АРУКО

Начало » НОВИНИ » КОНФЕРЕНЦИИ » рецензия за дисертацията на Владимир Маринов

рецензия за дисертацията на Владимир Маринов

Архив

Днес нашият колега и приятел Владимир Маринов има рожден ден.

Той е блестящ учен и любим преподавател по античност на студентите от НБУ, и е един от учредителите на нашата АРУКО, член на първия, както и на сегашния УС.

Пожелавам му здраве, радост, ведрост и много успехи, щастие и любов!

Рожденият ден на Владимир Маринов ми дава повод да изпълня една от препоръките на председателя на УС на АРУКО доц. д-р Елия Маринова към всички нас: да оживим публикуването на страницата тук и чрез рецензии за книги, дисертации, различни академични събития и издания на наши колеги. Ето, днешният рожден ден на един от инициаторите и създателите на АРУКО е чудесен повод тук да се появи една от рецензиите за неговата дисертация, успешно защитена през пролетта на 2014 г. в НБУ. Автор на тази рецензия е друга наша колега, която работи, преподава и изследва античната философия и медицина отвъд Атлантика отдавна, а от три години е член на АРУКО – д-р Светла Славева-Грифин, Associate Professor of Classics в Щатския Университет на Флорида.

РЕЦЕНЗИЯ

От доц. д-р Светла Славева-Грифин,
Department of Classics, Florida State University,
научно направление: антична философия

за придобиване на научната степен „доктор“ по професионално направление

История на философията (Антична философия) на редовен асистент по класически езици в департамент “Средиземноморски и източни изследвания”

Владимир Владимиров Маринов

Тема на дисертацията:

“Учението на Порфирий за самопознанието в традицията на античния неоплатонизъм”

  1. Значимост на изследвания проблем в научно и научно-приложно отношение.

Учението на Порфирий за самопознанието е основна част от късноантичните теории за епистемологията, метафизиката, знанието и етиката – в традицията на неоплатонизма, но и през ранното средновековие. Отминали са времената, когато научно-изследователската дейност върху антични мислители и върху антични философски проблеми (особено тези, които са свързани с метафизиката), не е вземала под внимание контекстуализирането на изследваните проблеми – както в тяхната историческа среда, така и във връзка със съвременната теоретична интерпретация. Дисертацията, която е предмет на тази рецензия, е образцова в представянето на значимостта на дадената тема.

Самопознанието е основна, изграждаща част от знанието. Дори може да се каже, че знанието започва от самопознанието. В тази светлина, приносът на дисертацията на Владимир Маринов е забележителен, защото представя пълното развитие на теорията за самопознанието от класическата античност до Средновековието въз основа на задълбочен философски и филологически анализ на най-важния, но и особено труден писмен източник от късната античност. Научното приложение на представения труд е непосредствено свързано с новия и навременен интерес към отношението между късноантичната метафизика и етика. Както секцията, озаглавена “Аз-ът и самопознанието като ум” от втора глава (стр. 127-160) убедително показва, за неоплатониците от всеки период (ранни като Плотин и Порфирий, или късни като Ямблих и Прокъл), етиката се състои от практическо и умосъзерцателно приложение на ключовите метафизически принципи. Но връзката между двете направления на неоплатоническата мисъл не е еднопосочна. Най-накрая, в дълбинната същност на неоплатоническата метафизика лежи принципната позиция, че хипостазите на Едното и Интелекта (а не само на Душата) са изградени върху идеята за универсално “добро.” Порфирий се вписва в късноантичната традиция на взаимно преплитане на метафизични и етични схващания с това, че е първият, който я пренася на практическо ниво. За разлика от неговия съвременник и може би ученик, Ямблих, Порфирий твърдо вярва, че самопознанието и философията в цялост са достатъчни да осигурят спасение на душата от изпитанията на физическото й превъплъщение в тялото.

  1. Точно формулирани цели и задачи на дисертацията.

Основните цели и задачи на дисертацията са да покаже, че:

  • Порфирий доразвива Плотиновото разбиране за самопознанието и оформя неоплатоническата теория на самопознаването като цяло с личния си, оригинален принос.
  • Точно тази теория помага за разрешаването на метафизическите, психологическите и етическите проблеми, които Порфирий наследява от Плотин.
  • Тази теория въздейства върху развитието на късноантичната теория на самопознанието след Порфирий, както документират и езически, и християнски източници.
  • Горепосочената теория доказва още веднъж, че Порфирий не само е верен издател и съмишленик на Плотин, приет за “основател” на неоплатонизма, но е и самостоятелен и оригинален философ, мислител със забележителна способност за обобщаващо систематизиране и оценка.
  1. Доказателства, че дисертационният труд е разработен самостоятелно и не повтаря буквално темата и значителна част от съдържанието на труда, представен за придобиване на образователната и научна степен „доктор“.[1]

Това е първият дисертационен труд на кандидата. Темата и по-малките раздели в дисертацията не повтарят цялостно или частично другите му изследователски проекти и публикации.

  1. Степен на познаване на състоянието на проблема и съответствие на използваната литература.

Колегата Маринов е запознат цялостно с предишните изследвания на темата за самопознанието в античната и късноантичната философия. Дисертацията представлява критически диалог и оценка на съществуващата литература в широк диапазон, от специфичен текстови анализ до аналитично интерпретиране на въпросните концепции. Осведомеността, с която авторът третира първичната и вторичната литература, е похвална, с едно изключение, което предвид на гореспоменатото, е изненадващо. В съвременната академична литература има само едно цялостно изследване на концепцията за “Аз”-а в неоплатонизма и още повече, при Плотин. Това е Pauliina Remes, Plotinus on Self: The Philosophy of the ‘We’ (Cambridge 2007). Това изследване е всеобщоприето днес в колегията на неоплатоническите изследователи като “авторитетната” разработка на проблема. Надявам се, че по време на защитата на дисертацията ще се изясни по каква причина това изследване е останало извън вниманието на кандидата.

  1. Коректност при цитирането на представителен брой автори.

Една от образцовите черти на настоящия дисертационен труд е изчерпателното и критично отношение на автора към античните писмени извори и съвременната им оценка. Коректността, с която колегата Маринов цитира източниците, е безусловна и неоспорима. Дори и най-краткият поглед върху която и да е част от работата предоставя множество от доказателства. Но най-показателната черта на авторовата работа с източниците може да се намери на страниците на неговия коментар към текста на Порфирий, оценката на жанра на “Познай себе си” и на предполагаемата аудитория на произведението. Маринов навигира между многобройните конфликтни древни източници и още по-многобройните и по-конфликтни модерни интерпретации с похвална критическа трезвост и стремеж към балансирана и осведомена оценка.

  1. Наличие на обоснован и разработен теоретичен модел на изследването.

Теоретичният модел на изследването на Владимир Маринов се състои в:

1) убедително аргументираното становище, че съвременните теоретични разработки върху същността на самопознанието не предоставят подходящ модел за приложение върху античната и късноантичната история на проблема (обосновано на стр. 6-7 в Уводната секция);

2) съставянето и приложението на исторически-контекстуалния модел – общоприет в по-голямата част от съвременните изследвания на античната философия и по-специфично на неоплатонизма;

3) критическата и реалистична оценка на автора за ограниченията и трудностите на историческо-контекстуалния модел, които произтичат от фрагментарния характер на текстовите първоизточници (особено на Порфирий) и липсата на адекватно третиране на темата в съществуващата литература, с изключение на Ремес (2007), изследване споменато в №4 отгоре.

  1. Съответствие на избраната методология и методика на изследване с поставената цел и задачи на дисертационния труд.

Избраната методология и методика на изследването съответстват на поставената цел на дисертацията. Те не само следват модела на установения стандарт в дисциплината на неоплатонизма, но и го надвишават с всеобхватната ерудиция и изчерпателността, с която античните източници са представени. Най-показателен пример може да се намери в трите приложения на края на труда, включващи не само текст, превод и коментар на основния писмен източник “Познай себе си” на Порфирий, но и всеобхватно представяне на всички други текстове от Порфирий, които допринасят за цялостното разбиране на темата. Този подход е оригинален и няма подобен паралел в настоящата научна литература за неоплатонизма.

  1. Наличие на собствен принос при събирането и анализирането на емпиричните данни.

Личният принос към темата на дисертацията е неоспорим на всяко ниво: интелектуално, културно, философско, филологическо. Преводът, който дисертацията представя на фрагментите от Порфириевия трактат върху “Познай себе си” и съпровождащият анализ, са първият опит за превод и интерпретация на този текст не само в българската литература. В тази светлина, дисертацията и личният принос на кандидата са от международно значение. След защитата на дисертацията кандидатът трябва да получи пълна финансова и административна помощ, за да преработи дисертацията във форма, подходяща за печат на български и на френски или английски, по преценка на кандидата.

Описание на приносите:

  1. Кратка характеристика на естеството и оценка на достоверността на материала, върху който се градят приносите на дисертационния труд.

Достоверността на материала, който е обект на настоящия дисертационен труд, е очевидна и сама по себе си доказва настойчивата необходимост от основно и съществено изследване на общоизвестните, но неизследвани фрагменти от Порфириевото произведение, които са достигнали до нас.

Темата на дисертацията е напълно обоснована и с голяма актуалност. Тук съм задължена да посоча, че ако дисертацията бе имала късмет да бъде защитена веднага след написването й, тя би придобила “ground-breaking” международно значение, защото наистина е ‘бяла лястовица’ за въвеждането на темата за самопознанието в неоплатонизма. Днес тази тема постепенно предизвиква все по-голям и по-голям интерес, но все още няма публикувано цялостно изследване по нея. Темата най-често се свързва с въпроса за неоплатоническото разбиране на това какво е лично “действие” и каква е ролята на субекта или агента в това “действие.” Настоящата дисертация ще предостави необходимата основа за гореспоменатата тенденция, но най-вече и най-важно: за разбирането на късноантичната теория на самопознанието като цяло.

  1. Описание на приносите на кандидата и класифицирането им.

а)   Въз основа на изказаната оценка досега и особено мнението ми в отговор на предишния въпрос, ще повторя, че колегата Маринов притежава задълбочени теоретични познания в областа на неоплатонизма и не само е способен да извършва самостоятелни научни изследвания, но притежава “завидното”, в добрия смисъл на думата, качество да интегрира високо развития си нюх за откриване на важни и интересни концептуални проблеми с оригинално собствено мислене и филологическа експертиза.

б)  Все още сред академичните хора, изучаващи античната философия, е разпространено въодушевлението античната литература, особено в нейния философски раздел, да се чете през различни видове съвременни теоретични “очила.” Този подход има смисъл, защото в края на краищата за какво ни е събирането на знанието, ако не за да го приложим в собствения ни живот и разбиране? Но както историята многократно ни учи, теоретичните “очила” са израз на “модата на деня” и те не предоставят разбиране на съществената природа на нещата, което от само себе си е една от характерните черти на философската мисъл в античноста. С дисертационния си труд колегата Маринов показва образец как трябва да вземем под внимание някои съвременни теории, защото те наистина са точната начална точка на каквото и да е изследване, но не трябва да позволяваме тези теории да ни заслепяват за основната ценност на материала, както посочвам в отговора си на въпрос №6 по-горе.

Други оригинални приноси на колегата Маринов към темата на самопознанието в античността са:

  • Цялостно контекстуализиране на Порфириевата позиция в историята на темата в античната философия.
  • Идентифицирането и анализа на Порфириевата концепция за “външен” и “вътрешен” човек, и метафизическите и психологически характеристики на всеки от двата вида.
  • Идентифицирането на оригиналните Порфириеви елементи в Плотиновото разбиране на философията като контемплативна дейност, насочена към съединението на ума с истинския източник на реалноста, Едното и неговия непосредствен израз, Втората Хипостаза на Интелекта.
  • Разграничаването на Порфириевиа модел от Плотин и от Ямблих.
  • Изясняването на оригиналната Порфириева позиция, че самопознанието е основата на спасението на възвишената част от нас от веригите на “физическото” в нас. Но също така и трезвата оценка, че това спасение само по себе си започва и трябва да започва от “физическото,” че пътят “нагоре” може да започне само “отдолу”, а не както Ямблих аргументира, че пътят “нагоре” зависи само от помощта “отгоре”, така наречената теургия.
  • Изчерпателното представяне на сегменти от всички Порфириеви текстове, от произведенията, които са достигнали до нас, допринасящи за разбирането на “Познай себе си” и на Порфириевата позиция.
  • Проследяването на Nachleben на Порфириевата позиция в неговите интелектуални наследници (езичници и християнски).
  1. Оценка на степента на лично участие на дисертанта в приносите.

Въз основа на представения по-горе списък на оригиналните характеристики на представена дисертация, заключението, че колегата Маринов изцяло лично и самостоятелно е работил по разработването на темата, е единственото логично заключение.

  1. Оценка на съответствието на автореферата с основните положения и приносите на дисертационния труд.

Дисертацията е в обем от 408 страници, допълнително съдържа три приложения с общ обем от 101 страници. Авторефератът се състои от 39 страници, които адекватно и изчерпателно представят структурата и съдържанието на дисертационния труд, методологията, научния контекст, целите и задачите, и обобщено изложение на анализа в трите глави, които представят същността на работата.

Има само един повод за съжаление и той е, че поради жанровата специфика на автореферата, той не предава истинската сила на интелектуалната зрялост и елегантните мисъл и изразяване на дисертанта. Но иронията е, че това естествено различие съответства напълно с неоплатоническия модел, тъй като копието е винаги до различна степен несъвършено в сравнение с оригинала. То е ἀμυδρός.

          Въздействия на дисертационния труд върху външната среда.

  1. Преценка на публикациите по дисертационния труд: брой, характер на изданията, в които са публикувани.

Колегата Маринов има дълга и богата история на публикации на български и английски, в български и международни издания. Настоящата му дисертационна работа е един вид кулминация на публикационната му дейност досега, която поради големия си обем и поради липса на място в тази рецензия, може да се обобщи в тези най-широки категории:

  • Преводи: 21 превода на автори от всеки период на античната философия и теология, с по-осезаем фокус върху елинистическата, късноантичната, и ранносредновековната философска литература. Що се отнася до Порфириий, един от най-важните представители на късноантичната философия, колегата Маринов е безспорно водещият авторитет в България. Той е превел повече от половината произведения на античния автор, които са достигнали до нас в една или друга форма.
  • Статии и студии: 15 индивидуални заглавия на теми, обхващащи въпроси, поставени от Сократ, елинистическия скепсис, неоплатонизма, Плотин, Порфирий, религиозно-философската литература на Халдейските оракули, приемствеността между късноантичната философия и ранното средновековие.
  • Редакторска дейност: 8 проекта, включващи древногръцки и латински преводи, съвременни изследвания на историята на мисълта, подновено представяне на работата на видни историци на философията и класическите науки в България.
  • Рецензии: заслужава да се подчертае и поощри интересът и способността на дисертанта да публикува в международни академични източници – напр. рецензията му на главното издание на Порфириевите “Сентенции” от Люк Брисон в списанието Rhizai1 (2007).

Трябва също така да се отбележи, че гореизброените публикации са на страниците на многообразни водещи академични и хуманитарни издателства в България.

Използване и цитиране от други автори, отзиви в научния печат и др.

Гореизложеният списък на публикационната дейност на дисертанта доказва неоспоримо факта, че той е установен и приет като един от най-обещаващите таланти в изследването и превеждането на античната философия в България и единствено име на авторитет, който работи върху Порфирий. От моята гледна точка на изследовател, който работи в интернационалната среда на неоплатоническите изследвания, мога да потвърдя със сигурност, че ако колегата Маринов получи финансова подкрепа да представи работата си на международната сцена, той веднага би привлякъл вниманието на световноизвестните експерти в тази област – не само като “изгряваща звезда”, но и като един от авторитетите върху Порфирий. Позволявам си да насоча Вашето внимание към блога на доц.  Димка Гочева от СУ “Св. Климент Охридски” която представя обстойно оценка на професионалния профил на дисертанта на тази страница http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/06/blog-post.html

Лични качества на автора

Нямам дълга история на лично познанство с дисертанта и затова нямам подробна представа от личните му качества, освен да споделя впечатлението си от нашата първа среща през есента на 2013 година: той е талантлив и надарен с интересен интелектуален потенциал, със свеж интерес и осведоменост за съвременното състояние на класическото образование в България, Европа, и Северна Америка. В този смисъл, колегата Маринов е космополитен гражданин на 21-ви век, който е интелектуално независим и свободомислещ: това са двете лични черти, които са най-важни за успешното изграждане на всеки учен-изследовател.

Трябва да спомена, че още преди личното ми запознанство с него, срещнах името му на страниците на Rhizai и е важно тук да отбележа, че това е най-съществено за оценката на един научен работник.

Мнения, препоръки и бележки.

Най-главното ми мнение и препоръка е Владимир Маринов да публикува на всяка цена дисертационния си труд, разбира се, след необходимата преработка и редактиране на текста във форма, която да е достъпна на по-широк читателски кръг от специалисти и студенти, първоначално в България и след това на международната сцена в издателства от ранга на Oxford University Press, Cambridge University Press, de Gruyter, Springer, Peeters, Brill. За тази цел, колегата Маринов заслужава да бъде подкрепен с всяка възможна помощ, както вече посочих .

В по-конкретна светлина, някои от препоръките ми върху материала са:

  • Като се има предвид дългата одисея на защитата на настоящата дисертация е естествено, че авторът трябва да обнови библиографията и да промени там, където е необходимо, някои схващания в нея, така че да отразят оценката му на новия материал. Както споменах по-горе в отговора на въпроса за “Степен на познаване на състоянието на проблема и съответствие на използваната литература,” изследването на П. Ремес заслужава да се вземе под сериозно внимание, особено във връзка с дискусията на ст. 8-9 от Увода. Също така John M. Cooper, Pursuits of Wisdom: Six Ways of Life in Ancient Philosophy from Socrates to Plotinus (Princeton: Princeton University Press, 2012) ще е от полза за контекстуализирането и разширяването на темата на неоплатоническото разбиране на философията като “начин на живот.”
  • Във връзка с разширяване на читателската среда на книгата би било полезно да се представи кратък по-систематизиран анализ на термините, които Плотин и Порфирий използват, за да изразят идеята за самопознание и тяхното развитие. Работата им върху изграждането на подходящ “език” на самопознанието показва интересни и значими нюанси и концептуална оригиналност.
  • Аргументът на Маринов, както той го описва на ст. 9 от Увода е: “в най-общ план, с настоящето изследване ще се опитаме да докажем, че в своята интерпретация на класическия проблем за самопознанието Порфирий достига до едно своеобразно разбиране за Аз-а, неговата вътрешно-интелектуална структура и многостепенната му духовна трансформация….”(ст. 9, Увод). Това е така, и тази е логиката на аргумента му от “висока гледна точка”, но би било полезно също така той да формулира специфичната същност на Порфириевата позиция, която го поставя на противоположни начала с Ямблих и предизвиква неговия разгорещен критицизъм (особено в De Mysteriis) и по-точно, че човек може да постигне спасение от оковите на материалния живот и невежеството чрез личното преследване на философията и моралния код на добродетелите. Порфирий не страда от песимизма на Ямблих за невъзвратимата развала на душата по пътя на нейното ‘слизане’ в материалния свят и тялото.
  • Едно по-общо наблюдение: Маринов притежава завиден талант за това как да систематизира и представя различни гледни точки, особено когато са интерпретационни. Неговият критически анализ на позиции и становища е образцов. Поради тази си аналитична способност, той също така се въздържа да произнася или установява “последната дума” по даден въпрос, което става симптоматично явление в работата му. Той е прав да се стреми да поддържа средния път, по Порфириев модел, на тълкуването, но също така е важно да даваме “последна” оценка на интерпретациите, защото реалността на късноантичната философия е толкова фрагментарна, че трябва да се стараем да осмислим проблемите с това, което ни е дадено. С други думи, да направим каквото можем с това, което имаме. Ако той подчертае с големи щрихи “последните думи”, които той смята, че могат да се произнесат, аргументът му ще придобие допълнителна сила. Например, в анализа му на идентичността на мистериозната фигура на Ямблих, спомената в 273F.12 [Smith], Маринов представя различните интерпретации и заключава, че ние не сме в позиция да установим идентичността на този Ямблих. Това е така, но къде ни оставя във връзка с Порфириевото несъгласие с Ямблих: нещо, което знаем за отношението между тях. На ст. хххv от приложение 2, Маринов казва че “щом не можем да идентифицираме сирийския мислител [Ямблих] със споменатия във Vita Plotini мъж, то не можем да бъдем сигурни и в това, че За ‘Познай себе си’ наистина е посветено на първия.” По същата логика, ние трябва да отхвърлим възможността, която Маринов предлага на края, да приемем така наречения “римски” Ямблих като адресат на Порфирий. По-конкретно заключение би било, че макар да е неизвестна идентичността на Ямблих, отношението на този Ямблих, който ни е познат, към възгледите на Порфирий представя важен поглед към интелектуалната среда, в която Порфирий работи и пише. От друга страна, по-добре е да оставим безгласния Порфирий от VP такъв, какъв той е, безгласен.

Въз основа на представената Рецензия, категорично изразявам съгласието си дисертантът Владимир Владимиров Маринов да защити дисертацията и да получи научната степен „доктор“  по професионално направление История на философията (Антична философия).

Дата 17 Февруари 2014

Подпис:

Svetla Slaveva-Griffin

Associate Professor of Classics

[1] Отнася се за научната степен „доктор на науките“.

 

Още веднъж от мен, Димка Гочева: На многая и благая лета, Владо! 

 

 

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: