АРУКО

Начало » НОВИНИ » КОНФЕРЕНЦИИ » Кратък снимков репортаж от обсъждането на „Мимеополис“

Кратък снимков репортаж от обсъждането на „Мимеополис“

Архив

Изображение

Дискусията за книгата на доц. д-р Невена Панова „Мимеополис. Върху Платоновата политическа и

литературна теория на подражанието“ бе проведена на 18 февруари вечерта в новата конферентна Зала.

Тя беше открита от проф. Миглена Николчина, която поздрави всички участници в тази 12-та по ред среща

на Софийския литературоведски семинар, движен преди всичко от енергията на колеги от катедрата

по Теория на литературата във Факултета по славянски филологии.

Изображение

Първи сподели своя прочит доц. д-р Боян Манчев, който открои трите най-важни аспекта в книгата на колегата Панова

за подражанието във философията на Платон. Според него силата на нейната интерпретация е трояка.

На първо място в това, че ни убеждава в активната природа на мимесиса, която понякога бива омаловажена от традиционните интерпретации.Копието не е само второ тяло или още повече сянка, а подражаващото тук

в материалното е миметичен съперник на подражаваното идеално.

Херменевтичната нагласа на авторката е допаднала много не само на колегата Манчев, но и на мен.

Изображение

Мимесисът е сполучлив и успял опит да се улови уж-неуловимото, продължи Манчев и като втора силна теза на книгата изяви това, че тя не само анализира едно важно естетическо и политическо понятие, но и убеждава читателите в

онтологическата му мощ. Поради това никак не е случайно, а е напълно закономерно

Платоновата философия да се характеризира като онтомиметология, както правят напоследък някои френски колеги, цитирани от Манчев. Третата силна страна на книгата според него е в отчетливото демонстриране на трите живи,

действени и реални онтологически модуса на подражаващо-изобразяващото, на явяващото се и на съперничещото подражание.

Изображение

Д-р Георги Гочев от Департамента по Средиземноморски изследвания и програмата за класически студии в НБУ сподели първо най-близки спомени от съвместната си работа с Невена Панова върху превода

на „Закони“ на Платон и изрази възхищението си от многото нейни образцови филологически качества. Друга линия на

колегиално признание беше и споделянето на помощта, която получава от книгата за мимесиса в работата си

върху новия превод на „Държавата“, върху който работи. Но после

в свойствен за него стил продължи с колегиална „мека критика“ към метода на „затвореното четене“ и

непроблематизираната – според него –

гледна точка на авторката. Гочев говори за изключителната важност на понятието мимесис при Платон – и за изкуството,

и за любовта, и за познанието, всяко едно от които има миметичен характер и изрази учудването си,

че „авторката, сякаш без да се усети, взема страната на поетите“.

Изображение

Преподавателят по естетика от Философския факултет на СУ д-р Огнян Касабов продължи оттам, където завърши преподавателят по класически езици и антична философия Георги Гочев: от проблема за изобразяването, творчеството и изкуството в „Държавата“, като най-близък до тематизираното от „Закони“ в книгата на Невена Панова. Колегата Касабов беша написал интересен, духовит и забавен текст, с чувство за хумор и отлично познание на античната естетическа апоретика.

Изображение

Има ли обяснения за действията на тирана като най-опасно политическо превъплъщение на едно човешко същество, властващо над много други? Как книгата, която обсъждаме, ни помага да намерим отговор за най-важното в политическото

битие от античността до днес, попита Касабов? За него най-ценното в книгата, която бе на фокус, е това, че тя прави мимесиса органична връзка и спойка, сплотяваща човешката общност.

Много интересен беше и профилът на тирана-в-пиянството и тирана-в съня, който той очерта като ракурс

към темата за подражанието и към проблема за душата като триада според „Държавата“ и „Федър“.

Изображение

Доц. Морис Фадел започна с това, че пред всяка книга, занимаваща се с античност, стои опасността

да се самозатвори в уютното пространство на старата, на класическата класическа филология и да не успее

да ни посочи път към отговора на въпроса: какво ни дава класическата гръцка култура днес? Според Фадел

книгата на Невена Панова е избягала от този капан, тъкмо защото е заложила на образователната цел на мимесиса

и на онтологическата възможност за осъществяване на подражанието в много модуси в изкуството.

Изображение

Невена Панова отговори на първата група коментари,…

Изображение

… и след това дискусията продължи с нови изказвания и въпроси от Камелия Спасова, Мария Калинова,

Дарин Тенев и мен, но за всичко това ще може подробно да прочетете или да чуете всичко

дословно в аудиозаписа, който ще бъде публикуван на страницата на Софийския литературоведски семинар:

http://sofialitseminar.wordpress.com/


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: