АРУКО

Начало » НОВИНИ » КОНФЕРЕНЦИИ » трактати на Хипократ

трактати на Хипократ

Архив

В годината, в която в целия свят се говори повече от всякога за медицина, болести и лечения, на български език се появиха някои от най-важните трактати на Хипократ. За това четящите хора са задължени на преводаческото изкуство на доц. д-р Ирена Станкова, която с прецизност и вдъхновение ги е превела и коментирала, снабдила ги е с ерудитски бележки, като е включила и цитати на важните места в оригинал. Трябва да ѝ благодарим за този преводачески подарък на творби, които са първоосновата на медицинското знание, на неговата теория и практика.

Изданието се появява в библиотека „Здраве“ на „Изток-Запад“, а уводните думи към трактатите са написани от проф. д-р Филип Куманов и са озаглавени

Медицината на първите или когато науката е била в сянката на изкуството

Любознателният читател у нас получава изключителен дар. За пръв път излизат на български трудовете на Хипократ, при това преведени направо от старогръцки, езика на Бащата на медицината. Друго достойнство на изданието са уводът и коментариите към всеки от трактатите, улесняващи възприемането им.

От край време се спори дали медицината е изкуство, или наука. През дълговечното ѝ развитие непрекъснато се е изменяло съотношението между установяването и анализирането на фактите, от една страна, и изкусния подход, породен и закрепен от опита, от друга. Тогава, в зората, на остров Кос, родното място на Хипократ, и в Тесалия, където той работи, интуицията, а също плодоносното хрумване и правилата, осенени от натрупаните наблюдения, са били водещи в лечебната дейност. „Медицинското изкуство е най-благородното от всички изкуства.“ (Закон. 1)

Първоучителят е убеден, че природните качества са основната предпоставка, за да бъде един лекар успешен. Следователно без дарба умението на лечителя е невъзможно, както изящните творби на ваятеля и затрогващите стихове на поета. Но според древния създател на наставленията за развитието на лекаря са необходими още обучението, възпитанието, трудолюбието. Пред болестите не може да се бездейства: „Оздравелите… не са пожелали напразно да чакат съдбата и са се обърнали към изкуството, така че случайността е изключена, но не и изкуството.“ (За медицинското изкуство, IV)

Разбира се, от съвременна гледна точка много от тогавашните обяснения и лечебни препоръки са наивни, а някои дори погрешни. Но и не може да бъдат подминати постиженията на първолечителя и школата му при третирането на проблема за храненето, осмислянето на влиянието върху здравето на географската среда и сезоните, както и поразителната прозорливост, че тялото боледува, когато се разстрои вътрешното му равновесие. В трактатите мъдрост и заблуди се редуват, емпирично обусловената далновидност и подвеждащото късогледство на опита се намират в странно за нас, но напълно приемливо за онази епоха съчетание…

Дори сега, когато в култ е издигната медицината на доказателствата и постоянно излизат ръководства по диагностични и лечебни проблеми, интуицията, а също наблюдателността и гъвкавата мисъл на лекаря не могат да бъдат изместени и от най-съвършените уреди и най-прецизните лабораторни методи. Така ще бъде и занапред.

В какво би се превърнала науката медицина без бисерните зрънца на изкуството в недрата ѝ?

Проф. д-р Филип Куманов

паметник на Хипократ и учениците му на остров Кос

За медицинското изкуство

Гл. 1: Има хора, които са превърнали злословието към медицината в свое изкуство, като мислят, че не правят това, а показват знанията си. Според мен целта и задачата на знанието е да открива все още неоткрити неща и да доведе докрай свършеното наполовина. Желанието да се използва изкуството на злословието, за да се омаловажат откритията на знаещите, ги очерня единствено пред невежите и никога няма да бъде цел и задача на знанието, а по-скоро показва лош характер или непознаване на изкуството. С това се занимават единствено невежи, ала амбициозни хора, които не могат да помагат на другите поради бездарие, но порицават тези, които вършат работата си или ги осмиват, ако грешат. Нека хората, от които зависи, да се погрижат това да се прекрати, както и да спрат нападките към другите изкуства. Настоящата реч е насочена срещу поставящите под съмнение лечебното изкуство и ще бъде смела пред хулителите му, пространна по отношение на медицината и ще черпи сили от философското обучение.

Гл. 2: Смятам, че няма несъществуващо изкуство и не е логично да се мисли, че не съществува това, което съществува. Как може някой да наблюдава съществуващото и да казва, че то не съществува? Ако не може да се види несъществуващото, чудя се как някой би сметнал, че не съществува това, което може да се види и е ясно, че съществува? Че как иначе, нали съществуващото винаги се вижда и познава, а несъществуващото не се вижда и не се познава? От посочените изкуства няма нито едно, което да няма видима форма. Те са получили имената си заради видимите си форми, тъй като не е логично и не е възможно формите да възникват от имената; имената са определени от природата, докато формите не са определени, а произхождат от нея.

Гл. 3: Ако някой не разбира достатъчно добре казаното, може да го обясня по-ясно с други думи. Тъй като тази реч е за лечебното изкуство, ще говоря за него и първо ще посоча каква смятам, че е същността му. Медицината напълно освобождава болните от техните заболявания, намалява силата на страданията, но когато лекарите знаят, че изкуството не може да помогне, не се заемат да лекуват победените от болестта…

Ето така започва този трактат. Освен всичко останало, както се вижда и от началото му, Хипократ философства и теоретизира с понятия и методи, което показва, че за него медицинското изкуство и лекарското знание не върви след наблюденията и емпирията, а има важни неща в душата и ума на истинския лекар, които ги предхождат. Заради това неговите трактати са актуални и днес, а малките анахронизми в тях може да се окажат не толкова анахронични. Като, например, препоръките за употребата на виното.

Но да не пиша повече, за да е интересно четенето.

***

А преди съдържанието на отделна страница колегата Ирена Станкова е написала: „Посвещава се на българските лекари и техните ежедневни усилия и себеотрицание за опазването на живота“.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: