АРУКО

Начало » НОВИНИ » КОНФЕРЕНЦИИ » античността в дигиталния свят

античността в дигиталния свят

Архив

Изображение368

д-р Димитър Илиев изнася лекция за „Тускулански беседи“ пред студентите от първия випуск на специалност

История и философия в Исторически факултет, май 2012 г.

***

      Проф. дфн Мирена Славова, ръководител на Катедрата по Класическа филология изпрати покана до колегията

за предстояща лекция на д-р Димитър Илиев в интердисциплинарния семинар Phrontisterium classicum.

Драги колеги,

Заповядайте на поредната сбирка на интердисциплинарния семинар Phrontisterium classicum, която ще се проведе на 27 април, понеделник, от 17 ч. в 176 ауд. Лектор ще бъде нашият колега от Катедрата по класическа филология гл. ас. д-р Димитър Илиев, който наскоро се завърна от кратка командировка в Департамента по дигитална хуманитаристика в университета на Лайпциг, с който нашата катедра е в тясно сътрудничество.
Колегата Илиев ще изнесе лекция на тема „Античността в дигиталния свят – методи и перспективи“, с която ще ни запознае с най-новите идеи и проекти за навлизане на дигиталното пространство в обучението и изучаването на античността.
 
С поздрав,
Мирена Славова
***
      По този повод реблогвам на сайта на АРУКО един по-отдавнашен пост, от декември 2012 г., за много големите преводачески постижения на колегата д-р Димитър Илиев в първите български преводи и издания на най-важни философски произведения на Цицерон и Аристотел.

          За новото издание на Цицерон

 

Наскоро си спомних, че между празничните Никулден и студентския осми декември, е денят, който за себе си наричам „денят на Цицерон“. Цицерон е бил убит, или направо казано заклан по заповед на Марк Антоний на 7 декември 43 г. преди Христа. После трупът му е бил осквернен, а части от него били показани на попарените от потрес сенатори … Според някои автори Марк Антоний показал на сенаторите, за да ги сплаши, отрязания език на Цицерон, а според други – отсечените му ръце…

Тази дата ми напомня винаги, че свободата да говориш точно онова, което мислиш и още по-трудното, да действаш и постъпваш наистина според човешките и философските си убеждения, е духовен и съвестов лукс, който малцина са си позволявали, а почти всички от тях са платили с живота си за тази смелост. Зенон от Елея, Сократ и Цицерон са били убити; Анаксагор, Протагор и Аристотел са се отървали със своевременно бягство; Платон е бил продаден на пирати и за щастие спасен от предани и щедри приятели… Смелостта на полисното или публичното поведение е била многократно наказвана. Във всички исторически епохи, навсякъде по света.

Денят на съсичането и издевателствата над трупа на Цицерон ми напомни, че годината изтича, а все още не съм успяла да напиша отзив тук за чудесното ново издание на български.

През пролетта на тази година, но датиран като публикуван още през 2008 г., най-после излезе томът с двете може би най-важни философски произведения на Марк Тулий Цицерон – „За задълженията“ и „Тускулански беседи“. Преводът на „За задълженията“, De officiis е направен от Рада Златанова и редактиран от Петя Стоянова, а Tusculanae disputationes е в превод на д-р Димитър Илиев. Остават непреведени на български още две от най-важните философски съчинения: De finibus bonorum et malorum и „За природата на боговете“.

В изданието има кратък предговор от доц.д-р Анна Николова, който представя автора като държавник, оратор, писател и философ. Този предговор за кой ли път ми напомни за изключителната скромност на доц. Николова. Крайно време е тя да се осмели, а и да се намери издател, който да издаде в един том нейните многобройни встъпителни студии и предговори към толкова много антични, предимно латиноезични автори, издадени в превод на български:  от това ще се получи внушителен и много полезен том за римската литература, култура и история.

Преводът на Рада Златанова е редактиран и коментиран от Петя Стоянова, която е отдавна позната на българския читател като преводач и коментатор на трите най-важни съчинения на Цицерон за философията и теорията на реториката: „За оратора“, „Брут, или за прочутите оратори“, и „Ораторът“, издадени от УИ „Св. Климент Охридски“ през 1992 г. в сборника За оратора; както и на най-важното съчинение на Сенека в онзи специфичен за Рим раздел на античната етика: добродетелите на владетеля и етиката на императора. Става дума, разбира се, за De clementia, което е било адресирано до цезаря Нерон за неговата 18-годишнина, и е преведено на български като „За снизходителността“. Заедно със „За благодеянията“ то е включено в едно малко, луксозно издадено томче от 2001 г., изд. „РИВА“.

Произведения на Цицерон в превод на български има вече няколко, при това не само в книжни тела, повечето от които са полиграфски отлично издадени, но и в достъпни интернетни ресурси. Без да претендирам за изчерпателност, защото със сигурност през първата половина на ХХ век има и други преводи, една ориентировъчна библиография би могла да изглежда така:

       Етически трактати. С., 1984, “Народна култура”. Превод Юдит Филипова, предговор Анна Николова.

       Избрани писма. С., 1983, “Народна култура”. Превод Недялка Георгиева, предговор Анна Николова.

       За държавата. За законите. Превод и предговор Мария Костова. С., СОФИ – Р, 1994.

       За оратора. С., 1992, УИ “Св. Климент Охридски”, превод Петя Стоянова, встъп. студия Богдан Богданов, предговор Исак Паси.

       Избрани речи. С., “Наука и изкуство”, 1983. Съставителство и уводна студия Анна Николова. Превод: Владимир Атанасов, Димитър Бояджиев, Недялка Георгиева, Лили Йорданова.

Много ценно за нашите читатели, за ученици, студенти и преподаватели от множество дисциплини е и това, че почти всички тези христоматийни речи и някои философско-теоретични творби са част от мащабния проект, разработван от колеги от катедрата по Класическа филология във ФКНФ, наречен Romulus bulgaricus.
Вижте тук:  http://romulus-bg.net/

На линка за произведенията на Цицерон, например, са публикувани и най-важните му речи, и някои от философско-теоретичните му творби за реториката, и двете най-важни произведения за философията на държавата и правото – „За държавата“ и „За законите“.
http://romulus-bg.net/?page=author&a_id=25
http://romulus-bg.net/?page=author&a_id=25

Този контекст на вече публикувани преводи на Цицерон и на интернет-източници на латински на някои от тях, паралелно представени с преводите им на български, е обогатен от двата нови превода в изданието „Избрани произведения“ на УИ „Св. Климент Охридски“, което се появи в реално време тази пролет.  Доколкото разбрах от колегите, преводачката Рада Златанова вече не е сред живите и няма как да види своя труд публикуван… Може би заради това цялото издание е със следното посвещение:

      „Този том се посвещава на паметта на класическите филолози, за които е било невъзможно да разпространяват класическото образование в България след образователната реформа през 1946-1947 г.“

      Прецизният български превод на „Тускулански беседи“, направен от д-р Димитър Илиев и обилният коментар към него през обясненията за митологичните персонажи, историческите личности, мислителите, философите, ораторите и творците, споменати от Цицерон в съчинението, не могат да изненадат никого.

***

Колегата д-р Димитър Илиев е преводач не само на Цицерон, но и на Аристотел.
Едно от най-важните съчинения на Аристотеловата философия на природата – „За възникването и загиването“ – стигна в негов превод до нашия читател, през 2006 г., издаден от издателство „СОНМ“ в книжното тяло Аристотел. Два трактата.

      Цялата поредица „Делос“ можете да видите тук:

      http://www.bsph.org/index.php?view=publishers&show=publications&level_0=books&mid=4&level_1=12  

***

Философията на „Тускулански беседи“ и основните теми в нея – презрението към смъртта, понасянето на болката, душевните страдания и скръбта, но най-вече достатъчността на добродетелта като условие за щастлив живот – беше представена от д-р Димитър Илиев   през май месец 2012 г. на студентите от първия випуск на новата специалност История и философия в Исторически факултет.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: