АРУКО

Начало » 2016 » април

Monthly Archives: април 2016

за „Поетика“ на Аристотел

IMG04339

              Докторантският курс Наследството на Аристотел бе избран от четирима колеги от ФФ, ФКНФ и ФСлФ. Той започна миналата седмица, воден е от доц. д-р Димка Гичева-Гочева,
а утре, 20 април, сряда, в 17.30 часа
 ще продължи с дискусия върху Поетиката на Аристотел. Обзорен доклад ще представи колегата Христо Тодоров – докторант по старогръцка литература от Катедрата по Класическа филология във ФКНФ.
               В новата конферентна зала „Яйцето“ на партера, вляво от входа на Четвърти блок.
Следващата седмица ще бъде обсъдена темата Логос, етос и патос в Реторика.
Гост-лектор ще бъде д-р Методий Рождественски.
               Всички интересуващи се са добре дошли.
               Като гост-лектори и дискусанти в различни срещи в сряда ще участват и преподаватели, които са писали дисертации и/или хабилитации за, или са преводачи на произведения на Философа. Сред тях са проф. д-р Хараламби Паницидис, доц. д-р Тодор Полименов и д-р Методий Рождественски. Очакват се и други гости.
               За всички предстоящи дискусии с по-разширен кръг от участници ще съобщавам поне един ден предварително.
Д.Г.

IMG04344

покана за премиерата на „Кеносис“

Театрална зала, Ректорат

Разговор около стихосбирката с Миглена Николчина, Боряна Кацарска, Димитър Божков.

Музикално изпълнение по време на събитието:Любомир Брашненков (Fragile).

Събитието се организира от Културния център на Софийския университет и Издателство „Жанет“ 45.

Kеносис е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо съединение. Това е изкуството за удържане на формата при все тягата, упражнявана от безсъбитийността – там където нищо не се случва, желанията са вцепенени и дори повторението не носи наслада; там където смъртта е глух инструмент и в нея не е останало нищо възвишено. Може да бъде наречено смирение, но не е. Подобно изтичане от себе си става бавно. И не напълно, и не окончателно. Откъдето и рискът от забавяне или забравяне, от преустановяване на прекъсването. Кеносис тогава е самото време, което не може да разпознае своя край и своя кръст. Все пак има нещо инфантилно в тази страст към самоограничаване и усмиряване, както си остава и нечовешкият импулс към уподобяване на горните редове.

Кеносис е книга на празнотата.

kenosis_ed

Камелия Спасова е родена на 24 април 1982 г. в София. Преподава антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по теория на литературата с научната книга „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012). От 2009 г. е редакторка и водеща броеве на „Литературен вестник“.

 

Първата й стихосбирка „Парцел N: 17“ (ред. Г. Господинов, 2007) излиза с награда от конкурса за поезия „Веселин Ханчев“. Нейни стихотворения са преведени на английски, немски, руски, гръцки, турски, румънски, сръбски, датски, хърватски и италиански. Във Вила Валдберта край езерото Щарнберг тя открива достатъчно пуста земя, за да завърши „Кеносис“ – книга на празнотата.

 

http://dualis.wordpress.com/