АРУКО

Начало » НОВИНИ » КОНФЕРЕНЦИИ » една нова „Антигона“

една нова „Антигона“

Архив

Честито Рождество Христово и честит Стефановден!

Годината изтича, а остават много неспоменати книги и публикации, за които трябва да съобщим поне накратко.

Преди няколко дни най-после я открих в „Книжиците“ – нов превод на Антигона, този път направен и обилно коментиран от колега, който има три магистърски степени – и по класическа филология, и по философия, и по право. Акцентирам върху последното, защото юридическото образование и правното мислене очевидно е отразено и в послеслова към превода, който без колебание бих окачествила като най-нетрадиционния, най-суровия и най-несантименталния коментар на Софокловата трагедия, писан на български език.

Когато се замислите кой в колегията е магистър както по класическа филология, така и по философия, така и по право, ще се сетите само за един – Стоян Терзийски. Още в студентските си години в средата на 90-те той, заедно с Александър Кашъмов и Илия Панчовски – Бог да го прости!, преведоха някои фрагменти на Хераклит; направиха истински подвиг, като съставиха и преведоха една антология, отдавна изчерпана и много необходима: Питагор и питагорейците, С., „ЛИК“, 1994.

Като студент в специалност Класическа филология той се дипломира с превод и коментар на Седмото писмо на Платон. То е публикувано в тематичния брой Продължаващата античност, кн. 13/2002 на сп. Критика и хуманизъм.

В творческо-преводачески-коментаторски тандем с Александър Кашъмов, също философ и юрист, и също възпитаник на НГДЕК, Стоян Терзийски е превел и снабдил с уводни и коментарни бележки и няколко важни християнски мислители. В сборника Светоотеческо наследство. Изборник, С., ИК „Омофор“, 2001 г., са публикувани техните преводи на За душата от св. Григорий Нисийски, на Мистагогия на преп. Максим Изповедник; и на Разговор между православния Теофан и отвърналия се от варлаамитите Теотим на св. Григорий Палама.

Стоян Терзийски е преводач и на още едно важно богословско произведение – Избрани беседи върху Евангелието според Йоан на св. Йоан Златоуст, С., ИК „Омофор“, Фондация „Покров Богородичен“, 2003.

Пред българския читател сега е неговата нова преводна книга. Антигона на Софокъл, която изненадва с превод в проза, но от това не изгубващ поетиката на драматургичното слово.

Ето, например, как звучи едно прочуто място:

Първи стазим

ХОР

Много неща са страховити и нищо не е по-страховито от човека. Той и отвъд разпененото море достига носен от бурен южен вятър; преплава го под гребените на вълни разбиващи се около него. Изтощава най-старата от боговете безгибелна и неуморна Гея, преоравайки я година след година с рала, влачени от конския род.

Човекът обмислящ всяко нещо отвсякъде улавя с примки лекомисления род на птиците и племената на животните диви, и соления род на морето – с мрежи изплетени. Покорява с изкусни пособия бродещите из планините диви животни – и гривестия кон ще поведе с ярем около шията, и неуморния бик.

Научил се е и на бърза като вятър реч и мисъл, и на градозапазващи нрави, и да избягва поднебесните стрели водни на мразове опасни за стоящите на открито. Намира път навсякъде и нищо предстоящо не го поставя в безизходица; не ще се сдобие единствено с лек срещу (смъртта подвластна на) Хадес, но е измислил целебни средства срещу тежки болести.

С невероятна изобретателност и изкусност веднъж към добро, друг път към зло се насочва; издигнат в града е, когато зачита законите земни и справедливостта на боговете, към която е обвързан от клетва; лишен е от съграждани човекът, когото липса на добро съпътства. Дано такъв човек не седи до едно и също огнище с мене, нито да споделя моите замисли.

Раздвоява се мисълта ми пред тази изпратена от боговете поличба. Как, макар да я познавам, ще се отрека от тази тук девойка Антигона? Нещастна щерко на нещастния Едип, какво е станало? Нима теб водят като нарушител на царските закони, след като са те заловили в безумие? (c. 21-22).

Книгата е издадена от Фондация „Американски научен център“, С., 2020. Предговорът е написан от Кевин Клинтън и Нора Димитрова Клинтън, а корицата е на художника Димитър Келбечев.

***

     Антигона стига за първи път до българския читател в превод на Пенчо Славейков, публикуван в няколко последователни броя на списание Мисъл още през 1893 и 1894 г. Преди 126 години[1]. След това тя, както и други произведения на тримата велики майстори на атическата трагедия, са многократно превеждани и издавани у нас – както в преводи, направени от оригинала, така и чрез превеждане от други европейски езици. Както в поетични версии, така и в прозаични преразкази. Аргументирана оценка както на публикуваните, така и на поставените на театрална сцена у нас до края на ХХ век преводи на тримата трагици е направена в студии на Огнян Радев за рецепцията на Есхил, и на Доротея Табакова – за Софокъл и Еврипид[2].

     Пълният поетичен и много точен превод на български на всички Софоклови трагедии, които са достигнали до наши дни, е бил завършен през 1954 година по случай 2450-та годишнина от рождението му. На 19 и 21 април 1954 г. той е бил представен на тържествена научна сесия в чест на юбилея, проведена в Софийския университет. Запазените произведения на Софокъл излизат през 1956 г. в много хубаво оформление като издание на БАН. Разбира се, това е дело на проф. дфн Александър Ничев, на когото нашият читател дължи и толкова още преводи – на Аристофан, Есхил, Еврипид, на Аристотеловите текстове За поетическото изкуство и Реторика. Първото  издание на всички запазени Софоклови трагедии от 1956 г. заслужава на всяка цена да бъде препоръчано, защото в него има много голяма встъпителна студия Софокъл и ние, и обилни коментари, направени от преводача, но също така и номерация на стиховете, което е conditio sine qua non за академичната работа с преводите на античните текстове от всички жанрове[3]. За съжаление, въпреки усилията на преводача, по някаква неизвестна причина това не е направено във второто издание[4]. В него няма номерация на стиховете, а голямата студия е заменена с кратък афористичен предговор. Това вече несъмнено е станало по предпочитание на преводача.  Антигона многократно е поставяна на сцена у нас и също така тя е включена в учебната програма за изучаването на антична литература в гимназиалния етап на средношколското образование. За нея са написани хиляди страници от български автори: от колеги класически филолози, от университетски преподаватели и учители по български език и литература, по антична и западноевропейска литература, от литературни теоретици, писатели, драматурзи, театрални режисьори и критици.

Досега на български е пуликувано само едно двуезично издание с паралелен старогръцки текст и поетичен превод. Това е книгата, която се разпространяваше както като триизмерно телце, така и електронно от изд. „Проектория“ през няколкото години на съществуването му. В това издание е възпроизведен гръцкият текст, така както го е разчел Август Бьок през 1841 г., а преводът и предговорът са дело на Николай Гочев.

Новият, пореден превод на Стоян Терзийски потвърждава, че в античната литература има произведения, които ще останат завинаги важни за човечеството, преди всичко защото в тях се казва какъв е човекът.

На добър час на новата Антигона, да намери читатели и ценители!


[1] Вж. Пенчо Славейков. Събрани съчинения. Том 7: Преводи. Под редакцията на Ангел Тодоров. С., 1959, изд. „Български писател”, с. 263 – 335.

[2] В сборника Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том III: Класическа литература. С., 2002, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”. Съст. Анна Николова.

[3] Софокъл. Трагедии. С., 1956, Издателство на БАН. Превод, предговор и бележки Александър Ничев.

[4] Софокъл. Трагедии. С., 1982, изд. „Народна култура”, превод и бележки Александър Ничев.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: