АРУКО

Начало » НОВИНИ » КОНФЕРЕНЦИИ » сборникът „Мислене и действане“

сборникът „Мислене и действане“

Архив

Годината, която си отива, не беше добра за целия свят. Това беше спазматична година. В нея много неща и събития липсваха, много традиции бяха нарушени, търсенето на знанията и развитието на изкуствата колабираха глобално и не е ясно кога ще излязат от този небивал колапс, но все пак през 2020 г. бяха публикувани няколко книги на български език в областта на хуманитаристиката, в която работят и от която се вълнуват ченовете на АРУКО.

Ще ги представим накратко, като ще започнем с изданията на УИ „Св. Климент Охридски“.

Мислене и действане
Доклади от конференцията на АРУКО,
посветена на 130-годишнината от създаването на
Висшето училище в София и 130-тата година от
превеждането на Критон на Платон на български език,

Съдържание:
Мислене и действане – за конференцията и нейните организатори. Предговор от съставителките Димка Гичева-Гочева, Невена Панова / 7
Египет – начало на историята. Николай Гочев / 15
Мислене, говорене и действие: „случаят“ Солон. Невена Панова / 22
Философията на живота в досократическото мислене (генезис на волунтаристката идея). Невелин Вутев / 41
За разликата на субектното и античното мислене и действие. Александър Андонов / 50
Тълкуване, спазване и изпълнение на законите в диалога Критон на Платон. Кирил Киров / 56
Платоновата „музика“ от Критон към Федон. Кристина Япова / 66
Принципът на противоречието при Платон и Аристотел. Силвия Кръстева / 73
Влияние на диалозите на Платон върху хуманитарните науки – ретроспекция във времето. Виржиния Радева / 88
Аналогия и аномалия: генеалогия на библиотеката в Александрия и Пергам. Камелия Спасова / 96
Трите музики на Северин Боеций и техният резонанс. Нева Кръстева / 123
Неофит Бозвели и рецепцията на Античността през превода на Димитриос Дарварис.
Марта Методиева / 136
Един от новите Седмочисленици. Димка Гичева-Гочева / 157
Авторите в сборника / 169

Рецензенти на изданието са проф. д-р Маргарет Димитрова и доц. д-р Анета Димитрова, а редактор и художник на корицата е д-р Иван П. Петров.

Компютърната и предпечатната обработка направи г-жа Абаджиева от издателството.

Предговорът е озаглавен Мислене и действане за конференцията и нейните организатори и започва така:

… и нека направим така, щом богът ни води натам.

(Критон 54d: καὶ πράττωμεν ταύτῃ, ἐπειδὴ ταύτῃ ὁ θεὸς ὑφηγεῖται)

В този сборник читателите ще намерят разширени версии на ня-
кои от докладите, представени на научния форум Мислене и действане.
Всичко е станало така, както би трябвало да стане
(Платон, Критон 44с),
проведена на 14 и 15 декември 2018 г. и посветена на 130-годишния
юбилей от създаването на Висшето училище в София и 130-годишния
юбилей от първия превод на диалога Критон (дело на Иван Държи-
лов) и изобщо на Платонов диалог на новобългарски.
Организатор на събитието беше Асоциацията за развитие на универ-
ситетското класическо образование (АРУКО), която бе създадена през
2005 г. и наскоро, на 8 март 2020 г., навърши 15 години. Такива нестопан-
ски и неполитически, напълно академични неправителствени организа-
ции у нас не се срещат често и затова ще я представим накратко.
Не са необходими специални познания по латински, за да се досети
човек, че думата „асоциация“ етимологически произлиза и се из-
ползва като обозначение за група хора, които се стремят към общност,
към общество, към общуване. Такива бяха целите на учредителите на
това Сдружение и по-точно: раждането и поддържането на дейна и
жизнена общност от хора, които се занимават с изучаване, преподава-
не и изследване на знанията за Античността – и сама по себе си, и като
основа на всички важни духовни и културни процеси след нея в разви-
тието предимно на европейската история. В Манифеста за създаването
на Асоциацията
се казваше:
В съгласие със специфичното си образование и интерес ние се стремим
да… изучаваме и обсъждаме културното наследство на европейската античност във всичките му аспекти и да създаваме нови възможности пред това изучаване и обсъждане.
Образованието, което прави възможно обсъждането на античното културно наследство и следва от него, ние наричаме класическо. Смятаме, че
това образование би било непълно и повърхностно без познаване на старогръцкия и латинския език, и че систематичното овладяване на тези езици
е негова основа и сърцевина.

Като споменахме Манифеста, чийто автор и инициатор за създава-
нето на Сдружението беше доц. д-р Николай Гочев, да кажем няколко
думи и за Устава на АРУКО. Той беше много добре характеризиран
от доц. д-р Елия Маринова – председател на УС на АРУКО по онова
време – на академичното тържество за 10-годишния юбилей на Сдру-
жението, състояло се през ноември 2015 г.:
Най-важната част от Устава на всяко Сдружение представлява форму-
лировката на целите, които то си поставя. Пак тя е онази част от визит-
ката на различните неправителствени организации, която най-често след-
ва общоприетите шаблони на т.нар. „проектен език“. На този фон прие-
тият през 2005 г. Устав на АРУКО, в който нито веднъж не се споменава за
„устойчиво развитие“ и „гъвкави интеграционни и адаптационни модели“,
заявява като цели на новооснованото Сдружение няколко просто формули-
рани неща, а някои от тях като настояването, че античното наследство
може и трябва да оформя ценности, или че хуманитарното образование
влияе върху процесите в световната култура, чуваме значително по-рядко,
отколкото преди десетилетие или две. Използвам случая, за да припомня
тези пет първоначално поставени цели на АРУКО:

  1. Да пропагандира стойността на античното културно наследство като основа на по-късната и на съвременната европейска култура и като фактор за оформянето на нейните ценности;
  2. Да развива нови образователни стратегии във висшите училища, отговарящи на променящите се европейски и световни тенденции;
  3. Да изследва влиянието на образованието в хуманитарните науки върху процесите в европейската и световна култура;
  4. Да усъвършенства работата и материалната база на преподавателските екипи в областта на науките за Античността и на хуманитарните науки в България;
  5. Да подпомага преподаването във висшите училища в областта на науките за Античността, хуманитарните науки и преноса на нови научни знания в средното образование[1].

С демократичен устав, който стриктно се спазва, с колегиално ръководене от страна на членовете на Управителния съвет и с безукорна прозрачност, но също така и с оскъдно финансиране, почти изключително само от членски внос, Сдружението вече 15 години обединява преподаватели, докторанти, изследователи и студенти от широк кръг хуманитарни университетски области: класическа, българска и славянска филология, философия, богословие, история, старобългаристика, тракология и др.

Разбира се, в сърцевината, а най-често и в ръководството на Асоциацията са преподаватели или възпитаници на бакалавърската и магистърската програма в специалност Класическа филология към ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Пръв неин председател беше учредителят доц. д-р Николай Гочев 2005–2008, а след него – д-р Петър Рогалски от катедра Романистика 2009–2011. За два тригодишни мандата АРУКО беше ръководена от УС с председател доц. д-р Невена Панова 2011–2014 и 2017–2019. За двегодишния период от 2014 до 2016 г. председател беше доц. д-р Елия Маринова, а в момента, от провеждането на Общото събрание през декември 2019 г., председател на УС е гл.ас. д-р Вяра Калфина от катедра История и теория на културата във ФФ.

В началните години на Асоциацията сред най-дейните ѝ членове бяха колеги от съществувалия по онова време Висш Евангелски Богословски Институт. Те бяха инициатори на първите две конференции, които АРУКО организира: Библия и класическа древност, февруари 2008 г. и Религия и контекст, февруари 2009 г[2].

Преподаватели и студенти, членуващи в АРУКО, бяха сред най-активните участници в няколко значими международни семинари с периодични академични сесии. Особено мащабен сред тях бе големият тригодишен международен проект Контекстуализиране на класическото образование, проведен от 2005 до 2007 г. с три двуседмични и три едноседмични сесии, финансиран от Програмата за подпомагане на висшето образование на ЦЕУ в Будапеща, чийто основен домакин бе катедра Класическа филология във ФКНФ. С участието на преподаватели от три наши университета, повечето от тях членове на Асоциацията, бе осъществен и двусеместриалният интердисциплинарен курс Актуалната античност, проведен през учебната 2007/2008 г., финансиран от Центъра за развитие на учебните програми към ЦЕУ в Будапеща и ръководен от доц. д-р Димка Гочева-Гичева[3]. Като част от редовно провежданите „работилници“ на Югоизточноевропейската Асоциация по антична философия бяхме организатори и домакини на тридневния международен семинар върху диалога Епиномис на Платон, който се състоя през юни 2011 г., осъществен  със средства от ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски“.

С участието на десетки колеги от различни наши университети в качеството им на гост-лектори или дискусанти веднъж или повече пъти бяха проведени и семестриални седмични семинари, някои от които са част от учебния план на магистърската програма, а други – с по-широк общокултурен или университетски хоризонт: Класическо образование и идея за класическа древност в България; Интелектуалците през Античността; Античността в художествената литература и естетическата теория; Класика и бъдеще.

По инициатива на Асоциацията и с подкрепата на ръководителите на трите философски катедри във ФФ успяхме да отбележим подобаващо юбилея на Аристотел през 2016 г. – 2400 години от рождението му. Конференцията Предизвикателството Аристотел[4]беше тридневна, проведе се от 28 до 30 ноември 2016 г. в Софийския университет, събра почти 60 участници от 12 наши и чужди университети и институти[5], вдъхнови също десетки средношколци за участие в ученическия конкурс за написване на есе на тема Моят Аристотел[6]. Най-добрите в конкурса бяха наградени в първия ден на конференцията.

Последно в този ред на изброяване, но не и по важност и знаковост е и това, че през изминалите години много от членовете на Асоциацията вдъхновено написаха и успешно защитиха бакалавърски дипломни работи, магистърски тези, дисертации, хабилитационни текстове; мнозина издадоха книги и преводи с неотречима значимост за тази фундаментална област на хуманитаристиката.

Всичко това даде оправдано самочувствие и увереност на членовете на Асоциацията, че не само могат, но и трябва да организират веднъж годишно Четения, които да се утвърдят като редовен научен форум, на който всяка година в средата на декември да се представят доклади и съобщения, повечето от които да са фокусирани около една централна тема.  

На 15 декември 2017 г. бяха проведени първите четения на АРУКО. Темата беше: Утопия. Политическото философстване и фантазиране от Античността до Новото време. И защото началата са важни, тук бихме искали да посочим имената на участниците (основно от СУ и основно членове на АРУКО) в първото издание на тази инициатива, все още еднодневна, но задала както по-сериозно академичната, така и вдъхновената от възможността за устно общуване по обща тема линия и на следващите издания на Четенията: докторант Александра Димитрова, д-р Вероника Келбечева (МУ, Пловдив), д-р Вяра Калфина, доц. д-р Герасим Петрински, докторант (тогава все още магистрант) Димитър Драгнев, доц. д-р Димка Гичева-Гочева, д-р Камелия Спасова, проф. д-р Лидия Денкова (гост от НБУ), доц. д-р Невена Панова, доц. д-р Николай Гочев.   

Вторите четения, проведени вече в рамките на два дена в средата на декември 2018 г., бяха посветени, както посочихме и по-горе, на 130-годишния юбилей от създаването на Висшето училище в София и на 130-годишния юбилей от първия новобългарски превод на диалога Критон на Платон. Някои от разширените версии на докладите са в ръцете на читателите в този сборник[1], а пълната програма на конференцията включваше следните участници:

– проф. дфн Александър Андонов, ФФ, СУ: За разликата между античното и субектното мислене и действие (пленарен доклад);

– доц. д-р Иван Колев, ФФ, СУ: Ентелехии на ἐντελέχεια;

– проф. д-р Веселин Дафов, ФФ, СУ: Мислене и примиряване – приготвяне, настройване и проектиране;

– доц. д-р Димка Гичева-Гочева: Първият университетски преподавател и изследовател на античната философия у нас – проф. Иван Георгов;

 – докторант Христо Хр. Тодоров, ФКНФ, СУ: Платон и т.нар. учение за етоса;

– д-р Силвия Кръстева, ЮЗУ „Неофит Рилски“: Принципът на противоречието при Платон и Аристотел;

– доц. д-р Виржиния Радева, ФФ, СУ: Влиянието на идеите на Платон върху хуманитарните науки;

– д-р Кирил Киров, ЮФ, СУ: Тълкуване, спазване и изпълнение на законите в диалога Критон на Платон;

– проф. Кристина Япова, НМА „Проф. Панчо Владигеров“: Платоновата „музика“ от Критон към Федон;

– проф. Нева Кръстева, НМА „Проф. Панчо Владигеров“: Трите музики на Северин Боеций (ок.480524) и техният резонанс;

д-р Камелия Спасова, ФСФ, СУ: Аналогия и аномалия: библиотеките в Александрия и Пергам;

– Бетина Янева, Диана Зулчева, Стефан Христов, студенти по Класическа филология: Солон, Питагор и Емпедокъл като интелектуалци;

– докторант Невелин Вутев, ФФ, СУ: Философията на живота в досократическото мислене;

– д-р Иван Петров, Медицински университет, Пловдив: Мислене и действие в Житието на свети Антоний и неговите славянски преводи;

– доц. д-р Николай Гочев, ФКНФ, СУ: Египет – начало на историята;

– д-р Венелин Пенчев, Национална художествена академия: История и технология на най-древния изкуствен пигмент в Египет;

– доц. д-р Герасим Петрински, ФФ, СУ: Дамасций Диадох: образът на интелектуалеца-езичник и залезът на античния свят;

– доц. д-р Невена Панова, ФКНФ, СУ: Мислене, говорене и действане: „случаят“ Солон;

– доц. д-р Боян Манчев, НБУ и Университет за изкуствата, Берлин: Действието на мисълта. Аристотеловото понятие за възможност в оперативното езикознание;

– д-р Вероника Келбечева, Медицински университет, Пловдив: „Виждането“ отвъд думите според Тълкувателя на загадки. Романът на Хосе Карлос Сомоса Пещерата на идеите;

– докторант Марта Методиева, ИБЦТ, БАН: Неофит Бозвели и рецепцията на Аристотел през превода на Димитриос Дарварис;

– д-р Йордан Ефтимов: Какъв им е Овидий на поетите от епохата на НРБ?

– д-р Владимир Маринов, НБУ: Как действа езикът според Софистът на Платон?

– проф. д-р Лидия Денкова, НБУ: Арете като най-добро основание за мислене и действие.

           Организационният екип, подготвил събитието, беше в състав: доц. д-р Невена Панова, ФКНФ; доц. д-р Димка Гичева-Гочева, ФФ; доц. д-р Диана Атанасова, ФСФ; гл. ас. д-р Камелия Спасова, ФСФ.

Както подзаглавието – цитат от Критон (Всичко е станало така, както би трябвало да стане, Критон 44с), така и фразата – мото на конференцията, отново цитат от същия диалог (… и нека направим така, щом богът ни води натам,  Критон 54d) не бяха само юбилейно подбрани и не се оказаха реторически случайни, тъй като темата на фокус и впечатляващата аналитичност на докладите напълно се вписа във високите примери и респектиращата традиция на нашето платонознание, което през цялата история на своето развитие се е придържало близо до Платоновия текст и неговата коректна преводна, изследователска, но и поведенческа и битийна интерпретация.


[1] Някои от тях, а именно текстовете на Ал. Андонов, Д. Гочева, Кр. Япова, Н. Кръстева, Н. Вутов, Н. Панова, Н. Гочев, бяха публикувани, в по-ранни свои варианти, и в тематичния блок, посветен на Четенията на АРУКО през 2018 г., в бр. 11 на Литературен вестник от 20-26.03.2019 г., под редакцията на Димка Гочева и Камелия Спасова: <http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1634.pdf>.


[1] Целият текст на словото на доц. д-р Елия Маринова е поместен на сайта на АРУКО в рубриката Събития: <https://aaduce.wordpress.com/>.

[2] Някои от докладите от тези форуми са публикувани в сб. Класически и модерни измерения на религиозното откровение. С., 2009, АРУКО, съст. Николай Гочев, Петър Рогалски и Чавдар Хаджиев.

[3] Статии на някои участници в курса са събрани в сборника Политическото мислене на европейското „минало“. Съст. Д. Гочева. Ред. Невена Панова и Иглика Милушева. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2010.

[4] Вж. <https://aristotlesofia.wordpress.com/>.

[5] Почти всички доклади в разширен обем са включени в тома Предизвикателството Аристотел. Съст. Д. Гочева, Иван Колев и Хари Паницидис. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2018.

[6] Вж. <https://aristotelkonkyrsblogsite.wordpress.com/>.

Пълният текст на предговора на съставителките може да намерите в рубриката Библиотека на този сайт.

Димка Гичева-Гочева, 21 декември 2020 г.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: