АРУКО

Начало » НОВИНИ » КОНФЕРЕНЦИИ » за абсолютната трагедия

за абсолютната трагедия

Реклами

 

power-of-example

 

„И така, първоначално трагичното се състои в това, че в рамките на такава колизия двете страни на противоположността, взети сами за себе си, имат право, докато, от друга страна, са все пак в състояние да прокарат истинското положително съдържание на своята цел и характер само като отрицание и накърняване на другата сила, която също има право, и затова в своята нравственост и чрез нея изпадат също така във вина.“ – Хегел, Естетика, 2004, 729 с.


Здравейте, колеги,


Във вторник, 4 април, семинарът „Силата на примера: философи четат литература“ ще е от 16-18 часа в 136 аудитория.

Гост-лектор ще е Васил Видински, а темата във фокуса на семинара е „Хегел чете Антигона: Абсолютната трагедия“

.
Материали за четене:
1. Откъсите от Хегел, цитирани в писмото по-долу.
2.

Butler, Judith, Antigone’s Claim: Kinship Between Life and Death, New York: Columbia University Press, 2000.

3. Софокъл, „Антигона“.

Относно преводите на “Антигона” препоръчваме да ползвате този на Николай Гочев от 2014г.:


Основните и известни твърдения са от „Лекции по естетика или философия на изкуството“

„От всичко велико на древния и модерния свят – аз познавам почти всичко, а то трябва и може да се познава – Антигона ми изглежда от тази страна най-превъзходното, най-удовлетворителното художествено произведение.“

Вижте по-внимателно следните откъси:

ІІ том, 726-760 с. (729-733, 750 и 755 с.): https://sutheory.files.wordpress.com/2017/02/d185d0b5d0b3d0b5d0bb-d0b5d181d182d0b5d182d0b8d0bad0b0-2.pdf

І том, 303-304 с. (304 с.): https://sutheory.files.wordpress.com/2017/02/d185d0b5d0b3d0b5d0bb-d0b5d181d182d0b5d182d0b8d0bad0b0-1.pdf

І том, 601-612 с. (608 с.): https://sutheory.files.wordpress.com/2017/02/d185d0b5d0b3d0b5d0bb-d0b5d181d182d0b5d182d0b8d0bad0b0-1.pdf

Страниците са по изданието от 2004 г. В скоби са отбелязани най-важните моменти – минималното условие е да се прочетат поне тези страници, общо 8.


Въвеждащ цитат из „Лекции по философия на религията“

„Колизията на двете най-висши нравствени сили една срещу друга бива изобразена по един пластичен начин в абсолютния пример за трагедия, в Антигона; тук семейната любов, свещеното, вътрешното, принадлежащото на чувството, поради което то се и нарича законът на по-долу стоящите богове, влиза в колизия с правото на държавата.“ – (Хегел 2010, 515).


Едно по-абстрактно размишление из „Лекции по философия на историята“, том І

„Субективната воля, страстта, се оказва привеждащо в действие, осъществяващо начало; идеята е вътрешното начало; държавата е наличният, действително нравствен живот. Нали тя е единство на всеобщото, същественото и субективното желание, а това именно представлява и нравствеността. Индивидът, който живее в това единство, води нравствен живот, притежава ценност, която се състои само в тази субстанциалност. Антигона на Софокъл казва следното: „Божествените заповеди са създадени не вчера, не днес — не, те живеят безкрай и никой не би могъл да каже откъде са се появили“. Законите на нравствеността не са случайни, но те се оказват най-разумното начало. А целта на държавата се състои в това субстанциалното да има значимост, да е налице и да запазва самото себе си в действителната дейност на хората и в техния начин на мислене. Абсолютният интерес на разума се изразява съществуването на това нравствено цяло; и в това се състоят правотата и заслугите на героите, които са основавали държави, колкото и несъвършени да са били те. В световната история може да става дума само за такива народи, които образуват държава. Трябва да се знае, че държавата е осъществяване на свободата, т.е. абсолютно крайна цел, че тя съществува за самата себе си; по-нататък, трябва да се знае, че цялата ценност на човека, цялата му духовна действителност съществува изключително благодарение на държавата.“


Как философите четат литература: „Феноменология на духа“:

https://sutheory.files.wordpress.com/2017/02/d184d0b5d0bdd0bed0bcd0b5d0bdd0bed0bbd0bed0b3d0bed18f-d0bdd0b0-d0b4d183d185d0b0-d185d0b5d0b3d0b5d0bb.pdf

Дотук нещата са по-леки, но ако на някого му е любиптно как се извеждат философски понятия от драматургичния наратив и фигуратив на „Антигона“, то най-трудна и най-интересна е частта „А. Истинният дух, нравствеността“, която се намира в изданието на „Феноменология на духа“ (2011) на 372-401 с. (Най-централните откъси са около 386-397 с.).


Поздрави:

Васил Видински

Камелия Спасова

 
Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: