АРУКО

Реклами

140 години съвременно класическо образование у нас

 

49899371_2126123317426844_4915349526333620224_n

140 ГОДИНИ СЪВРЕМЕННО КЛАСИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

На 7 януари 1879 г., преди 140 години, в София е основана Класическата гимназия, по-късно Първа мъжка гимназия, с което се поставя началото на съвременното класическо образование в България. Това става още преди приемането на Търновската конституция, преди избирането на Александър Батенберг за български княз, преди назначаването на първото българско правителство (всички тези събития стават по-късно през същата 1879 г.). Съпоставени по този начин, фактите сами могат да ни разкрият какво означава и какво е значението на съвременното класическо образование за България, тогава и сега.

Съвременно е, защото още през първата година в Класическата гимназия е въведено изучаването на латински език, който дотогава не е съществувал като предмет в българското училище. Въвеждането му е изключително важно, защото задава универсалния (като поглед и приложение) характер на това образование, който не се ограничава само до местното. Впрочем това беше и един от основните аргументи, с който гръцки учени от много специалности защитиха латинския език като предмет в гръцките училища, когато в началото на тази учебна година неговото ключово място беше поставено под въпрос. Само старогръцкият, казаха те, не е достатъчен. Не е бил достатъчен и през 1879 г., когато новото училище е трябвало да подготви възпитаници, които впоследствие да се отправят за завършване на висшето си образование в най-добрите университети в цяла Европа. А там без латински не може. Впрочем латинският като нов предмет е създал доста трудности и това е отбелязано в доклада относно развитието на гимназията след края на първата учебна година. За щастие обаче старогръцкият език е имал огромна традиция по българските земи поне от хилядолетие насам. Затова някои търсят първите български „класици“ още сред учениците на свв. Кирил и Методий, на първо място св. Климент и св. Наум. На тази здрава традиция на изучаването на старогръцкия стъпва и откритата през 1879 г. Класическа гимназия. А това ни отвежда до втория елемент от понятието.

Класическо е, защото в основата му стоят латинският и старогръцкият (наречени класически езици, понеже написаното на тях е образцово за хората през вековете) като учебни предмети, които неизменно го съпътстват от началото до края. Класическото образование не се свежда до латинския и старогръцкия, но те са основна негова черта, защото са главният инструмент, с който образоващите се си служат. Те са предпоставка за набавянето на инструменти в други области на познанието и в практическия живот. Същевременно те ни позволяват да достигнем без трудност до първоизточниците, които лежат в основите на световното знание. А установяването на първоначалния източник е нещо изключително ценно в днешно време, когато фалшивите новини са съществен проблем в обществото. Затова, ако са усвоени добре, тези езици служат на човека през целия му живот.

Образование е, защото изучаването на латински и старогръцки не е просто обучителен курс, а част от всеобхватното начинание, което цели да даде пълноценен образ на човека, да оформи неговата личност. Затова се изучават родният език и родната литература, съвременни чужди езици, история, география, философия, математика и природни науки, физическа култура. Античните автори не са класици само в едно или друго, а чрез тях можем да научим много относно цялата ни вселена. Тук идва отговорността на учителя да подбира текстовете, които ще изучава заедно с учениците, за да може не само да ги обучава, но и да ги възпитава, тъй като обучение и възпитание са двата основни компонента на всяко образование. Отговорност на учителя е и да свърже прочитаното със съвремието, без да изоставя историческата дълбочина, която съпътства целия процес на общуване между учител и ученик, който стои в основата на образованието. Това позволява и самостоятелното развитие на учениците в тези области като студенти, когато инициативата за това развитие е преди всичко лично тяхна.

И едно важно уточнение – като говорим за съвременното класическо образование в България, трябва да отбележим, че ние, българите, имаме и свой класически език – старобългарския книжовен език, който е пряко свързан със старогръцкия, латинския, но и с прабългарския и германските езици, и е служил за образец на българските книжовници през вековете. Той е неразделна част от класическото образование, но и излиза от неговата рамка: преди 1946 г. се е изучавал от учениците във всички гимназии като част от предмета „български език“.

Споменавайки още една важна година, следва в края на този текст да видим периодизацията на съвременното класическо образование. Най-общо то може да бъде разделено на три периода:

  1. От 7.01.1879 г. до 30.06.1946 г., когато в България са създадени и функционират много класически гимназии, стоящи в основата на средното образование. От октомври 1921 г. в Софийския университет се изучава класическа филология и с това е положено началото и на университетското класическо образование.
  2. От 30.06.1946 г. до 10.10.1977 г. През 1946 г. са премахнати класическите гимназии като образователна институция и класическото образование остава в пълноценния си вид само в университета.
  3. От 10.10.1977 г. до ден днешен. През 1977 г. е открита Националната гимназия за древни езици и култури, която получава за патрон Константин Кирил Философ. С това днес отново имаме както училищно, така и университетско класическо образование.

И така, видяхме, че съвременното класическо образование в България започва още преди окончателното формиране на съвременната българска държавност. Затова и началото и развитието му винаги е свързано не с политици от една или друга партия, а най-вече с „класиците“, хората, които са получили такова образование и смятат за своя задача да го развиват и разпространяват. Да си пожелаем успешно и благополучно развитие през настъпващата година и през идващото след това време.

Димитър Драгнев

 

 

 

 

 

 

 

Реклами

вече пет конференции

picture_001-1

        Това е първата книга, публикувана от АРУКО – сборникът „Класически и модерни измерения на религиозното откровение”, съдържащ материали от две конференции на нашето сдружение, а именно „Библия и класическа древност” и „Религия и контекст”, проведени съответно през месец февруари 2008 и 2009 г. Статиите се отнасят до различни области като история на теологията – протестантска, православна, католическа и будистка, – екзегетика, етика, историческа граматика и др. Спазени са всички изисквания за научна публикация: редакционен съвет, единна цитатна система, резюмета на западен език към статиите и др. Изданието дължи своето оформление и излизане от печат най-вече на грижите на д-р Чавдар Хаджиев.
д-р Петър Рогалски

председател на УС на АРУКО от 2008 до 2011 г.

Анонсът за първото издание на АРУКО се цитира от нашия сайт, щракнете тук.

**********************************************************************************

Асоциацията за развитие на университетското класическо образование АРУКО проведе на 14 и 15 декември своята пета конференция.

Да припомним хронологично: първата се състоя на 29 февруари 2008 г. и темата беше

Библия и класическа древност

 

Тук можете да видите нейната програма.

А тук можете да видите снимки от събитието в Зала 1.

***********************************************************************************

Втората конференция се състоя една година по-късно, пак в Ректората, но в Зала 2.

Нейната тема беше Религия и контекст, а ето и програмата:

27 февруари 2009 г.,

10:00: Откриване на конференцията

Древност и средновековие

10:1510:40: „За реалното и иреалното в създаването на будисткия канон“ – проф. Александър Федотов

10:40-11:05: „Теократичната държава: Йосиф Флавий за Мойсеевото законодателство“ – доц. Николай Гочев

11:05-11:30: „Законът за съботата в юдейската религия и история през първото хилядолетие пр. Хр.“ – д-р Чавдар Хаджиев

11:30-11:55: „Разрушаването на Втория храм и Талмудическата епоха“ – проф. Мони Алмалех

1:55-12:20: „Антропологични бележки върху западната християнска мистика“ –

д-р Петър Рогалски

12:20-12:45:   Дискусия

Обедна почивка

Модерност

13.45-14.10 „Патриарх Кирил за протестантството и вестник „Зорница“ – доц. Росица Ангелова

14:10-14:35: „Екзегетическата траектория като възможност за религиозно философска контекстуализация“ – д-р Вениамин Пеев

14:35-15:00: „Евангелието и републиката: политическият синтез на американската революция“ – Елка Златева

15:00-15.25: „Християнската простителност в културния контекст“ – Атанас Атанасов  

15:25-15.50: „Образователните институции на българската протестантска общност в контекста на модерната епоха“ – Момчил Петров

15.50-16.30:   Дискусия

Тук можете да прочетете кратко представяне на някои доклади в нея, направено от тогавашния председател на УС д-р Петър Рогалски.

***********************************************************************************

Третата конференция беше  Предизвикателството Аристотел

и всичко за нея може да намерите на сайта: https://aristotlesofia.wordpress.com/ Национална конференция с международно участие. СУ „Св. Климент Охридски“, 28-30 ноември 2016.

Конференцията беше организирана по инициатива на АРУКО и с подкрепата на ръководителите на трите философски катедри във ФФ.

Частично финансиране за нея получихме от Фонд „Научни изследвания“ на СУ „Св. Климент Охридски“ със средства, отпуснати целево от държавния бюджет за частично финансиране на научни форуми и съгласно условията на договор No 209 от 14 април 2016 г. от проектен екип. Председател на проектния екип: доц. д-р Димка Гочева. Членове: проф. д-р Хараламби Паницидис; доц. д-р Тодор Полименов; гл. ас. д-р Камелия Спасова; гл. ас. д-р Димитър Илиев; г-жа Елена Чорбаджиева и г-жа Велислава Тодорова.

Допълнителни източници на финансиране също бяха използвани: 1. Целево дарение от 1000 лв. от Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, получено от г-жа Мария Николова; 2. Средства на специалност Философия за отличното ѝ представяне в класациите на рейтинговата система по всички показатели.

Във връзка с конференцията беше организиран конкурс за ученическо есе на тема „Моят Аристотел“, за което получихме 46 есета, оценени от жури от четирима преподаватели. Наградените ученици-първенци получиха грамоти и книги на тържествена церемония на 28 ноември в Аулата. Подробности за конкурса и награждаването можете да видите тук:

https://aristotelkonkyrsblogsite.wordpress.com/

***********************************************************************************

Четвъртата конференция се проведе на 15 декември миналата година и темата беше

Утопия. Политическото философстване и фантазиране от античността до днес.

В хронологията на АРУКО това беше четвъртото събитие, което организирахме, но го обявихме като първо четене, защото то постави началото на традиция, която се надяваме да можем да удържим. Всяка година да има четения на асоциацията, които да са еднодневни или двудневни, да се провеждат в средата на декември и в единия от тези дни да се провежда и редовното годишно Общо събрание.

**********************************************************************************

Петото събитие събра 25 участници с доклади от 6 наши университета.

Мислене и действане:
всичко е станало така, както би трябвало да стане

Платон, Критон, 44c

Програмата ѝ е публикувана в предишния пост на този сайт. Документирана е с множество снимки и видеозаписи на голяма част от докладите, направени от колегите Александра Димитрова и Боил Мусев, които ще се появят в образователния канал Класически изследвания в YouTube.

***********************************************************************************

Общо в петте събития, организирани досега, са се включили като докладчици и организатори над 150 участници.

Издадени са два сборника: първият е Класически и модерни измерения на религиозното откровение. Съставители: Николай Гочев, Петър Рогалски и Чавдар Хаджиев. С., АРУКО, 2009. Изданието беше осъществено с целево дарение от 1600 лв. от Висшия евангелски богословски институт, който съществуваше по онова време.

Първият текст в него е от проф. дфн Александър Федотов, който откри с пленарен доклад конференцията през 2009 г.

Бог да го прости и да почива в мир!

**********************************************************************************

Вторият сборник излезе тази година. Предизвикателството Аристотел. Съставители: Димка Гичева-Гочева, Иван Колев и Хараламби Паницидис. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2018.

***********************************************************************************

Ще се постараем да публикуваме текстовете и от двете четения, които в хронологията на АРУКО са четвърта и пета конференция.

Димка Гочева, 19 декември 2018 г.

 

 

програма на четенията

snPetyaOs

снимка на проф. Петя Осенова

Програма на годишните

Четения на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/ АРУКО

14 и 15 декември 2018 г.

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Зала 1

Мислене и действане:
всичко е станало така, както би трябвало да стане

Платон, Критон, 44c

Четенията ще бъдат по повод: 130 години от създаването на Софийския университет и 130-годишнината от публикувания през 1888 г. първи новобългарски превод на Платоновия диалог Критон, дело на Иван Държилов.

 

Петък, 14 декември

Водеща: д-р Камелия Спасова

10.00-10.15 часа: Откриване на конференцията от доц. д-р Николай Гочев, катедра Класическа филология, ФКНФ, учредител и пръв председател на УС на АРУКО

10.15-11.00: пленарен доклад на проф. дфн Александър Андонов, ФФ, СУ, с дискусия: За разликата между античното и субектното мислене и действие.

11.00-11.30: доц. д-р Иван Колев, ФФ, СУ: Ентелехии на ντελέχεια

11.30-12.00: проф. д-р Веселин Дафов, ФФ, СУ: Мислене и примиряване – приготвяне, настройване и проектиране.

12.00-12.15: кафе-пауза

12.15-13.45: Водеща: д-р Вяра Калфина

12.15-12.45: доц. д-р Димка Гичева-Гочева: Първият университетски преподавател и изследовател на античната философия у нас – проф. Иван Георгов.

 12.45-13.15: докторант Христо Хр. Тодоров, ФКНФ, СУ: Платон и т.нар. учение за етоса.

13.15-13.45: д-р Силвия Кръстева, ЮЗУ „Неофит Рилски“: Принципът на противоречието при Платон и Аристотел.

13.45-15.00: обедна почивка

15.00-16.30: секция Философията на Платон, заседание второ:

Водещ: докторант Христо Тодоров

15.00-15.30: доц. д-р Виржиния Радева, ФФ, СУ: Влиянието на идеите на Платон върху хуманитарните науки.

15.30-16.00: д-р Кирил Киров, ЮФ, СУ: Тълкуване, спазване и изпълнение на законите в диалога Критон на Платон.

16.00-16.30: проф. Кристина Япова, НМА „Проф. Панчо Владигеров“: Платоновата „музика“ от Критон към Федон.

16.30-16.45: кафе-пауза

16.45-17.45: Водещ проф. д-р Веселин Дафов, ФФ, СУ

16.45-17.15: проф. Нева Кръстева, НМА „Проф. Панчо Владигеров“: Трите музики на Северин Боеций (ок.480-524) и техният резонанс

  1. 15-17.45: д-р Камелия Спасова, ФСлФ, СУ: Аналогия и аномалия: библиотеките в Александрия и Пергам

17.45-18.00 – почивка

18.00: Годишно Общо събрание на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/ АРУКО

 

Събота, 15 декември
Секция 9.30-11.30: Водещ доц. д-р Николай Гочев

9.30-10.30: Бетина Янева, Диана Зулчева, Стефан Христов, студенти по Класическа филология: Солон, Питагор и Емпедокъл като интелектуалци.

10.30-11.00: докторант Невелин Вутев, ФФ, СУ: Философията на живота в досократическото мислене.

11.00-11.30: д-р Иван Петров, Медицински университет, Пловдив: Мислене и действие в житието на свети Антоний и неговите славянски преводи.

11.30-11.45: кафе-пауза

Секция Varia historica: Водеща Александра Димитрова, ФКНФ, СУ

11.45-12.15: доц. д-р Николай Гочев, ФКНФ, СУ: Египет – начало на историята.

12.15-12.45: д-р Венелин Пенчев, Национална художествена академия: История и технология на най-древния изкуствен пигмент в Египет.

12.45-13.15: доц. д-р Герасим Петрински, ФФ, СУ: Дамасций Диадох: образът на интелектуалеца-езичник и залезът на античния свят.

13.15-14.15 обедна почивка

14.15 – 16.15. Водеща доц. д-р Диана Атанасова-Пенчева

14.15-14.45: доц. д-р Невена Панова, ФКНФ, СУ: Мислене, говорене и действане: „случаят“ Солон.

14.45-15.15: доц. д-р Боян Манчев, НБУ и Университет за изкуствата, Берлин: Действието на мисълта. Аристотеловото понятие за възможност в оперативното езикознание.

15.15-15.45: д-р Вероника Келбечева, Медицински университет, Пловдив: „Виждането“ отвъд думите според  Тълкувателя на загадки. Романът на Хосе Карлос Сомоса „Пещерата на идеите“.

15.45-16.15: докторант Марта Методиева, ИБЦТ, БАН: Неофит Бозвели и рецепцията на Аристотел през превода на Димитриос Дарварис.

16.15-16.30: кафе-пауза

16.30 – 18.00: Водеща доц. д-р Невена Панова

16.30-17.00: д-р Йордан Ефтимов: Какъв им е Овидий на поетите от епохата на НРБ?

17.00-17.30: д-р Владимир Маринов, НБУ: Как действа езикът според „Софистът“ на Платон?

17.30-18.00: проф. д-р Лидия Денкова, НБУ: Арете като най-добро основание за мислене и действие.

18.00: Закриване на конференцията: доц. д-р Невена Панова, председател на УС на АРУКО

…………………………………………………………………………………….

Мото на конференцията:

(… и нека направим така, щом богът ни води натам.

Критон 54 d: καὶ πράττωμεν ταύτῃ, ἐπειδὴ ταύτῃ ὁ θεὸς ὑφηγεῖται)

За контакт: aduceorg@gmail.com

Организационен екип:

доц. д-р Невена Панова, ФКНФ, председател на УС на АРУКО;

доц. д-р Димка Гичева-Гочева, ФФ; доц. д-р Диана Атанасова, ФСлФ; гл. ас. д-р Камелия Спасова, ФСлФ

 

Последна актуализация:  8 декември 2018, 9.30 часа

 

 

 

 

семинар върху „Реторика“

 

IMG_20180906_134511

На 22 и 23 ноември в Карловия университет в Прага ще се проведе

14-ият работен

семинар на Югоизточноевропейската асоциация за антична философия.

Ще бъдат четени, превеждани на английски и коментирани места от кн. Алфа на Реторика на Аристотел в следния ред и с участието на колегите, които виждате в програмата:

Aristotle’s Rhetoric I.1-6 – Prague

Passages and speakers:

22.11.

9:30-10:30                 I.1 1354a1-1355a3         Luka Boršić

10:45-11:45               I.1 1355a3-1355b24      Klaus Corcilius

12:00-13:00               I.2 1355b25-1356a35    Vladimír Mikeš

lunch

14:30-15:30               I.2 1356a35-1357a21    Christof Rapp

15:45-16:45               I.2 1357a22-1357b25    Robert Howton

17:00-18:00               I.2 1357b26-1358a35    Matyáš Havrda

23.11.

9:30-10:30                 I.3                                        István Barány

10:45-11:45               I.4                                        Péter Lautner

12:00-13:00               I.5 1360b4-1361a27      Pantelis Bassakos

lunch

14:30-15:30               I.5 1361a28-1362a14    Chloe Balla

15:45-16:45               I.6 1362a15-1362b28    Filip Grgic

17:00-18:00               I.6 1362b29-1363b4      David Machek

източник: Блогът на Павел Грегорич http://www.pavel-gregoric.info/?page_id=1286

 

покана за Общо събрание на АРУКО

IMG_20181020_151721

 

ПОКАНА

за провеждане на Общо събрание на сдружение

 Асоциация за развитие на университетското класическо образование (АРУКО)

 Управителният съвет на сдружение Асоциация за развитие на университетското класическо образование (АРУКО), на основание член 26 от ЗЮЛНЦ, кани всички членове и кандидати за членове на сдружението на редовно Общо събрание на 14 декември 2018 г., от 18 ч., в Заседателна зала 1 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, бул. „Цар Освободител“ 15, при следния дневен ред: 1. Отчет за дейността на сдружението през 2018 г.; 2. Финансов отчет; 3. Административни въпроси; 4. Приемане на нови членове; 5. Избор на нов Управителен съвет; 6. Обсъждане на бъдещата дейност на сдружението; 7. Разни.

14.11.2018 г.

Събранието се свиква по инициатива на Управителния съвет:

Невена Панова (председател на УС)

Вероника Келбечева (член на УС)

Зоя Христова-Димитрова (член на УС)

еднократен и постоянен

43185908_10216465393768614_2164632743743324160_n

 

Утре, 9 октомври, вторник, от 16 часа в Конферентната зала на Ректората

ще имаме възможност да присъстваме на лекцията на проф. Кристоф Кугелмайер от Университета на Саарбрюкен

Professional and Amatuer Theatre Reception of Ancient Drama: Seneca’s Phaedra of Saarbrücken.

Допълнително ще съобщим и за друга дискусия с чуждестранния колега.

*********************************************************************************

През този семестър ще се проведе и избираемият курс

Античността в художествената литература и

естетическата теория XVI-XX в.

Избираем курс (4 часа лекции седмично)

2018/2019

Постоянен водещ на този курс е доц. д-р Николай Гочев, но по негова покана през този семестър ще му асистирам-и-партнирам и аз, доц. д-р Димка Гичева-Гочева, а също така като гост-лектори и гост-дискусанти в курса ще се включат и други колеги от НБУ, от Философския факултет и от Факултета по славянски филологии.

 Програма и анотация на курса:

 Курсът съществува от създаването на магистърската програма „Антична култура и литература“ (2002 г.) и може да бъде избиран и от студенти в бакалавърската степен.

Замисълът беше да се проследи възприемането на античността в Европа след промените през XV и началото на XVI в.  (завладяване на Константинопол, поява на гръцката филология на Запад, книгопечатане, Реформация). После, донякъде под влияние на курса „Класическо образование и идея за класическа древност в България“ [X-XX в.], започнахме да четем и средновековни текстове, но не по-ранни от средата на XII в.

В християнска (средновековна) Европа античността се възприема като източник на исторически примери, философски идеи и художествени разкази и образи. Курсът се интересува от третия предмет, а самото възприемане може да бъде по два начина: художествена преработка (литературна) и размисъл по въпроси на естетиката.

Главната цел е да обърне внимание на непрекъснатостта на културното присъствие на античността в европейската история.

А.

I. Византия и България XII-XIV в.;

Западно средновековие и ранен Ренесанс

  1. „Троянската притча“ (средновековен разказ за Троянската война)
  2. „Александрия“ (преработка на античния роман за Александър Македонски)
  3. „Манасиева хроника“ (поема-хроника на Константин Манасий за събитията в световната история: от сътворението на света до края на XI в.)
  4. Данте. „Ад“
  5. Чосър. „Кентърбърийски разкази

II. Европа XVI-XIX в.

  1. Т. Мор. „Утопия“
  2. Марлоу. „Дидона, Картагенската царица“
  3. Шекспир. „Троил и Кресида“

– „Кориолан“

– „Комедия от грешки“

  1. Р.Е. Распе. „Приключенията на барон Мюнхаузен“
  2. Гьоте. „Фауст“, част II
  3. 1 Байрон. „Чайлд Харолд“
  4. Х. Сенкевич. „Quo vadis?“

            Б.

Занимания със съдействието на други лектори,

в програмата може да се внесат изменения.

През този семестър постоянен водещ на тези часове ще бъда аз, Димка Гочева.

  1. Античността в естетическите възгледи на Фр. Шилер
  2. Античността в „Естетиката“ на Хегел

ХХ в.

  1. Р. Пърсиг. „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“
  2. Гор Видал. „Сътворението“
  3. Ив. Ефремов. „Атинянката Таис“
  4. Р. Грейвс. „Велизарий“

– „Походът на аргонавтите“

  1. Образът на Одисей в немскоезичната проза на XX в.
  2. Античността в поезията на Рьоне Шар

 

 

 

Библиография

(ще се допълва)

Байрон. Чайлд Харолд. Превод Н. Вранчев. „Ралица“, 1938

Вергилий. Енеида. Превод Г. Батаклиев, 1980

Гор Видал. Сътворението. Превод Н. Михайлова. „НК“, 1989

Р. Грейвс. Златното руно. Походът на аргонавтите. Превод И. Васева. „Факел“, 1993

Данте Алигиери. Ад. Превод Конст. Величков. „Ст. Атанасов“, 1912

Данте Алигиери. Божествена комедия. Превод Ив. Иванов и Л. Любенов. „НК“, 1975

Данте. Преизподня. Превод К. Христов. МНП, 1935 и „Захарий Стоянов“, 2008

П. Динеков. Старобългарски страници, 1966

Ив. Дуйчев и др. Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассии в славянских литературах, 1988

Иван Ефремов. Атинянката Таис. Превод Л. Павлов. „ОФ“, 1986

Й. Иванов. Старобългарски разкази. София, 1935

[Псевдо-] Калистен. Животът на Александър Македонски. Превод Б. Богданов. В: Антични романи. „НК“, 1975

К. Марлоу. Дидона, картагенската царица. Превод Евг. Панчева. „Агата“, 2017

Томас Мор. Утопия. Превод Ал. Милев. „НК“, 1984

Омир. Илиада. Превод Ал. Милев, Бл. Димитрова. „НК“, 1969

Хомер. Илиада. Превод Н. Вранчев. „Ралица“, 1938/1946

Шекспир. Троил и Кресида. Превод В. Петров, ред. М. Минков. В: Шекспир. Трагикомедии и романси. „НК“, 1976.

*********************************************************************

Лекциите, които ще води доц. д-р Николай Гочев ще се провеждат

във вторник от 18.15 часа в 187 ауд.,

а лекциите и дискусиите, които ще водя аз с участието и на други колеги от ФФ, ФСлФ и НБУ,

ще се провеждат в сряда, от 18.15 часа, пак там.

Във вторник редът на темите ще е по-скоро хронологичен, а в сряда – по-скоро обратнохронологичен.

Първите произведения и автори, за които ще говорим в сряда, ще са:

  • Сътворението на Гор Видал, преведен на български от Незабравка Михайлова, няколко пъти преиздаван; 1989, 2012;
  • Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет, преведен на български от Павел Главусанов, преиздаван два пъти; 1980, 1993;
  • поезията на Рьоне Шар, стихосбирката Непредсказано бъдеще, преведена от Георги Мицков, изд. „Народна култура“, 1983.

 

Редът на следващите теми ще се уточнява в хода на семинара според готовността на останалите поканени гост-лектори и гост-дискусанти.

 

Димка Гичева-Гочева

8 октомври 2018

 

 

 

 

 

цикъл публични лекции

unnamed

Ο Αριστοτέλης σήµερα
Α΄ Κύκλος Διαλέξεων για τον Μακεδόνα φιλόσοφο
ΟΜΙΛΗΤΕΣ
Οκτώβριος 2018

10-10-2018

Γενική εισήγηση: Δήµητρα Σφενδόνη-Μέντζου, Πρόεδρος του Διεπιστηµονικού
Κέντρου Αριστοτελικών Μελετών (ΔΙ.Κ.Α.Μ.) του Α.Π.Θ., Οµότιµη Καθηγήτρια
Φιλοσοφίας της Επιστήµης, Α.Π.Θ.
Ζαχαρίας Σκούρας, Καθηγητής Γενετικής, Α.Π.Θ., Γ. Γραµµατέας του
Διεπιστηµονικού Κέντρου Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ.

«Οι αντιλήψεις του Αριστοτέλη για τη Ζωή και οι προεκτάσεις στο σήµερα»

31-10-18

Λάµπρος Κουλουµπαρίτσης, Τακτικό Mέλος της Βασιλικής Ακαδηµίας του Βελγίου,
Αντεπιστέλλον Μέλος της Ακαδηµίας Αθηνών, Οµότιµος Καθηγητής Φιλοσοφίας
στο Université libre de Bruxelles.

«Προοπτικές αναβάθµισης της ηθικής του Αριστοτέλη στη σύγχρονη
Παγκοσµιοποίηση»

 

Νοέµβριος 2018
14-11-18

Γιώργος Κοντογιώργης, Οµότιµος Καθηγητής και Πρώην Πρύτανης του Παντείου
Πανεπιστηµίου, Αντεπιστέλλον µέλος της Διεθνούς Ακαδηµίας του Πολιτισµού της
Πορτογαλίας.
«Ο Αριστοτέλης, η δηµοκρατία και οι µεθερµηνείες της νεοτερικότητας»

27-11-18

Θεοδόσιος Τάσιος, Οµότιµος Καθηγητής του Μετσοβίου Πολυτεχνείου, Επίτιµος
Διδάκτωρ του Πολυτεχνείου, Α.Π.Θ, Επίτιµος Πρόεδρος της Ελληνικής Φιλοσοφικής
Εταιρείας.

«Η Μετεωρολογία στα Μετεωρολογικά του Αριστοτέλη»

Δεκέµβριος 2018
5-12-18

Βασίλης Κάλφας, Καθηγητής Φιλοσοφίας, Α.Π.Θ., Μέλος του Επιστηµονικού
Συµβουλίου του Διεπιστηµονικού ΚΚέντρου Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ.

«O κόσµος του Αριστοτέλη»

19-12-18

Μυρτώ Δραγώνα-Μονάχου, Οµότιµη Καθηγήτρια των Πανεπιστηµίων Αθηνών και
Κρήτης, Πρώην Μέλος της Εθνικής Επιτροπής Βιοηθικής.
«Η Ιατρική στο έργο του Αριστοτέλη και η σύγχρονη Βιοηθική»

Ιανουάριος 2019
16-1-19
Τερέζα Πεντζοπούλου-Βαλαλά, Αντεπιστέλλον Μέλος της Ακαδηµίας Αθηνών,
Οµότιµη Καθηγήτρια Φιλοσοφίας του Α.Π.Θ.

«Μεταφυσική και Θεολογία στον Αριστοτέλη»

23-1-19

Δήµητρα Σφενδόνη-Μέντζου, Πρόεδρος του Διεπιστηµονικού Κέντρου
Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ., Οµότιµη Καθηγήτρια Φιλοσοφίας της Επιστήµης,
Α.Π.Θ.
Πώς βλέπει ο Αριστοτέλης τη φύση: Αριστοτελική Φυσική Φιλοσοφία και σύγχρονη
Επιστήµη.
Καταληκτικά συµπεράσµατα:
Δήµητρα Σφενδόνη-Μέντζου, Πρόεδρος του Διεπιστηµονικού Κέντρου
Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ., Οµότιµη Καθηγήτρια Φιλοσοφίας της Επιστήµης,
Α.Π.Θ.
Γιάννης Σειραδάκης, Οµότιµος Καθηγητής Αστρονοµίας, ΑΠΘ, Αντιπρόεδρος

Διεπιστηµονικού Κέντρου Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ.
Ζαχαρίας Σκούρας, Καθηγητής Γενετικής, Α.Π.Θ., Γ. Γραµµατέας του
Διεπιστηµονικού Κέντρου Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ.
Συντονίστρια του Κύκλου Διαλέξεων:
Δήµητρα Σφενδόνη-Μέντζου
Πρόεδρος του Διεπιστηµονικού Κέντρου Αριστοτελικών Μελετών, Α.Π.Θ.

 

 

ΑΦΙΣΑ - Ο ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΗΣ ΣΗΜΕΡΑ FINAL 26-9-18

Интердисциплинарният център за аристотелистки изследвания в Аристотеловия университет в Солун организира и тази година публични лекции  и дискусии, които ще се провеждат в концертната зала на града. За да могат на тях да присъстват хиляди хора.

Програмата е по-горе. Ако някой е там на съответните дати, входът е свободен.

В нашия университет също предстоят много публични лекции, празнични изложби и юбилейни събития, конференции и дискусионни семинари  през 130-та година от създаването на Висшето училище в София, за които ще се опитваме да съобщаваме навреме.

На всички пожелавам успешна академична година и ви каня за по-голяма активност при изпращането на съобщения за многообразието от дейности, с които се стараем да развиваме и училищното, и университетското класическо образование. Много от нашите колеги организират курсове, създават сайтове и осъществяват други интересни прояви, които остават недостатъчно разгласени, рекламирани и похвалени.

Още веднъж: здраве и успех на всички!

Димка Гичева-Гочева, една от учредителите на АРУКО и една от поддържащите тази страница

Топ публикации и страници

Календар на събитията

април 2019
П В С Ч П С Н
« мар.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

Последни публикации

Архив

Статистика

  • 30 393 hits