АРУКО

Daily Archives: октомври 8, 2018

Advertisements

еднократен и постоянен

43185908_10216465393768614_2164632743743324160_n

 

Утре, 9 октомври, вторник, от 16 часа в Конферентната зала на Ректората

ще имаме възможност да присъстваме на лекцията на проф. Кристоф Кугелмайер от Университета на Саарбрюкен

Professional and Amatuer Theatre Reception of Ancient Drama: Seneca’s Phaedra of Saarbrücken.

Допълнително ще съобщим и за друга дискусия с чуждестранния колега.

*********************************************************************************

През този семестър ще се проведе и избираемият курс

Античността в художествената литература и

естетическата теория XVI-XX в.

Избираем курс (4 часа лекции седмично)

2018/2019

Постоянен водещ на този курс е доц. д-р Николай Гочев, но по негова покана през този семестър ще му асистирам-и-партнирам и аз, доц. д-р Димка Гичева-Гочева, а също така като гост-лектори и гост-дискусанти в курса ще се включат и други колеги от НБУ, от Философския факултет и от Факултета по славянски филологии.

 Програма и анотация на курса:

 Курсът съществува от създаването на магистърската програма „Антична култура и литература“ (2002 г.) и може да бъде избиран и от студенти в бакалавърската степен.

Замисълът беше да се проследи възприемането на античността в Европа след промените през XV и началото на XVI в.  (завладяване на Константинопол, поява на гръцката филология на Запад, книгопечатане, Реформация). После, донякъде под влияние на курса „Класическо образование и идея за класическа древност в България“ [X-XX в.], започнахме да четем и средновековни текстове, но не по-ранни от средата на XII в.

В християнска (средновековна) Европа античността се възприема като източник на исторически примери, философски идеи и художествени разкази и образи. Курсът се интересува от третия предмет, а самото възприемане може да бъде по два начина: художествена преработка (литературна) и размисъл по въпроси на естетиката.

Главната цел е да обърне внимание на непрекъснатостта на културното присъствие на античността в европейската история.

А.

I. Византия и България XII-XIV в.;

Западно средновековие и ранен Ренесанс

  1. „Троянската притча“ (средновековен разказ за Троянската война)
  2. „Александрия“ (преработка на античния роман за Александър Македонски)
  3. „Манасиева хроника“ (поема-хроника на Константин Манасий за събитията в световната история: от сътворението на света до края на XI в.)
  4. Данте. „Ад“
  5. Чосър. „Кентърбърийски разкази

II. Европа XVI-XIX в.

  1. Т. Мор. „Утопия“
  2. Марлоу. „Дидона, Картагенската царица“
  3. Шекспир. „Троил и Кресида“

– „Кориолан“

– „Комедия от грешки“

  1. Р.Е. Распе. „Приключенията на барон Мюнхаузен“
  2. Гьоте. „Фауст“, част II
  3. 1 Байрон. „Чайлд Харолд“
  4. Х. Сенкевич. „Quo vadis?“

            Б.

Занимания със съдействието на други лектори,

в програмата може да се внесат изменения.

През този семестър постоянен водещ на тези часове ще бъда аз, Димка Гочева.

  1. Античността в естетическите възгледи на Фр. Шилер
  2. Античността в „Естетиката“ на Хегел

ХХ в.

  1. Р. Пърсиг. „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“
  2. Гор Видал. „Сътворението“
  3. Ив. Ефремов. „Атинянката Таис“
  4. Р. Грейвс. „Велизарий“

– „Походът на аргонавтите“

  1. Образът на Одисей в немскоезичната проза на XX в.
  2. Античността в поезията на Рьоне Шар

 

 

 

Библиография

(ще се допълва)

Байрон. Чайлд Харолд. Превод Н. Вранчев. „Ралица“, 1938

Вергилий. Енеида. Превод Г. Батаклиев, 1980

Гор Видал. Сътворението. Превод Н. Михайлова. „НК“, 1989

Р. Грейвс. Златното руно. Походът на аргонавтите. Превод И. Васева. „Факел“, 1993

Данте Алигиери. Ад. Превод Конст. Величков. „Ст. Атанасов“, 1912

Данте Алигиери. Божествена комедия. Превод Ив. Иванов и Л. Любенов. „НК“, 1975

Данте. Преизподня. Превод К. Христов. МНП, 1935 и „Захарий Стоянов“, 2008

П. Динеков. Старобългарски страници, 1966

Ив. Дуйчев и др. Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассии в славянских литературах, 1988

Иван Ефремов. Атинянката Таис. Превод Л. Павлов. „ОФ“, 1986

Й. Иванов. Старобългарски разкази. София, 1935

[Псевдо-] Калистен. Животът на Александър Македонски. Превод Б. Богданов. В: Антични романи. „НК“, 1975

К. Марлоу. Дидона, картагенската царица. Превод Евг. Панчева. „Агата“, 2017

Томас Мор. Утопия. Превод Ал. Милев. „НК“, 1984

Омир. Илиада. Превод Ал. Милев, Бл. Димитрова. „НК“, 1969

Хомер. Илиада. Превод Н. Вранчев. „Ралица“, 1938/1946

Шекспир. Троил и Кресида. Превод В. Петров, ред. М. Минков. В: Шекспир. Трагикомедии и романси. „НК“, 1976.

*********************************************************************

Лекциите, които ще води доц. д-р Николай Гочев ще се провеждат

във вторник от 18.15 часа в 187 ауд.,

а лекциите и дискусиите, които ще водя аз с участието и на други колеги от ФФ, ФСлФ и НБУ,

ще се провеждат в сряда, от 18.15 часа, пак там.

Във вторник редът на темите ще е по-скоро хронологичен, а в сряда – по-скоро обратнохронологичен.

Първите произведения и автори, за които ще говорим в сряда, ще са:

  • Сътворението на Гор Видал, преведен на български от Незабравка Михайлова, няколко пъти преиздаван; 1989, 2012;
  • Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет, преведен на български от Павел Главусанов, преиздаван два пъти; 1980, 1993;
  • поезията на Рьоне Шар, стихосбирката Непредсказано бъдеще, преведена от Георги Мицков, изд. „Народна култура“, 1983.

 

Редът на следващите теми ще се уточнява в хода на семинара според готовността на останалите поканени гост-лектори и гост-дискусанти.

 

Димка Гичева-Гочева

8 октомври 2018

 

 

 

 

 

Advertisements