АРУКО

Начало » НОВИНИ » КОНФЕРЕНЦИИ » покана за премиера

покана за премиера

Архив

С удоволствие споделям поканата от доц. дфн Пламен Антов

от Института за литература в БАН за представянето на двутомното му изследване,

съпоставящо Емилиян Станев и Мартин Хайдегер.

Първият том е озаглавен Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски

проблеми, критика на политическото. Станев и Хайдегер. Том 1

Анотация:

Монографията е пръв опит за конструиране и дълбинно изследване на философската
система на Емилиян Станев, определена като зооантропология.
Hоминално изследването е фокусирано върху ранната анималистика на писателя от
1930–40-те години и особената, философски натоварена фигура на животното в нея. Но
то чете „целия” Станев.
За пръв път се обръща специално внимание върху най-късния период в творчеството
му от 70-те години (т.нар. „последни разкази”) като израз на страстна ангажираност с
глобалните проблеми на „епохата” и преди всичко като опит за морална философия
на науката. Основната теза е, че късният Станев само теоретично рационализира и
аргументира онова, което ранният анималист-художник е осъществил спонтанно и
донякъде несъзнавано в прозата си за природата и животните.
Изследването е компаративистко. „Спонтанната” философия на най-ранния и найкъсния Станев е успоредéна с тази на Мартин Хайдегер. Oт една страна, с вниманието
на ранния Хайдегер към философската фигура на животното в модуса на
биополитическото. А от друга – философията на късния Хайдегер като най-дълбинен
израз на онтологичните тревоги на късната модерност през ХХ век: машинизацията,
откъсването на човека от природата, заплахата от самоунищожение – все проблеми,
които по същото време терзаят и „късния” Станев в последните му разкази.

Вторият том е: ПРЕД НЕПОСТИЖИМОТО: ЕМИЛИЯН СТАНЕВ И МАРТИН ХАЙДЕГЕР.
Философската зооантропология на Ем. Станев. Хайдегер и Изтокът

Анотация:

Книгата представлява непосредствено продължение на изследването
„Анималистиката на Емилиян Станев”.
Тук вниманието задълго се прехвърля върху втория герой в сравнителния сюжет.
Непосредствен предмет е късната философия на Хайдегер след поврата (die Kehre),
и по-специално същностната й близост с източното мислене (Дао, дзен). Това е
първото цялостно и концептуално изследване в българската философска наука на
източните следи у „втория” Хайдегер.
Но краен предмет на изследването все пак не е немският философ, а българският
писател анималист. Изследователският сюжет се разгръща като аргументация на
тезата, че Хайдегер преднамерено, по западному, върви към цел, където Станев,
подобно на своя персонаж животното, през цялото време е бил по един несъзнаван
начин, сам неподозирайки.
Целият този широкоразгърнат философски контекст е само оперативен ресурс за
прочит на класическия разказ „Смъртта на една птица”.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: