АРУКО

Начало » НОВИНИ » КОНФЕРЕНЦИИ » Омировата „Илиада“ в паралелни преводи

Омировата „Илиада“ в паралелни преводи

Архив

През 2020 година имах удоволствието да бъда поканен да участвам в рубриката „Паралелни преводи“ на „Литературен вестник“ – няколко души превеждат паралелно един и същи текст и пишат кратък коментар за взетите от тях преводачески решения. По този начин ясно се показва, че превеждането до голяма степен е творене, тъй като превежданият текст може да придобие различни лица в езика, на който се превежда, а преводачът е този, който решава в какво лице оригиналният текст да се превъплъти. Освен това така читателят на преводите има възможността да се запознае с няколко „преводни лица“ на оригиналния текст и да си създаде по-пълна представа за него.

Броят на рубриката, в който участвах, е посветен на „Илиада“. Откъсът от Омировата творба, избран за превеждане (песен 21, стихове 67-119), е моментът, в който Ахил, вече напълно обзет от гнева (онзи гняв, на старогръцки μῆνις, който Омир призовава музата да възпее още в първия стих на творбата и който всъщност е и първата дума в „Илиада“: μῆνιν ἄειδε θεὰ Πηληϊάδεω Ἀχιλῆος (Hom. Il. 1.1) – гнева на Ахила Пелеев възпей, о богиньо [преводът е мой, Б.П.]), безмилостно убива молещия го за пощада Ликаон, един от синовете на Приам.

Achilles slaying Lycaon. Column Krater, 380-370 BC, Apulia. The British Museum [изображението е взето от https://www.britishmuseum.org/collection/image/600722001%5D

Другите преводачи в посветените на Омир „Паралелни преводи“ бяха Доротея Табакова, Димитър Илиев, Георги Гочев и Петя Хайнрих (последните двама като преводачески екип).

Разбира се, трябва да се спомене и името на Димитър Кенаров, който поддържа рубриката в „Литературен вестник“ и чието решение е този брой да бъде посветен на Омировия епос. Миналите броеве на „Паралелни преводи“ са посветени на поетите У. Х. Одън и Емил Верхарен.

            Ето различните преводи на последните няколко стиха от откъса (116-119), в които е представена смъртта на Ликаон – добавям и „каноничния“ превод на Александър Милев и Блага Димитрова от 1969 г.:

●превод на Александър Милев и Блага Димитрова:

А пък Ахил незабавно измъкна си меча наточен,

шибна врата му до дясната ключица. Мечът двуостър

цял надълбоко потъна. Във миг Ликаон на земята

ничком се просна: и рукна кръв черна, пръстта се накваси.

●превод на Георги Гочев и Петя Хайнрих:

Меча си остър тогава извади Ахил и замахна,

вби го под вратната кост и дълбоко в гръкляна

мечът двуостър потъна, а онзи се просна безжизнен.

Рукна кръвта му, потече на вади, намокри земята.

●превод на Борислав Петров:

А пък Ахил тогава извади меча остър

и точно под врата го над ключицата вниза –

така мечът двуостър изцяло в него влезе,

а той се свлече долу и проснат там лежеше

и черна кръв течеше и мокреше земята.

●превод на Доротея Табакова:

А пък Ахил измъкна острия меч и заби го

в шията му покрай ключицата – и мечът двуостър

хлътна изцяло навътре; простря се веднага младежът

там по очи – и черната кръв напои там земята.

●превод на Димитър Илиев:

А пък Ахил остър меч извади и го удари

в ключицата под врата и той на земята се свлече,

рукна му черната кръв и във пръстта се просмука.

А ако отворите този линк, ще може да прочете преводите на откъса от „Илиада“ в цялост и коментарите на преводачите.

Борислав Петров


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: