АРУКО

Advertisements

програма и плакат

8c2401_ed45186bc44f40ceb346d6eec865b76f_mv2

 

Това е плакатът на международната конференция

Платоновата философия в интердисциплинарен контекст:

PLATO-poster-tbilisi

А това е програмата на трите работни дни:

PLATO-PROGRAM-FINAL (1)

60 участници от 22 страни. Домакин е Тбилиският държавен университет

„Иване Джавахишвили“, който тази година отбелязва 100-годишен юлилей.

античното в съвременното

33500819_10215460000194403_549928909659963392_n

В понеделник, 28 май,  на обичайното място и в обичайното време –

аудитория 176 в 17.00 часа, интердисциплинарният семинар Phrontisterium classicum ще бъде домакин на разговор с Кристин Димитрова – поетеса, писателка, романистка, преводачка от и на английски език, преподавателка, журналистка.

Поезията ѝ е преведена на повече от 20 езика, а романът Сабазий – на три.

Античните митове, мотиви и реалии – извор на вдъхновението и образи във въображението на твореца тук-и-сега.

Димка Гичева-Гочева

празничен концерт довечера

poster_23may_new

Елате да послушаме и да попеем заедно довечера!

Красив да е празникът за всички утре!

 

предишни и следващи

aruko (3)

Както стана дума на предишния пост, публикуван тук преди няколко дни, тази година не е изключение в конферентния тренд на занимаващите се с античните мислители и философстващите класически филолози: отново има множество семинари, колоквиуми, работилници или работни дискусионни срещи, известни още с красивата дума „уъркшопове“, и отново на фокус е най-вече философията на Платон, представена в диалозите му.

Предстоят събития в университетите в Мадрид, Париж, Берген, Тур, които ще се случат през май и юни, а в края на август ще има голям международен, почти световен конгрес в Санкт Петербург. Той се очертава като важен научен форум в интервала на традиционните събития. В ритъма на симпозиумите, най-представителните и с многобройни участници са международните Платонови симпозиуми, които се провеждат веднъж на три години. Участващите в тях понякога надхвърлят 200 души – от всички континенти, всички възрасти и всички нива на академичните позиции.

Предишният Платонов симпозиум бе посветен на Федон и се проведе в университета в Бразилия.

Следващата година, през 2019 г., домакини ще бъдат колегите от няколко парижки университета и института, а диалогът ще е Парменид. През 2022 г. диалогът ще е Софистът, а домакин ще е университетът в Атина, но не в нашата южна съседка, а в щата Джорджия в САЩ.

Колегите, които биха искали да участват в тези предстоящи събития през следващите години, нека редовно да поглеждат сайта на Международното Платоново общество за съобщения относно предложенията за доклади.

***

Освен в Европа, през тази година е имало и една голяма регионална конференция на колегите от Азия, която се е провела в края на април в Тайпей и е била посветена на  Оформянето на душата според Платон и неговите опоненти.

Нашата колега проф. Светла Славева-Грифин е била основен организатор на голяма международна конференция за Платон и кризата на съвременния свят, която се е провела в Щатския университет на Флорида в края на февруари.

Програмата ѝ можете да видите ето тук:

Langford Conference Program Schedule_0

А като време и място за традиционната годишна среща на колегите от двете Америки, които се занимават с античното мислене, се предвижда годишната конференция на Международното общество за изследване на неоплатонизма, която ще се проведе през юни в Лос Анжелис. И отново проф. Светла Славева-Грифин е една от организаторите и водеща на секцията за схващанията за душата според Платон, Аристотел и неоплатониците.

***

В нашия университет също ще има една двудневна конференция, която ще се проведе в средата на декември. Тя ще е посветена на 130-годишнината от създаването на Висшето училище в София и 130-годишнината от първия новобългарски превод на диалог на Платон: Критон.

Подробности за тематичния обхват и очакваните предложения за доклади можете да намерите тук на този сайт.

Димка Гичева-Гочева

сезонът на конференциите

 

 

8c2401_ed45186bc44f40ceb346d6eec865b76f_mv2

логото на Международната конференция за Платон, която ще се проведе

от 28 до 30 май в Тбилиския държавен университет

От началото на пролетта до края на лятото е най-интензивният период за провеждане на научни събития. В полето на античната философия и тази година шампион по внимание е Платон и платонистката традиция.

Един международен семинар върху Теетет в Мадрид следващата седмица; после един за космологията в Парменид в Париж в края на май; веднага след него семинар върху диалектиката на Платон, който ще се проведе в Берген.

После, в началото на юни – семинар за платонизма през Средните векове и Ренесанса в университета в Тур, а в края на август – тридневен голям международен конгрес за историческото наследство на платонизма, който ще се проведе в Санкт Петербург.

Програмите и плакатите за всички тях можете да видите на сайта на Международното Платоново общество.

Разбира се, и Аристотел няма да остане без внимание. През юли в Чита ди Кастело ще се проведе триседмичен

Collegium phaenomenologicum, посветен на Аристотел: природа, душа, човек

В края на юни за шести път ще има голям международен петдневен семинар за досократическата философия, който се провежда веднъж на две години, по традиция отново в Делфи, а в края на юли на остров Самос – 30-та юбилейна конференция на Международната асоциация за гръцка философия.

Международните Платонови Симпозиуми се провеждат веднъж на три години и информация за всички предишни може да се намери на сайта на Платоновото общество, но също така и на преподавателско-публицистичния ми блог. а конгресите на Международното общество за изучаване на неоплатоническата философия станаха вече редовни годишни.

И тъй като става дума за неоплатонизъм, на тях винаги има и по няколко секции за Платон и Аристотел, за техните школи и традиции от античността до днес.

Особено видимо е българското отсъствие от научните форуми, посветени на Платон. За последен път четирима наши учени участвахме в Третия международен Платонов симпозиум, който беше посветен на Държавникът и се проведе в университета в Бристол през август 1992 г. Това бяхме: проф. Цочо Бояджиев и Георги Каприев, Иван Христов и аз – и тримата все още асистенти по онова време. Тогава една част от средствата (за настаняване) бяха осигурени от Британската класическа асоциация, а за път – от Фондация „Отворено общество“, София.

През 2014 г. участвах с доклад за съдбите на душите в космогоничния разказ „Зеницата на света“ в Стобеевите херметически фрагменти в ежегодния конгрес на неоплатониците в Лисабон. Това беше подарък от семейството ми за 50-ия ми рожден ден.

Но като цяло българската колегия на занимаващите се с антична философия е възпрепятствана от участие в най-големите международни форуми по причини, отгадаеми от всички. Например, таксата за правоучастие в семинара върху платонизма през Средните векове и Ренесанса, който ще се проведе в Тур в началото на юни, е 450 евро за преподаватели и 300 евро за студенти и докторанти, като в нея се включва и настаняването в общежитие на университета…

За щастие, не сме напълно изолирани и в продължение на няколко години се включвахме в семинарите на Southeast-European Association for Ancient Philosophy (SEAAP), а веднъж и организирахме тридневен семинар върху диалога Епиномис, който може и да е, но може и да не е последният Платонов диалог.

Предстои ми да участвам в тридневна международна конференция за Платон, който ще се проведе в Тбилиси след две седмици. За това очаквам да съм командирована от университета – за 4 път в 30-годишната ми преподавателска практика с поемане на някои от разходите.

Конгресът е посветен на 100-годишнината от създаването на Тбилиския държавен университет. 

Хубаво е, че след 26 години наше отсъствие някой от нашата колегия ще участва с доклад в голям международен форум за Платон.

Програмата в нейния окончателен вид ще имаме скоро.

Димка Гичева-Гочева

 

 

вече 12 доктори

12998552_10206156682024137_8240084735053124370_n

На блога на МП по Антична култура и литература доц. д-р Николай Гочев е съобщил, че на 12 април колегата Иглика Милушева е станала 12-ият доктор сред alumni-те на тази магистърска програма. Ето какво пише там:

На 12 април колегата

Иглика Милушева,

магистър по антична култура и литература от март 2010 г.,

е защитила дисертация на тема:

„Augustins Schrift `De beata vita` – Einführung und Kommentar“

и е станала доктор по филология в катедра Altertumswissenschaften на Paris-Lodron-Universität, Salzburg

Честито!

***

С това 12 от магистрите на програма „Антична култура и литература“ вече са доктори (от записани общо 52 студенти за периода 2002-2015 г.).

Те са следните (в обратен хронологичен ред):

Венцислав Стойков (приет през учебната 2003/2004, магистър от 2008) – „Преводната рецепция на Библията на новобългарски език през 19 век“ (защитена на 3 октомври 2017, СУ-ФКНФ)

Росен Русев (2007/2008, магистър от 2010) – „Движение и енергия в дебата за вечността на света между Йоан Филопон и Прокъл“ (защитена на 16 октомври 2015, СУ-БФ)

Вероника Келбечева (2002/2003, магистър от 2009) – “Римският сакрален календар и религиозните реформи на Август” (защитена на 10 април 2014, СУ-ФФ)

Люба Радулова (2007/2008, магистър от 2009) – „Епиграфски паметници с правно съдържание от Долна Мизия“ с научен ръководител проф. д-р Мария Костова (защитена на 13 януари 2014, СУ-ФКНФ и Sapienza-Roma)

Христо Христов (2004/2005) – „Ръководното понятие за публичен разум във философията на Джон Ролс“ (защитена на 24 юни 2013, СУ-ФФ)

Марта Ивайлова (2005/2006, магистър от 2008) – „Женски божества в големите прорицалища Делфи и Додона. Гея, Диона и Темида” с научен ръководител доц. д-р Виолета Герджикова (защитена на 10 април 2013, СУ-ФКНФ)

Вяра Калфина (2006/2007, магистър от 2008) – „Ритуални аспекти на митологичните мотиви за насилствена смърт в древногръцки културен контекст“ (защитена на 10 септември 2012)

Герасим Петрински (2006/2007, магистър от 2008) – „Oбразът на демона във византийската агиографска литература oт времето на император Юстиниан І до епохата на Симеон Метафраст“ с научен ръководител проф. дин Кирил Павликянов (защитена на 2 юли 2012, СУ-ФКНФ)

Георги Гочев (2004/2005, магистър от 2006) – „Щастие и промяна. Разбирането за благополучие в старогръцката литература до епохата на елинизма“ (защитена през 2010, НБУ)

Моника Портокалска (2003/2004) – „Критерият за истина в елинистическата философия“ (защитена през юни 2007, СУ-ФФ)

Янко Димитров (2002/2003) – „Образът на магьосника и астролога във византийската историографска и юридическа литература“ с научен ръководител проф. дин Кирил Павликянов (защитена през юни 2007, СНС по литературознание)

Повече за магистърската програма можете да прочетете тук:

http://antichnost.blogspot.bg/

забележителни нови книги

ivaniliev 001

Тази книга е задължителна за богослови, класически филолози, византолози, слависти, медиевисти и най-вече за старобългаристи: монографията на д-р Иван Илиев Тълкуванието на книга на пророк Даниил от Иполит Римски в старобългарски превод.

Огромната книга е първо по рода си изследване и обхваща историята на ръкописната традиция, езиков анализ на превода и рецепцията му през следващите векове. Приложени са критическо издание по три основни преписа и речник-индекс на пълнозначните лексеми с гръцки съответствия. Безценно помагало и четиво за всички, които се занимават с превода от гръцки на старобългарски език.

Книгата е внушителна като обем: 627 страници и е елегантно издадена, на хубава хартия и с твърди корици със спомоществователството на Църковното настоятелство на академичния параклис „Св. Климент Охридски“ в София по проект, финансиран от МОН Scripta bulgarica. Дигитална библиотека за старобългарска книжнина.

Книгата беше представена от проф. Татяна Славова и проф. Анисава Милтенова в Аулата на Богословския факултет на 29 януари, в навечерието на празника на тримата светители  и велики архиереи: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Водещ на събитието беше проф. Омарчевски.

***

Назад към класическата античност, любознателни читатели: има ново, разширено и обогатено издание на антични философско-икономически текстове, в което преводачът д-р Георги Гочев е включил откъси от произведения на Платон, Ксенофонт и Аристотел.  Издателството на НБУ се опитва да доминира на книжния пазар у нас в издаването на текстове на антични автори, особено на историографите и философите от класическата и елинистическата епоха, като  това беше една от амбициите на проф. дфн Богдан Богданов: най-новият университет в София да бъде лидер и значително да изпревари стария в преподаването, семинарното дискутиране, при това на общоуниверситетско ниво, и издаването на най-важните произведения на античната философия и литература.

IMG08484IMG08483

IMG08481

Представянето на новото издание, което полага началото на библиотека „Агора“, беше в сряда, 11 април, в Центъра за книгата на НБУ, като в него участие взеха доц. д-р Красен Станчев, преводачът и съставител д-р Георги Гочев, който е носител на наградата „Христо Г. Данов“ за 2016 г. за новите преводи на Държавата на Платон и Поетика на Аристотел, и преводачът на антични философски съчинения д-р Владимир Маринов, който също е преподавател в НБУ по класически езици и антична култура, и за чиито преводачески и интерпретаторски постижения можете да погледнете тук.

И тримата говориха за философско-светогледните основи на античните икономически теории и за дълбоката им фундираност в цялостното световиждане на мислителите. Откъсите от Ксенофонт и Аристотел в първото издание на антологията (в библиотека „Делос“ на издателство „СОНМ“, С., 2006 г., под редакцията на доц. д-р Николай Гочев) бяха в съпровод на есето За богатството на народите на Дейвид Хюм и размислите на Хиерокъл.  От новата подборка са отпаднали Хюм и Хиерокъл, но на тяхно място са включени откъси от преводите на д-р Георги Гочев на Държавата и Закони.

И в тази книга има речник на важни антични икономически термини, от който например, всеки може да разбере, че думата „ипотека“ идва още от онова време, и че още тогава е означавала „гаранция“. В новия променен предговор на доц. д-р Красен Станчев са подсилени акцентите за общото и различното между античното и съвременното икономическо мислене. Той подчерта, че различията в предговорите към първото и второто издание се дължат и на други обстоятелства, като например това, че през 2006 г. е работил като консултант на Световната банка в Бишкек, а сега е преподавател във Философския факултет на стария Софийски университет. И наистина, при сравняване на предговорите му в двете издания може да се види, че в предишния е наблегнал на икономическата рационалност в миналото и днес,

а в новия – на философската концепция на тримата философи, които той определя със съвременния класификационен термин „десни колективисти“.

Публикувано от Димка Гичева-Гочева, 13 април 2018 г.

 

Top Posts & Pages

Календар на събитията

юли 2018
П В С Ч П С Н
« Юни    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Архив

Статистика

  • 27,778 hits