична философия най-често се събират на семинари и колоквиуми, за да си говорят за Платоновата философия и нейната традиция.

Месецът e започнал с двудневна конференция на 31 май и 1 юни на тема

« Le Sophiste de Platon. Le dialogue et son interprétation »,

организирана от l’Institut d’Histoire de la Philosophie (IHP – EA 3276) de l’Université d’Aix-Marseille.

Информация за програмата и резюмета на докладите могат да бъдат получени от организаторите:

marco.donato@univ-amu.fr
giulia.d-alessandro@univ-amu.fr

***

Във вторник е приключила тридневната конференция

‘The Reception of Plato from Late Antiquity to the Middle Ages’

6-8 June 2021. Supported by the Australian Research Council and Macquarie University (Eva Anagnostou-Laoutides) and the National and Kapodistrian University of Athens (George Steiris and Geoge Arabatzis)

Информация за програмата, 47-те доклада, както и за 4-те пленарни лекции: https://evanagno.wixsite.com/platoreception

***

Утре, на 10 юни започва и до 12 юни виртуално ще се проведе 18-тата международна конференция на International Society for Neoplatonic Studies. Тя беше планирана за миналата година в Атина, после беше отложена за тази година. Ще е „в Атина“. За миналата година бяха заявени и приети над 200 доклада. Обикновено толкова са участниците, когато годишният форум е в Европа. Броят на докладите е намалял, защото дистанционните конференции са много изморителни, някои колеги са се отказали, но все пак участниците са почти 160, като програмата е стегната в 3 дни с по няколко паралелни секции.

Тези форуми на ISNS се утвърдиха като най-многолюдните ритмични конференции по проблемите на античната литература и философия от Омир до Прокъл, както и на осмислянето им чак до днес.

Желаещите да присъстват трябва да заплатят регистрационна такса, но всички участници са представили своите електронни адреси и резюмета, а в някои случаи и пълен текст на докладите, може да бъдат получени лично от тях. Програмата е по-долу:

https://www.isns.us/ISNS-2020/?fbclid=IwAR3mSPAb7BFKn5Eal4N4CnmFCIRVx9E5pxqIm3l5K2-u3FGUO9OYTJBi5mM

***

Още една конференция: на 17 и 18 юни, в Льовен, но виртуално в Льовен, като десетте доклада са около „петте най-големи рода“ в „Софистът“ в съпоставка с Аристотеловите 10 категории и тяхното интерпретиране по-нататък чак до Секст Емпирик и Прокъл.

Входът там е свободен.

Програмата е тук:

https://hiw.kuleuven.be/dwmc/conferences-lectures/platonic-categories/program

представяне на Витрувий

В дъждовната вечер на 27 май имах щастието да присъствам на едно красиво събитие: представянето на книгата на Витрувий
За архитектурата, много добре издадена от ИК КИБЕА наскоро. В Балната зала на някогашния царски дворец, сега Национална художествена галерия, гостите бяха приветствани от душата на издателството – г-жа Марияна Златарева.
Много кратко и много развълнувано за дългогодишния труд върху превода на съчинението говори преводачката – нашата възхитителна колега Елена Йонкова.

Когато чух какво казаха научната редакторка на книгата арх. Галина Димитрова и авторът на предговора проф. д-р Георгий Станишев, съжалих, че никога досега не съм присъствала на места, където говорят архитекти. Необикновено интересно ми беше всичко, което разказаха те. Отвориха енциклопедичния труд на Марк Витрувий Полион така, че да се види не само всеобхватността на тази пълнокръвна, сякаш триизмерна панорама на материалната култура на гръко-римската античност, но и да се разбере страстта на автора да убеди читателите, че човекът е част от вселената и връзката му с космоса става чрез изкуството на строителството.

Архитектите са демиурзи на онези пространства, които са микроместата в голямото ни природно макрообиталище. От люлката до гроба сме в топосите на домовете и улиците, градовете и селата, агората, форума и храмовете, тържищата и театрите, термите и палестрите, пристанищата и вълноломите.

Енциклопедичното четиво на Витрувий представя идеите му не само за изкуствата и образованията, за етапите на замислянето и планирането, за преценката на местоположението и ориентирането на построяваното спрямо посоките на света, за подбора на материалните градива и за техническите инструменти за направата на изгражданото. Витрувий пише и за предназначението на всичко, което хората добавят към хармоничното и космически регулирано тяло на мирозданието. Той е мост във времето между античните и ренесансовите гении, и в труда му можем да открием смайващи разсъждания за природата и климата, за ветровете и стихиите, за схващанията на гръцките физиолози или натурфилософи, а и за начина, по който някои техни понятия са преведени на латински.

В края на книгата има прецизни Регистър на термините, Регистър на имената, речник Мерни единици и монети,

и Библиография, а в началото на книгата преводачката г-жа Елена Йонкова е написала:

БЛАГОДАРНОСТИ

Вдъхновението да се посветя на превода на Витрувий дойде в едни далечни години. Моята специалност е Класическа филология и дипломната ми работа бе посветена именно на личността и творчеството на Витрувий. Безкрайна благодарност за получената подкрепа, безценни съвети и висока оценка изпитвам към тогавашния ми научен ръководител доц. Анна Николова и моя рецензент – гл. ас. Красимир Банев, светла му памет! Изпълнена с респект към тяхната изключителна ерудиция, оставих сътвореното тогава да отлежи във времето с ясното съзнание, че да пристъпиш към превод на такава значима творба като този архитектурен римски трактат, би трябвало да си натрупал професионален опит и като филолог, и като познавач на Античността. И ето сега, след дълги години работа като специалист в областта на класическата филология и вече с ценен професионален опит, натрупан в Националната гимназия за древни езици и култури, дръзнах да предложа превода за издаването му в България.

Помощ в процеса на работа получих от археолога Мина Йорданова, от инженер Виктор Стоилов, д.н.к. Маргарита Дишкова, както и от д-р Сашо Йорданов, моя съпруг.

И накрая – най-важното! Издаването на Витрувий в България се дължи в най-голяма степен на г-жа Марияна Златарева, която прие като лично предизвикателство ръководеното от нея издателство Кибеа да подготви за печат и да публикува За архитектурата.

***

Водещ на манифестацията на книгата, както се изрази проф. Станишев, беше доц. Георги Лозанов, а последен говори докторантът от катедрата по Класическа филология Димитър Драгнев, който изрази благодарността си към г-жа Елена Йонкова – и като негова първа преподавателка, и за приноса ѝ чрез този превод към знанията, които са под егидата на филологията на филологиите.

Всичко казано снощи може да бъде видяно и чуто на видеозапис, споделен на мястото на ИК Кибеа във фейсбук.

Димка Гочева

Топ публикации и страници

ЧЛЕНОВЕ
Сократ и Сократовият кръг
HITTITES, GREEKS AND OTHERS

Календар на събитията

юни 2021
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Архив

Статистика

  • 39 629 hits