АРУКО

Начало » НОВИНИ » КОНФЕРЕНЦИИ » за свободата и образованието

за свободата и образованието

Архив

Преводачът на тези две важни произведения е доц. д-р Мартин Осиковски, който е бакалавър по философия на СУ; магистър по медиевистика на ЦЕУ Будапеща; доктор по философия пак на СУ и специалист по средновековна (политическа) философия ( повече за дисертацията: http://dimkasdiary.blogspot.com/2009/06/blog-post_02.html) ; преподавател в УНСС. На гърба на чудесното издание произведенията са представени така:

Английският поет и публицист Джон Милтън (1608-1674) публикува За образованието и Ареопагитика през далечната 1644 г. В първото съчинение авторът разкрива своите възгледи за правилния път към получаването на знания като начин за възстановяване на „разрушените останки от нашите първородители“ и на нашата способност „да познаваме Бог правилно и оттук – да Го обичаме, да Му подражаваме, да бъдем като Него, което е възможно в най-висока степен чрез изпълване на душите с истинска добродетел“; във второто съчинение, написано броени месеци по-късно, той разгръща цялостната си защита на свободното споделяне на знания, което, веднъж защитено чрез пречистване на волята и на съвестта, вече „не може да осквернява„.

Макар двата текста да са на повече от 350 години, темите, които те обсъждат, със сигурност са близки до съвременния (и особено до съвременния български) читател. Подобно на много английски общественици от 40-те години на XVII в. той често роптае, че в училище се учат „ненужни неща“; и на него също много често му се струва, че „свободата да знам, да говоря и да споря на воля“ се намира в огромна опасност.

В предговора към книгата той благодари и на редактора на книгата проф. Калин Янакиев; на д-р Вяра Калфина за прецизната консултантска работа по стотиците коментарни бележки и препращания към антични и средновековни произведения; на проф. Цочо Бояджиев и на д-р Доротея Табакова за конкретни тематични уточнения на трудни места; на издателите от издателство „Лист“.

Но най-вече и обяснимо защо на първо място преводачът благодари на проф. Александър Шурбанов – преводач (освен на всичко останало) и на Изгубеният рай, и на Самсон агонистът.

Ще цитирам и последните страници от Следговора, в който доц. д-р Осиковски е написал за огромната опасност от загубата на свободата

„да знам, да говоря и да споря на воля“:

Но повече от всякога преди – и в това е може би голямата разлика – днешният читател гледа на тези свои тревоги през филтъра на невротичните количествени метрики: на неуморното съпоставяне на първи, последващи и последни места в определени класации, на динамики по индексите на деня. Понякога даже се стига дотам, че цифровата реалност на тази „рейтингофилия“ успява да изреже живата тъкан на значимото постижение – било то в сферата на образованието или на свободното изразяване; така важно се оказва не това, което собствено се случва, а неговото цифрово изражение. Една от възможните крайни точки на този скучен и нерадостен маршрут, за съжаление, би могла да отведе до пълно опразване откъм съдържание – до разтваряне на необятен метрично-количествен зев, който някога е бил пълен с качество и светлина.

За образованието и Ареопагитика са далечни, но напълно живи свидетели за някогашното тържество на тази светлина – в училището, на страниците на книгата или на памфлета…

Добрата новина е, че докато Ареопагитика и За образованието продължават да ни говорят, никога няма да бъде късно да поспрем за минута и (търпеливо) да ги помолим да ни услужат с някой от своите възвишени идеали; а защо не и да помогнем на силните на деня да ги почитат и да се съобразяват с тях винаги, когато е необходимо.

Не споделям оптимизма на доц. д-р Мартин Осиковски, изразен в последния пасаж на следговора му, на с. 148-149 в книгата, публикувана от изд. „Лист“ и ефектно оформена от Милена Вълнарова, но в това кратко представяне не е уместно да аргументирам публицистично и памфлетно основанията за противоположната, песимистичната нагласа.

Трябва обаче сърдечно да го поздравя и да му благодаря за усилния труд и резултата от него. Такова издание, със стотици усърдно направени справки, бележки и препратки към десетки произведения на художествената, философската и богословската литература от предишните епохи, е равностойно на три монографии.

Димка Гичева-Гочева


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: