В самото начало на академичното оживление през септември имахме възможност да се срещнем с нашата
колега проф. Светла Славева-Грифин, преподавател по антична философия в Department of Classics,
Florida State University.
Тя представи най-новото от своята работа в две лекции:
на 10 септември, вторник, от 17.30 часа в Зала 1 тя говори
на тема „В градината на Зевс: Плотин и Хелиодор за алегорията на любовта“; а на 11 септември, сряда, пак по същото време, пак в Зала 1 нейната лекция беше на тема „Философи и лекари с Асклепиеви души“.
Проф. Светла Славева-Грифин е завършила петия випуск на НГДЕК през 1986 г.
и е alumna на катедрата по Класическа филология във ФКНФ, в която се дипломира
през 1992 г. с дипломна работа за философията на Плотин под научното ръководство на н.с. Атанас Орачев.
След това получава магистърска и докторска степен в Университета в Айова.
Автор е на книгата „Plotinus on Number“ , издадена и преиздадена поради светкавичното си изкупуване в Оксфордското университетско издателство през 2009 г. В момента тя е на двугодишна академична визита в Германия.
Нейните научни изследвания накратко са: в платонистката и неоплатонистката философска традиция, и по-специално в онтологията на математическото в битието, както и върху влиянието на късноантичната неоплатонистка философия върху медицината.
Повече за нея, за постиженията, публикациите и наградите на проф. Славева-Грифин можете да видите тук, където тя е институционално представена: http://classics.fsu.edu/People/Faculty/Svetla-Slaveva-Griffin
Предстоящата нейна книга в съавторство с Паулина Ремес е енциклопедичен справочник за неоплатонизма:
http://www.acumenpublishing.co.uk/display.asp?K=e2013021312412604&dtspan=180:420&m=68&dc=82
Съвсем накратко книгата за числото според Плотин е показана и на блога:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2009/07/blog-post_31.html
На 20 септември, петък, от 10.30 часа имахме възможност да разговаряме с нашата колега Светла Славева-Грифин, като разговорът се състоя в по-неформална обстановка, в кафенето „Timeless“ в клуба на архитектите.
Тя сподели впечатления от университетите, в които е учила и работила през последните две десетилетия – в Айова, Флорида, Лондон, Бохум-Рур – за някои дискусионни въпроси, които разпалено сме обсъждали в нашата академична среда през последните години с колеги студенти и преподаватели.
Бяха обсъдени три кръга от въпроси.
Първо, за това какво точно се учи и как се учи на бакалавърско ниво: това ще рече в университетите, от които тя има впечатления, съществува ли някъде все още curriculum, така както при нас има задължителен учебен план, който фиксира година по година и семестър по семестър кога да се учи примерно езикознание, кога литературознание и т.н., или по-скоро на студентите им се предлагат cluster-и от сходни дисциплини, измежду които те трябва да изберат определен брой.
Там, където има cluster-и, кой ги определя и до каква степен те са еднородни, примерно
в един кластер влизат ли литература и език, или история или философия, или са по-еднотипни?
И още, по отношение на т.нар. syllabus, което при нас се нарича учебна програма:
до каква степен на бакалавърско ниво преподавателите сами определят учебната програма на курсовете, които водят?
Защото при нас се утвърди убеждението, че на бакалавърско ниво трябва да има задължителен учебен план или т.нар. curriculum и броят на задължителните дисциплини в него да е много по-голям от броя на избираемите, а също така и че учебните програми, syllabus-ите в бакалавърската степен трябва да са традиционалистични, консервативни, енциклопедични и общообразователни, а чак в магистърската степен както студентите, така и преподавателите да имат много по-голяма свобода.
В университетите, от които тя има впечатления и в които е придобивала своите научни степени и академични позиции, каква е философията на образованието, каква е концепцията за курикулумите и силабусите, или за кластерите?
Още проблемът и за това: какво точно представлява т.нар. „тюторска система“?
Каквато има на доста места в англоезичния свят.
Защото има университети по света, в които тюторът индивидуално със студента определя какво ще учи той или тя, а изобщо няма такова нещо като задължителен учебен план, нито даже кластери или модули от задължителноизбираеми курсове.
Другата тема, която обсъдихме, е за вдъхновението и избора на проблем и метод: при нея лично как е станало така, че е започнала да се занимава с Плотин не само лингвистично и с интерес към честотата на употребата на определени думи, стила, историята на произхода и проблемите на композицията на Енеадите, но и с най-дълбинните проблеми на философията му?
Как после се е родил интересът й към медицината в късната античност?
Тя ли е намерила темата или темата е намерила нея?
Третата тема беше: изследванията на античната наука.
Защото у нас има много ясно профилиране и несъмнено много добри постижения в две основни направления на класическата филология: от една страна, на езикознанието и епиграфиката, където има и международно признати учени; а от друга страна имаме големи авторитети в изучаването на културата, философията и литературата на античността, на теорията и практиката на преводаческото изкуство.
В античната и средновековна философия също има авторитетни имена на учени и преподаватели, които имат много текстове и преводи.
Но по отношение на науката в античността тепърва се появяват млади учени: Тамара Петринска завършва дисертацията си за Хипократ, Йордан Банев направи дисертация и хабилитация за античната и средновековна музикална теория, а Мария Николова написа дипломна работа за математиката като метод при Платон в „Тимей“, „Менон“ и „Теетет“, но след това избра магистратура по психология.
Как да свържем хуманитарния подход на изследването на античността, който засега изцяло доминира у нас, с изучаването на природата и науките в античността?
Как се е получила тази сглобка в другите страни и университети?
Очаквайте през 2014 година текстови файл с разпечатка от този интересен разговор!
Димка Гочева
АРУКО 
[…] Гостуване на проф. Светла Славева-Грифин […]