АРУКО

чудесна докторантска конференция

IMG05008

IMG05011IMG05013IMG05010IMG05015IMG05017IMG05018IMG05019IMG05022IMG05023IMG05026IMG05028IMG05030IMG05033IMG05034IMG05039IMG05038IMG05042IMG05041

Конференцията GLAS  – Graece Latinaeque Antiquitatis Studentes 2016, Sofia

се проведе на 16, 17 и 18 юли в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет.

Тя бе втора част на международна студентскo-докторантска конференция, първата част на която е била проведена през 2015 г. в Белград.

На конференцията в София гостите бяха от университети в Сърбия, Словения, Македония, Хърватска, Полша и др.

Нашите домакини от специалност Класическа филология и от Магистърската програма по Антична литература и култура се справиха отлично с организацията.

Темите на докладите: из областите на класическата филология, античната история и култура, езикознанието и рецепцията на античността в съвременни произведения; сравнителното литературознание и епосите в старите литератури; медиевистиката и античната наука.

Нивото на докладите: много високо. Много съдържателни, фокусирани, конкретни, информативни, увлекателно поднесени с презентации.

Конференцията бе организирана с подкрепата на Студентския съвет на Софийския университет.

Eто тук можете да прочетете повече и да намерите програмата на конференцията.

За съжаление, можех да присъствам само на втория ден от работата и снимките са само от него. Предполагам, че и първият, и третият ден на конференцията са били така интересни и вълнуващи.

Благодаря на организаторите и им пожелавам здраве, радост и щастие, хубава почивка през лятото и още много ентусиазъм за случването на толкова обещаващи за бъдещето академични събития!

Димка Гочева

 

 

 

 

 

 

награда за преводача

image-0.02.01.497cf22c4f595bcd8d4fbcf07b28e05415a130c541366fea8a99d508c72e5891-V

Със закъснение от две седмици научих и сега съобщавам една новина, но пък тя е много хубава: на 10 юни на тържествена церемония в Пловдив нашият колега д-р Георги Гочев от НБУ е получил наградата за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ за 2016 г. – за новите преводи на две основополагащи произведения на класическата философия и старогръцката литература, които той публикува миналата година: Държавата на Платон и Поетика на Аристотел.

Д-р Георги Гочев е alumnus на специалност Класическа филология и Магистърската програма по Антична култура и литература във ФКНФ на СУ. Вече от няколко години е преподавател в департамента по Средиземноморски и източни изследвания на НБУ, а престижната награда за хуманитаристика в сферата на книгоиздаването „Христо Г. Данов“ е заслужено признание за него като талантлив и плодовит преводач на най-значими автори от античната философия и литература. Негови са преводите на Реторика към Александър на псевдо-Аристотел, на Икономика. Антични автори за стопанството, 2006 г., и Закони на Платон, 2006 г., който бе осъществен в съвместна работа с доц. д-р Невена Панова. И трите книги се появиха като част от поредица „Делос“ на издателство „СОНМ“.
Д-р Георги Гочев преведе също така отново Пир на Платон, този път с това заглавие, без определителен член, което през 2011 г. стана третото попълнение от поредицата на НБУ за издаване на най-важните диалози поотделно, в авторедакция на същия преводач или в нов превод на друг. Новият превод на Държавата е вторият цялостен на български след превода на проф. Александър Милев на най-четения, най-коментирания, най-превеждания и най-издавания Платонов диалог в целия свят от средата на ХIХ век насам. С много интересен предговор от преводача и богат съпътстващ справочен апарат: коментари, бележки, астрономическа схема, онтологическа графика и илюстрации, насочващи осмислянето, както и с много старателно направен индекс на основните понятия.

Новият превод на Поетика, направен от него, както и някои от предишните интерпретации, налични на български, бяха показани вече тук,

а за изданието на Държавата в поредицата на НБУ можете да си припомните, ако щракнете тук.

Да честитим на колегата и да му пожелаем: здраве, щастие и вдъхновение за нови преводи, тълкувания и художествени авторски текстове!

Д.Г.

 

 

 

 

симпозиум и конференция за Платон

 

През тази година академичните събития, свързани с юбилея на Аристотел преобладават, но в света като цяло на Платон се посвещават много повече конференции и семинари през последните десетилетия .Например, Международното Платоново общество, което организира веднъж на три години много големи международни симпозиуми, посветени на един или друг от диалозите, съвсем наскоро ще проведе вече 11-ия Международен Платонов симпозиум, фокусиран върху Федон.

Това ще се случи от 4 до 8 юли в Бразилия.

Когато международните Платонови симпозиуми се случват в Европа, европейските учени, интерпретатори и изследователи от всички възрасти преобладават, но колегите от двете Америки настояват понякога и те да са домакини, така че колкото се може повече докторанти и млади преподаватели да вземат участие в симпозиумите. Обикновено в тях участват по няколкостотин души. Когато това става в някоя от двете Америки, разбираемо европейците са по-малко.

Един от предишните симпозиуми беше в Япония, като тогава пак участниците от страни извън Азия, са били по-малко.

Има и национални Платонови общества, които са много активни, като Санкт-Петербургското Платоново философско общество, което всяка година провежда по една конференция. Обикновено тя е посветена изключително на Платон, на платонистката и неоплатонистката традиция.

През тази година, вчера и днес те провеждат своята вече 24 конференция.

Ето тук можете да видите програмата на конференцията за Платон „Универсумът на Платоновата мисъл: Платон и съвременността“.

конкурс за преподавател по латински език

Медицинският университет в Пловдив обявява конкурс за преподавател по латински език.

Кандидатите трябва да имат магистърска степен и да владеят английски език.

Обявата е публикувана на 8 юни, а срокът е едномесечен.

Тук можете да прочете повече за конкурса.

награждаване днес следобед

Отскоро катедрата по Класическа филология във ФКНФ има нов сайт. Предишният също беше много хубав и много богат на информация. Струва ми се, предишният беше най-добре направеният, най-приятно изглеждащият и най-информативният сайт от всички катедрени сайтове в нашия Университет, затова засега се въздържам да похваля новия вариант. Той все още няма английска версия, а в днешния глобализиран свят, в който най-разбираният и най-говореният език е английският, всички образователни институции трябва да имат свои английски места във виртуалното.

Също така ми липсва онзи огромен информационен блок от библиографии, статии от преподаватели в катедрата в момента, биографии и мемоари за преподаватели от предишните поколения – всичко онова, което беше свързано с историята на класическото образование у нас през ХХ век и се намираше на стария сайт, засега не е прехвърлено на новия.

http://kkf.proclassics.org/%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-certamen-latinum/

Разбира се, в сравнение с бедните, постни и скучни факултетни сайтове на други факултети и при липсата (въпреки обилното целево финансиране) на катедрени сайтове на много хуманитарни катедри, новият сайт на катедрата по Класическа филология е направо шампион. Голямата му отлика в сравнение и с предишния дизайн и структура, и с версиите на други факултети и катедри, е възможността на посетителите да коментират и да пишат на авторите и администраторите.

Сайтът протяга ръка към читателите, кани ги за разговор. Диалогичността, към която предразполага, е най-голямото му достойнство. Не се пъчи монументално в самодостатъчност и нетърпящо коментари величие.

Но така и трябва да бъде. Катедрата по Класическа филология е била, е и ще бъде авангард на хуманитарното преподаване и на филологическите знания в нашия Университет.

А ето и едно съобщение-покана за събитието днес следобед, което копирам от сайта на

катедрата по Класическа филология:

На 15 юни (сряда) от 15:00 ч. в Bibliotheca Classica ще се състои награждаването на участниците в конкурса за авторски творби на латински език 2016 – Certamen Latinum.

Ето и информация за класирането:

  • Победител: Диана Зулчева 12 Г (първа награда и публикация на текста в международното списание „Melissa“).

В категория до 1500 думи:

  • Почетно упоменаване за текста на Мадлен Нанева 12 Г.

В категория до 200 думи:

  • Особена похвала (ex aequo) за Бетина Янева 12 Г и за Мария-Магдалена Пейчинова 12 Б.
  • Почетно упоменаване за текста на Румяна Павлова 10 В и  на Стилияна Ковачева 9 А.

Класиране на студентските текстове

Награда не се присъжда.

  • Голяма похвала за текста на Красимир Иванов, III курс, Класическа филология.

Честито на наградените ученици и студенти!

Успех на администраторите с разширяването и обогатяването на сайта!

Димка Гочева

15 юни 2016 г.

 

 

 

 

пропусната страница от „За душата“

в Аристотеловия парк в Стагира, 1 септември 2009 г.

 

Това съобщение за пропуснатата страница от българския превод на За душата поради публикуването му след смъртта на преводача д-р Марко Марков беше публикувано преди три години на моя личен блог:

http://dimkasdiary.blogspot.bg/2013/06/blog-post_17.html

Днес го препубликувам тук, за да съобщя, че като част от докторантския курс Наследството на Аристотел първата лекция и дискусия върху трактата се състоя миналата сряда, 11 май, а довечера ще продължим с обсъждането на книгите Бета и Гама, от 17.30 часа в конферентната зала Яйцето на партера на Четвърти блок. Ако има любопитни колеги, нека да заповядат.

В публикуваното преди три години съобщих:

Наскоро колегата д-р Иван Колев ми обърна внимание, че в превода на За душата на български е пропуснат един пасаж.

От 417b10 до 418a5,  липсва краят на глава 5 от книга II на За душата.

Чела съм няколко пъти текста, при това най-малко веднъж от начало до край и в оригинал, като в полетата на по-старото издание на „Наука и изкуство“ от поредицата „Философско наследство“ от 1979 г., съм писала с тънкописец и молив – как точно са казани на гръцки някои изречения и кои точно са някои от употребените думи и изрази. (Това загрози книгата и увреди цялостта й, но пък за мен така тя стана удобно лично справочно пособие.)

На това място в нашите издания има грешка в пагинацията – вместо 417 пише 471, като това е подвело всички, които са работили и по първото издание на превода на д-р Марко Марков, и по второто издание, на „ЛИК“ от 2006 г.
Също така трябва да напомним, че първото издание на превода излиза след смъртта на д-р Марко Марков.

Понякога става така. Въпреки огромното старание и чудесния резултат на преводаческата работа на д-р Марко Марков и на първия редактор проф. дфн Ради Радев, и след голямото старание около второто издание, при което колегата д-р Иван Колев е използвал няколко академични издания и преводи на трактата, сред които направените от

W.D.Ross, Hicks, Theiler, Jannone/Barbotin, Hett.
Чак сега, при подготовката на хабилитационната си книга, колегата Иван Колев забелязва, че всъщност има не просто грешка в пагинацията, но и пропуск на една страница текст.

И по-точно: вместо 417 b пише 471 b на с. 66 от изданието от 1979 г., после на с. 68 вместо 418 b пише 418 а, а на с. 69 вместо 419 а пише 419 b. Тези неточни пагинации са възпроизведени и в изданието на „ЛИК“.
Както и да е, по-важно е да видим какво пише на тази пропусната страница. Колегата Колев я е чел много внимателно, защото тя е важна за цялостната антропологическа и естетическа интерпретация, която прави на този Аристотелов текст, и за огромната традиция на неговото преосмисляне през вековете и хилядолетията на европейското философстване от Теофраст до Пол Рикьор.

 

Ето първоначалният работен вариант на превода, който направих по изданието на гръцкия текст на Рос, Оксфорд Кларендон Прес, от 1956 г., което е доста близко до разчитането на текста от Бекер и се различава в някои пасажи от изданията на Хамлин, Апелт и др.

Ясно е кой беше първият читател, редактор и критик на превода. Николай Гочев много внимателно го прочете и предложи свой вариант за началния пасаж и последното изречение, но с останалото е напълно съгласен.

В скобите са поставени думи или изрази, които според мен напълно се подразбират, но нали знаете, преводачите и тълкувателите се различават по това, което подразбират, особено в толкова трудни, стегнати, лапидарни и елиптични философски бомби, като този пасаж.
И така, на тази страница от Аристотеловия анализ според мен се казва:

Има обаче по право и друго наименование за привеждането на онова, което е във възможност, към ентелехия – както за мислещото, така и за разсъждаващото. Има един, който е знаещ във възможност и получава знание от друг, който е в ентелехията на знаенето и може да преподава; за първия или изобщо не трябва да се казва, че претърпява някакво въздействие, както погрешно се твърди, или че има два начина на изменянето му: единият от тях е промяната, водеща към лишените (от възприятие, но само за момента или за някакъв период) дадености, а другият е промяната, водеща към (осъществяването на) предразположенията и природата.

При онова, което може да възприема сетивно, първата промяна се поражда от пораждащото, защото когато едно сетивновъзприемащо същество се роди, то вече притежава сетивността като някакъв вид знание. И за теоретизирането по същия начин се казва, че е действителност. Разликата между тях е, че онези, които предизвикват  одействителностяването на сетивните възприятия, са извън (сетивновъзприемащото същество) – вижданото, чуваното, както и останалите сетивновъзприемани неща. Причината за тази разлика е в това, че сетивното възприятие се осъществява (или одействителностява) по отношение на нещата в тяхната обособеност, а знанието – за всеобщото: а всеобщите по някакъв начин са в самата душа.

Затова, да мисли някой зависи само от него – винаги, когато пожелае, а сетивното възприемане не зависи само от сетивновъзприемащото, тъй като е необходимо да го има и сетивновъзприеманото. По същия начин това се отнася и за всички знания за сетивновъзприеманите неща, и то поради същата причина: защото сетивновъзприеманите неща съществуват като обособени и са извън.

Ще имаме сгоден случай да изясним всички тези и по-нататък. Засега нека да разграничим само толкова: не може да се говори просто така (или не може да се абсолютизира говоренето), че нещо съществува във възможност. Или имаме случай, при който бихме казали, че едно дете след време може да стане военен стратег, или имаме друг случай, когато това се отнася за мъж на съответната възраст. За сетивността говорим във втория смисъл. И щом разликата между тях се назовава с различни имена, ще трябва да ги разграничим: и че са различни, и как точно са различни, за което ще си послужим по необходимост с претърпяването на въздействие и изменянето като с най-главни имена. Както вече се каза, сетивото във възможност е това, което е сетивновъзприетото вече в ентелехия. Но то не изпитва въздействие, понеже е подобно на него, а при самото изпитване на въздействието се уподобява и е като че ли като него.

**

Според Николай Гочев, обаче, по-добре е началото на пасажа да бъде преведено така:

Това, да се води мислещото и разсъждаващото от състояние “във възможност” към “ентелехия” не е правилно да се нарича “обучение”; то трябва да има друго название. Това, което от състояние “във възможност” учи и добива знание от страна на онова, което е в “ентелехия” и обучава, за него (както стана дума) или не трябва да се казва, че търпи нещо, или че има два начина…

Последното изречение според Николай Гочев е по-смислено така:

418а 5:

Докато изпитва въздействие, то още не е като него; но след като е претърпяло въздействието, то вече се е уподобило и е като него.

Димка Гичева-Гочева, 18 май 2016 г.

 

представяне на „Евдемонии“

Днес, 16 май, от 18 часа в Зала 2 на Ректората
 ще бъде представена книгата
Евдемонии
на доц. д-р Христо Стоев,
който наскоро се присъедини към преподавателския състав на колегите
от катедра Философия във Философския факултет.

Христо Стоев е роден през 1973 г. в Бургас, завършил е философия, автор е на две книги върху философията на Кант. Доскоро преподаваше в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.

На гърба на корицата той е написал:

Тази книга се е родила като фрагменти, но няма фрагментарен характер. Обединена е от общ дух на търсене на смисъл и четири женски имена, вплетени в обща игра. Тя не представлява чиста философия, нито литература par excellence, но търси общото им пространство, доколкото цени пълнокръвното единство на послание и стил. Всички теми в нея опират в крайна сметка до спецификата на човешкото присъствие в света. Ако перифразираме един философ на 20-ти век, човекът е същество, което превръща собственото си битие в проблем. Това самопроблематизиране се случва още на ниво поведение или жизнена нагласа, но тук то е предприето по пътя на философска рефлексия. 

И още:

Щастие от гръцки е eudaimonia. Eu-благо, daimonia-демоние.
Щастието, това е благодемоние. Демонът, това е вестител. Той скрива, чрез това, че открива. Няма универсални демони. Всеки демон има свое собствено лице. За него няма дума, но за него има име. Името не може да бъде повторено. Демоните не са подвластни на заклинания. Те се явяват само тук и сега. Изрязват процепи в хода на времето. Избират жеста, в който да се въплътят.

Авторът

Още много философско-литературни фрагменти можете да прочетете на блога на Христо Стоев, един наистина изискан и смислен философско-литературен виртуален оазис на красотата в словото и мисълта.

Книгата е публикувана от издателство „Ерго“ в библиотека „+КонтраПункти-„.

Заповядайте!

Top Posts & Pages

Календар на събитията

август 2016
M T W T F S S
« Jul    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Архив

Статистика

  • 20,615 hits
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 452 other followers