АРУКО

Начало » 2020 » декември

Monthly Archives: декември 2020

Омировата „Илиада“ в паралелни преводи

През 2020 година имах удоволствието да бъда поканен да участвам в рубриката „Паралелни преводи“ на „Литературен вестник“ – няколко души превеждат паралелно един и същи текст и пишат кратък коментар за взетите от тях преводачески решения. По този начин ясно се показва, че превеждането до голяма степен е творене, тъй като превежданият текст може да придобие различни лица в езика, на който се превежда, а преводачът е този, който решава в какво лице оригиналният текст да се превъплъти. Освен това така читателят на преводите има възможността да се запознае с няколко „преводни лица“ на оригиналния текст и да си създаде по-пълна представа за него.

Броят на рубриката, в който участвах, е посветен на „Илиада“. Откъсът от Омировата творба, избран за превеждане (песен 21, стихове 67-119), е моментът, в който Ахил, вече напълно обзет от гнева (онзи гняв, на старогръцки μῆνις, който Омир призовава музата да възпее още в първия стих на творбата и който всъщност е и първата дума в „Илиада“: μῆνιν ἄειδε θεὰ Πηληϊάδεω Ἀχιλῆος (Hom. Il. 1.1) – гнева на Ахила Пелеев възпей, о богиньо [преводът е мой, Б.П.]), безмилостно убива молещия го за пощада Ликаон, един от синовете на Приам.

Achilles slaying Lycaon. Column Krater, 380-370 BC, Apulia. The British Museum [изображението е взето от https://www.britishmuseum.org/collection/image/600722001%5D

Другите преводачи в посветените на Омир „Паралелни преводи“ бяха Доротея Табакова, Димитър Илиев, Георги Гочев и Петя Хайнрих (последните двама като преводачески екип).

Разбира се, трябва да се спомене и името на Димитър Кенаров, който поддържа рубриката в „Литературен вестник“ и чието решение е този брой да бъде посветен на Омировия епос. Миналите броеве на „Паралелни преводи“ са посветени на поетите У. Х. Одън и Емил Верхарен.

            Ето различните преводи на последните няколко стиха от откъса (116-119), в които е представена смъртта на Ликаон – добавям и „каноничния“ превод на Александър Милев и Блага Димитрова от 1969 г.:

●превод на Александър Милев и Блага Димитрова:

А пък Ахил незабавно измъкна си меча наточен,

шибна врата му до дясната ключица. Мечът двуостър

цял надълбоко потъна. Във миг Ликаон на земята

ничком се просна: и рукна кръв черна, пръстта се накваси.

●превод на Георги Гочев и Петя Хайнрих:

Меча си остър тогава извади Ахил и замахна,

вби го под вратната кост и дълбоко в гръкляна

мечът двуостър потъна, а онзи се просна безжизнен.

Рукна кръвта му, потече на вади, намокри земята.

●превод на Борислав Петров:

А пък Ахил тогава извади меча остър

и точно под врата го над ключицата вниза –

така мечът двуостър изцяло в него влезе,

а той се свлече долу и проснат там лежеше

и черна кръв течеше и мокреше земята.

●превод на Доротея Табакова:

А пък Ахил измъкна острия меч и заби го

в шията му покрай ключицата – и мечът двуостър

хлътна изцяло навътре; простря се веднага младежът

там по очи – и черната кръв напои там земята.

●превод на Димитър Илиев:

А пък Ахил остър меч извади и го удари

в ключицата под врата и той на земята се свлече,

рукна му черната кръв и във пръстта се просмука.

А ако отворите този линк, ще може да прочете преводите на откъса от „Илиада“ в цялост и коментарите на преводачите.

Борислав Петров

преводите в сп. „Панорама“

През 2020 г. до читателите стигнаха още ценни преводи на български на антични, средновековни и ренесансови автори.

Например, в тематичния брой Епохи, митове, фрагменти, бр. 2019/2020, 1 на сп. Панорама, списанието за чуждестранна литература и изкуството на превода, издавано от Съюза на преводачите в България, има рубрика Литературни паметници, в която ценителите на словесността от миналото могат да открият три превода на откъси и фрагменти от творби, непревеждани досега на нашия език.

Д-р Вяра Калфина продължава своята успешна и резултатна изследователска и преводаческа работа с нов принос и превод от латински: представяния на митологични персонажи, представени в съчинението Митове на Хигин.

Във въвеждащия коментар към публикацията тя пише:

… Не един и двама са се губили из неизбродните лабиринти на гръцката митология. Още в Античността познаването ѝ е било признак на начетеност, постоянно проверявана с провокативни питания – през строгостта на училищния час до фриволността на изисканите пирове… Затова и през Елинистическата епоха се появяват сборници с митове: подредени в космогоническа диахрония, тематично обединени или просто събрани във възможно най-голям обем. Тези съчинения не претендират за художественост на изказа. Подобно на съвременните енциклопедии те служат за осведомяване на читателите и обичайно дават конкретни препратки към източниците на съответния митологически разказ.

Оригиналният сборник на Гай Юлий Хигин със заглавие Митове (Fabulae) вероятно е създаден през I в., но достига до нас в по-схематична, силно ощетена редакция, датирана не по-късно от II в. Сборникът съдържа 277 разказа, често в повече от един вариант на сюжета с препратки към отделните източници… Традиционно подценяван в науката, Хигин често се посочва като пример за неначетен митограф, скупчил в съчинение наивно разказани митове без критерий за техния подбор и подредба. Това мнение е легитимно, колкото оправдано би било човек да съди за достойнствата на великолепен роман по статията за него в Уикипедия. Надяваме се подготвяните цялостен превод и коментар на Митове да провокират интереса на българската публика и да реабилитират несъмнено огромните усилия на Хигин по съставянето на този така занимателен корпус.

Вяра Калфина

***                                                                                     

Следващата публикация в рубриката е на фрагменти от Халдейските оракули, преведени и богато коментирани от Николай Тодоров. Във  въвеждащото предисловие той е написал:

… Най-ранните свидетелства за халдейските оракули, с които разполагаме, са тези на Сириан Александрийски (починал ок. 437 г. сл.Хр.) и на Хиерокъл Александрийски (V в.) от Атинската академия. Следват Прокъл (412 – 485 г.) и Марин (ок. 440 – 495 г.). Прокъл е първият, който нарича оракулите „халдейски“, а примерът му е последван от Дамасций (462 – 537г.). Смисълът на това наименование е не толкова, че текстовете предават „халдейско знание“, а че авторите идват от Халдея – в съхранените текстове по същество няма „халдейски“ елементи… Твърди се не толкова, че знанието принадлежи на халдейците, колкото че идва от тях.

… Първоначалното название на разпилените и по-късно усилно събирани фрагменти е просто logion (или logia в мн. ч.), ще рече „послание на някой бог“, което може да се изрече както в проза, така и в хекзаметър. В днешни дни източниците ни за тези послания са главно Михаил Псел, Прокъл, Дамасций, Амелий (ок. 216/226 – 290/300 г. ) и неговият приемник Ямблих, като между техните разбирания за въпросните фрагменти често има съществени разлики…

Пътят към съвременното осмисляне и интерпретацията на халдейските оракули започва през Ренесанса. Тогава те са събрани като откъси от други произведения от Плетон Гемистос (ок. 1360 – 1452 г.) под заглавието Магически оракули на магьосниците, ученици на Зороастър; през 1455 г. философът Марсилио Фичино (1433 – 1499 г.) прави първия им превод на латински, озаглавен Magica (idest philosophia) dicta magorum ex Zoroastre; други мислители, които по същото време демонстрират интерес към халдейските вярвания, са Пико дела Мирандола (1463 – 1494 г.) и Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм (1486 – 1535 г.). …

                                                                       Николай Тодоров

***

Третият превод в рубриката Литературни паметници на тематичния брой на сп. Панорама е откъс от Втори диалог в квартета от диалози на Франческо Патрици, озаглавен Любовна философия.

За автора и диалогичния квартет преводачката Богдана Паскалева е написала:

Франческо Патрици от Керсо (1529 – 1597) е представител на платоническия хуманизъм през XVI в. Патрици е с хърватски произход и на родния му език неговото име звучи като Фране Петрич, а родното му място е остров Црес в Адриатическо море. Първоначално Патрици учи във Венеция и Инголщат, но основната част от образованието си получава в университета в Падуа. Пътешественик, познавач на гръцкия език, изследовател на древните текстове, полиглот, Патрици съчинява множество произведения в стихове и проза. Преподава платоническа философия в университета във Ферара, а през последните пет години от живота си – в Рим…

Част от съчиненията на Патрици са посветени на хуманистичните дисциплини история и поетика. Двете му ключови философски творби са Перипатетически беседи (Discussiones peripateticae) от 1571 г. и Нова философия на вселената (Nova de universis philosophia) от 1591 г. В тях Патрици се дистанцира от тенденцията на платонизма от предходното столетие да се „помиряват“ доктрините на Платон и Аристотел, и се насочва към конфронтирането на двете учения и директна критика на аристотелизма. Предпочитанията му са на страната на платонизма; в това отношение той развива линията на Марсилио Фичино и логиката на платоническата метафизика на светлината.

Диалогът Любовна философия не е издаден, а съхранен в ръкопис… Предложеният тук откъс от втория дял на Втория диалог е посветен на дефинирането на понятието за любов.

                                                                                    Богдана Паскалева

***

В тематичния брой Епохи, митове, фрагменти на сп. Панорама има също така кратък отзив от Иван П. Петров за книгата поезия в проза на Ана Бландиана, в превод от румънски, направен от Румяна Л. Станчева, С., „Панорама“, 2019. Този отзив е в рубриката Актуален блок, която завършва с отзив и от мен за ценния превод на Мартин Осиковски на Джон Милтън, За образованието. Ареопагитика, С., „Лист“, 2020.