АРУКО

Начало » СЕМИНАРИ » Открит семинар 2012/2013 » От култа към хероя към култа към светеца в балканските земи на юг от река Дунав (III – VII в.) » Д-р Милен Иванов: в изследване на културните и религиозните трансформации от Античността към Средновековието

Д-р Милен Иванов: в изследване на културните и религиозните трансформации от Античността към Средновековието

P1200368

  • Д-р Иванов, не отдавна представихте пред открития семинар на нашата Асоциация резултатите от своята дисертационна работа. Колко време Ви отне изпълнението на този проект?

Работата върху моя дисертационен труд, заедно със защитата, ми отнеха пет години и половина. Първоначално си мислех, че ще се справя в академично установените рамки от три години, но работата се оказа много по-обемиста. След изтичането на тези три години последва удължаване с шест месеца, а след това отчисление с право на защита. Доволен съм, че все пак успях да се вместя в периода от две години след отчислението, предвиден за довършване на докторската дисертация и нейната защита.

 

  • Как избрахте темата на дисертацията си?

Това е един много добър въпрос. Темата на дисертацията ми е „От култа към хероя към култа към светеца в южнодунавските земи (III – VII век)”. По принцип историята на културата и в частност – историята на религиозността винаги са ме интересували. Нещо повече – периодът на Късната Античност и Ранното Средновековие е от особен интерес за мен. Когато се насочвах към тази тематика исках да рзбера как се извършва прехода от Античност към Средновековие, от езическа религиозност към християнство и в частност – от култа към античните херои към култа към християнските светци. Интересува ме как се осъществява преминаването от един тип религиозност към друг, от един начин на мислене и поведение към друг, на каква основа, кое е общото и кое – различното, кое е преходното и кое е вечното и непреходното, дококо сме християни и доколко продължава да съществува античното наследство през вековете. Спомням си, че навремето моят преподавател в Софийския университет по История на културата през Античността – проф. Александър Фол, светла му памет, ни каза, че този период все още очаква своя голям изследовател. В тази връзка се надявам, че съм дал своя скромен принос в научните изследвания на въпросния период.

 

  • Трудно ли се събират материали за подобно изследване?

Изследването, което направих беше твърде мащабно и в тази връзка ми беше нужно голямо количество материали. Събирането им не беше лесно, но не беше и невъзможно. Тази работа беше свързана и с посещението и престоя в различни библиотеки в София като например Националната библиотека „Кирил и Методий”, Централната библиотека на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Централната библиотека на БАН, библиотеката на Центъра по тракология, библиотеката на Националния археологически институт с музей, библиотеката на Богословския факултет при Софийския университет и др. Рзабира се, не трябва да забравяме и огромните възможности за намиране на литература, които предлага Интернет – възможности, които са били немислими за предишните поколения учени, а и за моето поколение допреди десетина – петнадесет години. Като цяло успях да си намеря необходимите материали, макар че все още има някои неща, които са недостъпни за българския изследовател в тази област. Държа да отбележа и възможността, която имах през 2008 г. да посетя и прекарам две седмици на кратка специализация във фондация „Харт” за изследване на Античността в Женева, Швейцария, където имах достъп до тамошните изключително богати библиотеки и имах възможност да си набавя много материали върху Късната Античност и Ранното Средновековие.

 

  • Срещали ли сте съмнение от страна на колеги и специалисти, за това, че дисертационното търсене ще има успех?

Не бих казал точно така – че съм срещал съмнение за това, че дисертационното търсене ще има успех. Но определено съм срещал мнението сред някои колеги, че въпросната тема е твърде трудна и обемна, и би била достоен предмет за дисертация за придобиване на по-висока степен – доктор на науките, – т.е. на голям докторат. И наистина, скоро след започването на работата ми по нея, се убедих с колко трудна и деликатна работа съм се захванал. Неслучайно се наложи да посветя още две години и половина на работата си, над предвидените три години. В крайна сметка изпитвам голямо удовлетворение, че всичко приключи успешно и в разумен срок, предвид на всички затруднения, които възникват в хода на едно подобно начинание.

 

  • Срещали ли сте реакции на учени или хора от други съсловия, че търсеният преход от „хероя” към „светеца” е спекулативен по своята същност и       ако е така от коя позиция идват критиките?

Темата за прехода от култа към хероите към култа към светците е добре позната в историографската традиция, особено за Западна Европа, и нейното собствено третиране датира поне от началото на миналия век, като отделни въпроси от тази тематика са били засягани и далеч преди това. Тази тема е част от по-големия проблем за прехода от Античност към Средновековие и от езическа религиозност към християнство. Тя не е била изследвана като предмет на отделен специален труд за нашите земи и в този смисъл се опитах да запълня една празнина в научната литература за този географски ареал. Ако трябва да бъда честен – не съм срещал някакви сериозни и значими реакции в смисъл, че темата за въпросната трансформация е спекулативна. И, наистина, от чисто научна и, доколкото е възможно, обективна гледна точка, няма как да се породят сериозни подозрения в „спекулативност” на изследването. Те по-скоро могат да възникнат от религиозни позиции, например ако от християнска гледна точка възникне упрек, че изследователят се опитва да омаловажи същността на християнските светци, като ги сведе преди всичко до наследници на езическите богове и херои (на френски език тази формулировка е известна като lessaintssuccesseursdesdieux, има и такава книга от началото на XX в., която съм разгледал в работата си). Разбира се, според мен ученият като човек също има право да изповядва определена религия, но когато влиза в ролята си на изследовател, той трябва да се придържа максимално добросъвестно към фактите, от гледна точка на научния метод.

  • Лесно ли се възприема в България такава тема?

Няма някакви сериозни причини тема като тази да се възприема в нашата страна по-трудно, отколкото в която и да е друга страна, в която се развива историческата наука. Различни проблеми, свързани с нея, вече са били изследвани в българската литература от автори като Иван Дуйчев, Иваничка Георгиева, Евгени Теодоров, Данчо Господинов, така че тези въпроси отдавна вече са в научно обращение в България. Нещо повече – дори забелязвам повишен интерес сред научната общност, а и сред широката публика, към подобна тематика, която до настоящия момент не е третирана от споменатата перспектива. В този смисъл мои колеги са ми задавали въпроса дали се очаква изследването ми да види бял свят под формата на монография. И като става дума за интереса към темата сред читателската аудитория в България, не мога да не спомена един от най-популярните въпроси, които възникват, когато стане дума за хероя и светеца – за отношението между Тракийския херос и св. Георги, има ли връзка между тях, доколко е налице приемственост и т.н. Това е само един от въпросите, на които съм се спрял и съм се опитал да дам своя принос в изясняването му.

 

  • Случваше ли се в хода на изработка на изследването да губите мотивация?

Ако трябва да бъда честен – да, – в хода на изследването си съм имал периоди на обезсърчение и загуба на мотивация. Това беше особено характерно за периода след завършването на трите години, предвидени за докторантура, и, съответно, след отчислението с право на защита, в който вече не получавах стипендия, а трябваше да продължа, за да завърша докрай работата си. Всъщност, писането на докторска дисертация представлява един много мащабен и сериозен, дори бих казал – рискован проект, в който играят роля множество фактори и за който съвсем няма гаранция, че ще бъде доведен до успешен край. Но когато младият докторант пристъпва към него, той почти не си дава сметка за всичко това. Той започва работата си и постепенно осъзнава колко дълбока може да бъде материята и колко нови и нови полета за изследване се откриват пред него, при положение, че времето и материалните ресурси, с които разполага, са ограничени. Естествено, възникват и много непредвидени неща, подводни камъни, така да се каже. Познавам доста хора, които са били приети за докторанти, но впоследствие не са довеждали до успешен край труда си. Предвид на всичко това, и на мен ми се е случвало в хода на работата по дисертацията да се почувствам объркан и да изгубя мотивация, но в крайна сметка намерих сили да я завърша и да я защитя успешно. Един от най-важните моменти в работата е докторантът да разбере, че не може да обхване всичко, и да си постави определени разумни граници в своето изследване – това е нещо, което разбрах доста добре.

 

  • Какви са перспективите за реализация на млад учен с подобна научна специализация?

Ако съдя по себе си, мога да кажа, че перспективите за реализация на малд учен в областта на хуманитарните науки – в старата история или в теорията и историята на културата, са доста трудни, но не и невъзможни. Лично аз в момента не съм на работа в научна или образователна институция. Откакто съм защитил дисертацията си преди близо две години, полагам усилия за намиране на работа в моята научна специалност и на този етап мога вече да кажа, че перспективите ми за академична реализация започнаха да се подобряват. По принцип в момента има немалко млади учени, които срещат сериозни затруднения в намирането на реализация. Това е твърде характерно за хуманитарните науки, особено за бедни държави като България, но и въобще, в по-глобален аспект. Доколкото имам наблюдения, нещата не стоят така в областта на точните и инженерните науки, където много по-лесно се намира реализация – както в академичната сфера, така и в деловия сектор. Разбира се, трябва да се имат предвид и особеностите и спецификата на трудовия пазар, който се намира в зависимост с цялостния икономически, политически, социален и културен живот в страната. Както се отбелязва в социологическите изследвания, трудовият пазар е твърде много наситен с кадри в областта на икономиката, мениджмънта, правото, науките за човека и обществото, а в същото време е налице недостиг на инженерно-технически кадри и на учители за средните училища. Разбира се, тези мои съображения са особено валидни ако се търси реализация преди всичко в по- тясно научната сфера. Но ако специалност като моята – Теория и история на културата, – която съм изучавал също така в Софийския университет като магистърска програма (специалност „културология”), се разгледа в по-широка перспектива, в нея се откриват и други, практико-приложни аспекти. Тези аспекти предполагат и други полета за реализация, в допълнение към по- тясно академичните аспекти, като например мениджмънта на културно-историческото наследство или развитието на различни културни индустрии – една област, чието значение ще нараства и в бъдеще, според мен, както в национален, така и в международен план. Към това бих добавил и факта, че писането на докторска теза не трябва да се разглежда ограничено, единствено от гледна точка на научната й стойност. За мен това преживяване беше свързано и с много други неща – с придобиване на знания и умения за работа с голям брой текстове, за ред, планиране, организация и самоорганизация в работата, за асоциативно, аналитично и синтетично мислене, за критически анализ, за систематично и задълбочено изследване на фактите, и въобще – за научен подход. А това са неща, които са приложими не само в науката, но и в много други области. В крайна сметка науката може да бъде не само кабинетно или академично занимание, но и начин на мислене, и дори начин на живот. Ето защо, дори и да не успея да намеря реализация в академична институция, не бих съжалявал за дългите дни и нощи, прекарани в работа върху тази дисертация.

  • Имате ли планове за нов научен проект ?

Имам доста идеи за по-нататъшни научни изследвания, но всичко зависи от по-горния въпрос – от това дали на институционално ниво ще успея да намеря възможност за работа по тази специалност.

 

  • Можем ли скоро да очакваме монография, резултат от изследването?

Вече съм започнал по малко да подготвям труда си за издаване, но и това ще зависи от решението на по-предходния въпрос за бъдещата ми професионална реализация.

            

                Въпросите зададе: Зоя Христова – Димитрова

Advertisements

има 1 коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: