За „Аристотел“ от професор Иван Саръилиев

Този текст се препубликува от личния блог на доц. д-р Димка Гочева, в който изданието е представено.

http://dimkasdiary.blogspot.com/2013/12/blog-post_19.html

   През есента на вече изтичащата 2013 година се появи една много ценна книга: Аристотел от проф. Иван Саръилиев. Книгата е ценна, защото е ръкопис, разчетен, редактиран и подготвен за печат шест десетилетия след създаването си от д-р Андрей Ташев, който е автор и на обширен биографично-библиографски предговор,  озаглавен „Иван Саръилиев и неговият „Аристотел““. В това предисловие има много подробности за изследванията, постиженията, но и огорченията в живота на един от най-важните български философи и историци на философията.        Проф. Иван Саръилиев (1887-1969) не просто е бил един от най-ярките интелектуалци през първата половина на ХХ век у нас. Той е от хората, в чиято лична биография и лична история се проявява голямата, уж безлична история. През 1904 г. завършва с пълно отличие класическия отдел на Втора мъжка гимназия, а после като първенец на випуска получава стипендия, с която следва философия в Париж, в Сорбоната, след което специализира в Оксфорд. Дипломат е и е аташе по печата през периода 1916-1918 г. в Берлин и Берн, като съчетава работата си в легациите с посещение на университетите в тези две столици.        Той е дългогодишен преподавател по история на философията в Историко-Филологическия факултет на Университета, от 1920 до 1950 г. Три пъти е избиран за декан на Историко-Филологическия факултет, а от 1936 г. е ръководител на катедрата по История на философията в него. Бил е избран за ректор на Софийския университет на 8 юни 1946 г., но впоследствие е принуден от Комисията за преустройство на висшето образование да подаде оставка по политически причини. По същите причини е пенсиониран преждевременно през 1950 г.        Предговорът на д-р Андрей Ташев дава много любопитни и неизвестни подробности за перипетиите в съдбата на проф. Саръилиев, особено след 1944 г., както и всички важни сведения за неговите преводи, лекционни курсове, книги, специализациите в Англия и САЩ, както и за размаха в културно-просветната му инициативност при организирането на сбирки с лектори от различни научни области във Философския клуб в София, съществувал от 1935 до 1944 г.

     В книгата има още един предговор, чийто автор е Владимир Маринов –  „Философът и хилядолетната традиция: българският АРИСТОТЕЛ на Иван Саръилиев“. Този втори предговор поставя ръкописа от лекционния курс на професора в контекста на българското и световното аристотелознание от ХIХ и ХХ век, както и в динамиката на университетското преподавателско битие. Владимир Маринов е сдържан, критичен, на места даже може би по-критичен към ръкописа, отколкото авторът, времето, мястото и ситуацията на появата на текста предполагат.        Ще цитирам една от неговите положителни преценки по отношение на присъствието на Философа в културната ни среда тук и сега, която според Владимир Маринов очевидно се е променила, и то към добро:

    „С какво тогава може да ни е от полза Аристотел на Иван Саръилиев? Според мен главно с това, че прочитът му би обострил все още неукрепналата ни чувствителност за смисъла на заниманията с Аристотел, предоставяйки чудесната възможност да се съизмерим с неговия български и световен читател отпреди век… Година преди смъртта на проф. Иван Георгов в 1936 г. лекциите по антична философия в Софийския университет започват да се водят от проф. Иван Саръилиев, който въпреки „верзираността“ си в модерната и съвременната философия, изглежда посреща задачата с достатъчно увереност, желание и интерес. (Наред с лекциите за Декарт, Бъркли, Конт и Бергсон по това време Саръилиев вече води и курс по средновековна философия. ) Това обяснява както изготвянето на подробен лекционен курс по „древна философия“, така и последвалия го план за публикуване на трилогия от пропедевтични „етюди“ върху трите величия на гръцката философия – Сократ, Платон и Аристотел. От тях приживе на автора е публикуван само Сократ…“

      Бих добавила, че за голямо наше съжаление проф. Саръилиев успява да реализира замисъла си само по отношение на Сократ и книгата, която написва и издава през 1947 г. – Философията на Сократ, № 352 от Университетска библиотека, е най-хубавото от всичко писано и публикувано на български за него.

     В лекционно-етюдното изложение на проф. Саръилиев за Аристотел, което бе публикувано през тази година като 4 книга от поредицата „Другата българска литература на ХХ век“ на издателски център Боян Пенев, първата глава е посветена на живота и съчиненията на Философа, а втората – на предмета на философията му, логиката, метафизиката, етиката, политиката, физиката и реториката. Можем само да гадаем, като имаме пред себе си Философията на Сократ, как би бил развит този разгърнат лекционно-монографичен план за Аристотел, ако проф. Саръилиев не е бил изолиран от академичния живот.         Изданието е подготвено от д-р Андрей Ташев от Института за литература в БАН след продължителна работа с много документи от Централния държавен архив и ЦДАФ, както и с дарението-архив на проф. Саръилиев в НБУ.

Димка Гочева