АРУКО

представяне на изданието

Advertisements

успехи на колеги

IMG06697

Вчерашният ден бе особено успешен за двама колеги от нашата Асоциация.

Доц. д-р Драгомира Вълчева представи своята встъпителна доцентска лекция, т.нар. venia legendi или venia docendi на тема „Аскетика“: най-пронизителният вик на Казандзакис в ауд. 176 на Ректората, като тя беше част и от инициативата Ергастирион на специалност Новогръцка филология за провеждане на такива публични лекции и дискусии, а също и един от важните акценти в Майските дни на културата, които протичат в нашия университет през месеца на светите братя-равноапостоли.

Лекцията беше част от работата на колегата Вълчева по превода и предговора на произведението на известния гръцки писател, като направи точно описание на духовната траектория на неговите философски търсения: през обожаването на Фридрих Ницше, за когото той е писал докторска дисертация; през възхищението от Анри Бергсон, чийто ученик Казандзакис е бил в Колеж дьо Франс в Париж; после потапянето в будизма, ленинизма и марксизма; прегръщането на левите идеи сред мизерията и глада в следвоенната Виена; еклектичните му екстатични писания от Берлин; очарованието и разочарованието от реалното случване на социализма в Съветския съюз през 20-те и 30-те години на миналия век. Много интересна лекция, на която освен преподаватели и студенти от Класическа и Новогръцка филология, имаше гости и от ФЖМК, ФФ, ФСлФ и НБКМ.

IMG06698

През тази академична година за втори път присъствам на публична лекция на колегата Вълчева. Първият път беше на 30 ноември миналата година, когато тя изнесе на Аристотеловата конференция голям доклад за българо-гръцките културни преноси и влияния през Възраждането, като тогава се възползвахме от отсъствието на друга участничка, което ни позволи да се запознаем с много детайли от изследването ѝ. Вторият път беше вчера и отново не само чух нещо ново, но и за пореден път се впечатлих от дълбочината на нейните философски анализи. Криволиците в мисловно-теософските лутания на Казандзакис са голямо предизвикателство за изследователите на модерността, дори и за хора, които познават съвременната менталност, а същевременно точно те осветяват добре по-късните му световноизвестни романи. А за филологическите дарби на колегата Драгомира Вълчева като преподавател и преводач от старогръцки, византийски и новогръцки всички знаем отдавна. Чели сме много нейни преводи, към които сега се прибавя и новият на Аскетика. Първият е направен от Георги Куфов.

***

Пак вчера следобед в катедрата по Класическа филология успешно е била обсъдена и е започнала процедурата по защитата на дисертацията на колегата Венцислав Стойков „Преводната рецепция на Библията на новобългарски език през XIX век“ (с научен ръководител проф. дфн Петя Янева). Колегата Стойков е един от учредителите и един от членовете на първия състав на Управителния съвет на нашата Асоциация, но също така той беше и двигател на няколко важни работни семинара за четене и превод на новозаветни книги, а също и на първите две конференции, организирани от АРУКО: Библия и класическа древност (февруари 2008 г.) и Религия и контекст (февруари 2009 г.)

***

А утре по време на академичното тържество в Аулата, посветено на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, доц. д-р Диана Атанасова ще получи наградата за най-добро изследване в областта на литературознанието за нейната втора книга Реторика на историчното. Деяние на св. Никола в южнославянски контекст (Фондация „Литературен вестник“, С., 2015). Наградата се присъжда от Факултета по славянски филологии веднъж на всеки две години по предложение на нарочна комисия и след гласуване на няколко номинации във Факултетния съвет на ФСлФ.

Да честитим на колегите и да им пожелаем здраве и вдъхновение за нови успешни изследвания, преводи, издания, сърцато преподаване и всякакви богоугодни творчески дела!

Да си пожелаем светъл празник утре!

Кирило-Методиевски четения утре

13230310_10206393892554252_6635330587679868062_n

Утре, 11 май, нашата църква почита паметта на светите братя Кирил и Методий.

Единствената в света университетска катедра, която носи тяхното име и изследва старобългарския език, култура и литература, за пореден път организира четения с участието на известни наши учени и преподаватели.

Тя ще се проведе в СУ „Св. Климент Охридски”, в Ректората, Заседателна зала 2.

Програмата на четенията:

9:30 – Откриване
9:45 – 11:20 Първо заседание
Водещ: проф. д.ф.н. Татяна Славова

Климентина Иванова Непроучен ръкопис от XIV в. с преводи на Симеон Метафраст
Искра Христова-Шомова Словото за Въведение Богородично от Теофилакт Български и неговият славянски превод
Христо Трендафилов Една легенда от ХІХ в., Солунската…
Маргарет Димитрова Късни требници, пазени в Зографския и Хилендарския манастир
Петко Петков За павликянската преправка на „Царственика“, дело на отец Едуард
Дискусия
11:20 – 11:30 Почивка

11:30-12:50 Второ заседание
Водещ: проф. д-р Маргарет Димитрова

Татяна Славова За езика на Учителното евангелие на презвитер Константин (с оглед на лични и нелични глаголни форми)
Жени Жикова Проблеми на лексиката на Учителното евангелие на Константин Преславски
Анета Димитрова Паралелни пасажи от коментарите върху Битие в Златоструй, Шестоднев и Симеоновия сборник
Гергана Ганева Итеративност и вид
Дискусия
12:50 – 14:30 Почивка

14:30: 15:50 Трето заседание
Водещ: проф. д.ф.н. Искра Христова-Шомова

Венета Савова Богослужебните текстове за св. Йоан Владимир: известни и неизвестни данни
Камелия Христова Показателните и относителните местоимения в славянския превод на Словото за Рождество Богородично от Андрей Критски
Диана Атанасова, Димка Гочева За античните философски категории в Симеоновия сборник
Андрей Бояджиев Електронният каталог на славянските ръкописи от Зографския манастир. Сътрудничество и стандарти
Дискусия
15:50 – 16:00 Почивка

16:00 (в Библиотека „Филологии”)
Представяне на нови попълнения в Зографската електронна библиотека

http://www.slav.uni-sofia.bg/…/docume…/Chetenija_05_2017.pdf

ГОДИШНИ ЧЕТЕНИЯ НА АРУКО

ГОДИШНИ ЧЕТЕНИЯ НА АРУКО

Асоциацията за развитието на университетското класическо образование (АРУКО)
стартира инициативата: ГОДИШНИ ЧЕТЕНИЯ НА АРУКО, която ще се организира веднъж годишно от сдружението.

Тема на провеждането на редовните четения на Асоциацията тази година
ще бъде:
Утопия. Политическо философстване и фантазиране от Античността до Новото време

и ще се проведе на 06 октомври, 2017 г.

Заявки за доклади се приемат до 20.09.2017 г. на имейл:

aduceorg@gmail.com

Организационен състав:
УС и членове на АРУКО:
доц. д-р Невена Панова (председател)
д-р Вероника Келбечева
хон.ас.Зоя Христова-Димитрова
д-р Иван Петров
д-р Диана Атанасова

отново тържествен концерт

poster2017
В края на миналата година по идея на нашата Асоциация в Аулата на СУ се насладихме на Коледен концерт, изпълнен от хор и солист, овладели висините на певческото изкуство.
Ще имаме удоволствието отново да ги чуем след няколко дни.
Ето я поканата за предстоящия концерт, изпратена от доц. д-р Невена Панова,
която е председател на УС на АРУКО:
Имам удовоствието отново да Ви поканя на концерт на камерния хор при храм „Св. Параскева“ със солист Пламен Папазиков – на 3 май от 19 ч в Аулата на СУ, организиран със съдействието на нашата асоциация и по инициатива на г-н Боил Мусев, заповядайте!
Хубави почивни дни,
Невена Панова

venia docendi на проф. Герджикова

18056649_10212056262983100_6015757536001633534_n

за абсолютната трагедия

 

power-of-example

 

„И така, първоначално трагичното се състои в това, че в рамките на такава колизия двете страни на противоположността, взети сами за себе си, имат право, докато, от друга страна, са все пак в състояние да прокарат истинското положително съдържание на своята цел и характер само като отрицание и накърняване на другата сила, която също има право, и затова в своята нравственост и чрез нея изпадат също така във вина.“ – Хегел, Естетика, 2004, 729 с.


Здравейте, колеги,


Във вторник, 4 април, семинарът „Силата на примера: философи четат литература“ ще е от 16-18 часа в 136 аудитория.

Гост-лектор ще е Васил Видински, а темата във фокуса на семинара е „Хегел чете Антигона: Абсолютната трагедия“

.
Материали за четене:
1. Откъсите от Хегел, цитирани в писмото по-долу.
2.

Butler, Judith, Antigone’s Claim: Kinship Between Life and Death, New York: Columbia University Press, 2000.

3. Софокъл, „Антигона“.

Относно преводите на “Антигона” препоръчваме да ползвате този на Николай Гочев от 2014г.:


Основните и известни твърдения са от „Лекции по естетика или философия на изкуството“

„От всичко велико на древния и модерния свят – аз познавам почти всичко, а то трябва и може да се познава – Антигона ми изглежда от тази страна най-превъзходното, най-удовлетворителното художествено произведение.“

Вижте по-внимателно следните откъси:

ІІ том, 726-760 с. (729-733, 750 и 755 с.): https://sutheory.files.wordpress.com/2017/02/d185d0b5d0b3d0b5d0bb-d0b5d181d182d0b5d182d0b8d0bad0b0-2.pdf

І том, 303-304 с. (304 с.): https://sutheory.files.wordpress.com/2017/02/d185d0b5d0b3d0b5d0bb-d0b5d181d182d0b5d182d0b8d0bad0b0-1.pdf

І том, 601-612 с. (608 с.): https://sutheory.files.wordpress.com/2017/02/d185d0b5d0b3d0b5d0bb-d0b5d181d182d0b5d182d0b8d0bad0b0-1.pdf

Страниците са по изданието от 2004 г. В скоби са отбелязани най-важните моменти – минималното условие е да се прочетат поне тези страници, общо 8.


Въвеждащ цитат из „Лекции по философия на религията“

„Колизията на двете най-висши нравствени сили една срещу друга бива изобразена по един пластичен начин в абсолютния пример за трагедия, в Антигона; тук семейната любов, свещеното, вътрешното, принадлежащото на чувството, поради което то се и нарича законът на по-долу стоящите богове, влиза в колизия с правото на държавата.“ – (Хегел 2010, 515).


Едно по-абстрактно размишление из „Лекции по философия на историята“, том І

„Субективната воля, страстта, се оказва привеждащо в действие, осъществяващо начало; идеята е вътрешното начало; държавата е наличният, действително нравствен живот. Нали тя е единство на всеобщото, същественото и субективното желание, а това именно представлява и нравствеността. Индивидът, който живее в това единство, води нравствен живот, притежава ценност, която се състои само в тази субстанциалност. Антигона на Софокъл казва следното: „Божествените заповеди са създадени не вчера, не днес — не, те живеят безкрай и никой не би могъл да каже откъде са се появили“. Законите на нравствеността не са случайни, но те се оказват най-разумното начало. А целта на държавата се състои в това субстанциалното да има значимост, да е налице и да запазва самото себе си в действителната дейност на хората и в техния начин на мислене. Абсолютният интерес на разума се изразява съществуването на това нравствено цяло; и в това се състоят правотата и заслугите на героите, които са основавали държави, колкото и несъвършени да са били те. В световната история може да става дума само за такива народи, които образуват държава. Трябва да се знае, че държавата е осъществяване на свободата, т.е. абсолютно крайна цел, че тя съществува за самата себе си; по-нататък, трябва да се знае, че цялата ценност на човека, цялата му духовна действителност съществува изключително благодарение на държавата.“


Как философите четат литература: „Феноменология на духа“:

https://sutheory.files.wordpress.com/2017/02/d184d0b5d0bdd0bed0bcd0b5d0bdd0bed0bbd0bed0b3d0bed18f-d0bdd0b0-d0b4d183d185d0b0-d185d0b5d0b3d0b5d0bb.pdf

Дотук нещата са по-леки, но ако на някого му е любиптно как се извеждат философски понятия от драматургичния наратив и фигуратив на „Антигона“, то най-трудна и най-интересна е частта „А. Истинният дух, нравствеността“, която се намира в изданието на „Феноменология на духа“ (2011) на 372-401 с. (Най-централните откъси са около 386-397 с.).


Поздрави:

Васил Видински

Камелия Спасова

 

Top Posts & Pages

Календар на събитията

ноември 2017
П В С Ч П С Н
« Окт    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Последни публикации

Архив

Статистика

  • 25,183 hits