АРУКО

Daily Archives: януари 7, 2019

Реклами

140 години съвременно класическо образование у нас

 

49899371_2126123317426844_4915349526333620224_n

140 ГОДИНИ СЪВРЕМЕННО КЛАСИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

На 7 януари 1879 г., преди 140 години, в София е основана Класическата гимназия, по-късно Първа мъжка гимназия, с което се поставя началото на съвременното класическо образование в България. Това става още преди приемането на Търновската конституция, преди избирането на Александър Батенберг за български княз, преди назначаването на първото българско правителство (всички тези събития стават по-късно през същата 1879 г.). Съпоставени по този начин, фактите сами могат да ни разкрият какво означава и какво е значението на съвременното класическо образование за България, тогава и сега.

Съвременно е, защото още през първата година в Класическата гимназия е въведено изучаването на латински език, който дотогава не е съществувал като предмет в българското училище. Въвеждането му е изключително важно, защото задава универсалния (като поглед и приложение) характер на това образование, който не се ограничава само до местното. Впрочем това беше и един от основните аргументи, с който гръцки учени от много специалности защитиха латинския език като предмет в гръцките училища, когато в началото на тази учебна година неговото ключово място беше поставено под въпрос. Само старогръцкият, казаха те, не е достатъчен. Не е бил достатъчен и през 1879 г., когато новото училище е трябвало да подготви възпитаници, които впоследствие да се отправят за завършване на висшето си образование в най-добрите университети в цяла Европа. А там без латински не може. Впрочем латинският като нов предмет е създал доста трудности и това е отбелязано в доклада относно развитието на гимназията след края на първата учебна година. За щастие обаче старогръцкият език е имал огромна традиция по българските земи поне от хилядолетие насам. Затова някои търсят първите български „класици“ още сред учениците на свв. Кирил и Методий, на първо място св. Климент и св. Наум. На тази здрава традиция на изучаването на старогръцкия стъпва и откритата през 1879 г. Класическа гимназия. А това ни отвежда до втория елемент от понятието.

Класическо е, защото в основата му стоят латинският и старогръцкият (наречени класически езици, понеже написаното на тях е образцово за хората през вековете) като учебни предмети, които неизменно го съпътстват от началото до края. Класическото образование не се свежда до латинския и старогръцкия, но те са основна негова черта, защото са главният инструмент, с който образоващите се си служат. Те са предпоставка за набавянето на инструменти в други области на познанието и в практическия живот. Същевременно те ни позволяват да достигнем без трудност до първоизточниците, които лежат в основите на световното знание. А установяването на първоначалния източник е нещо изключително ценно в днешно време, когато фалшивите новини са съществен проблем в обществото. Затова, ако са усвоени добре, тези езици служат на човека през целия му живот.

Образование е, защото изучаването на латински и старогръцки не е просто обучителен курс, а част от всеобхватното начинание, което цели да даде пълноценен образ на човека, да оформи неговата личност. Затова се изучават родният език и родната литература, съвременни чужди езици, история, география, философия, математика и природни науки, физическа култура. Античните автори не са класици само в едно или друго, а чрез тях можем да научим много относно цялата ни вселена. Тук идва отговорността на учителя да подбира текстовете, които ще изучава заедно с учениците, за да може не само да ги обучава, но и да ги възпитава, тъй като обучение и възпитание са двата основни компонента на всяко образование. Отговорност на учителя е и да свърже прочитаното със съвремието, без да изоставя историческата дълбочина, която съпътства целия процес на общуване между учител и ученик, който стои в основата на образованието. Това позволява и самостоятелното развитие на учениците в тези области като студенти, когато инициативата за това развитие е преди всичко лично тяхна.

И едно важно уточнение – като говорим за съвременното класическо образование в България, трябва да отбележим, че ние, българите, имаме и свой класически език – старобългарския книжовен език, който е пряко свързан със старогръцкия, латинския, но и с прабългарския и германските езици, и е служил за образец на българските книжовници през вековете. Той е неразделна част от класическото образование, но и излиза от неговата рамка: преди 1946 г. се е изучавал от учениците във всички гимназии като част от предмета „български език“.

Споменавайки още една важна година, следва в края на този текст да видим периодизацията на съвременното класическо образование. Най-общо то може да бъде разделено на три периода:

  1. От 7.01.1879 г. до 30.06.1946 г., когато в България са създадени и функционират много класически гимназии, стоящи в основата на средното образование. От октомври 1921 г. в Софийския университет се изучава класическа филология и с това е положено началото и на университетското класическо образование.
  2. От 30.06.1946 г. до 10.10.1977 г. През 1946 г. са премахнати класическите гимназии като образователна институция и класическото образование остава в пълноценния си вид само в университета.
  3. От 10.10.1977 г. до ден днешен. През 1977 г. е открита Националната гимназия за древни езици и култури, която получава за патрон Константин Кирил Философ. С това днес отново имаме както училищно, така и университетско класическо образование.

И така, видяхме, че съвременното класическо образование в България започва още преди окончателното формиране на съвременната българска държавност. Затова и началото и развитието му винаги е свързано не с политици от една или друга партия, а най-вече с „класиците“, хората, които са получили такова образование и смятат за своя задача да го развиват и разпространяват. Да си пожелаем успешно и благополучно развитие през настъпващата година и през идващото след това време.

Димитър Драгнев

 

 

 

 

 

 

 

Реклами