АРУКО

Начало » СЕМИНАРИ » Класическо образование и идея за класическа древност в България

Класическо образование и идея за класическа древност в България

    През пролетния семестър на учебната 2011/2012 година се проведе един от интересните университетски семинари. Той започна на 24 февруари, в 18.15 часа в аудитория 165 на Ректората. Това беше новият интердисциплинарен избираем курс “Класическо образование и идея за класическа древност в България”. Беше предложен на студентите от магистърската и бакалавърската степен от специалност Класическа филология и МП Антична култура и литература.

В анотацията на курса бе заявено:

   „Курсът е съсредоточен върху състоянието на университетското класическо образование през времето от края на 80-те години на ХІХ в. до края на 40-те на ХХ в. Обръща се внимание на основните насоки в изследванията, преподаването и преводите от класическите езици; на интереса към античността в средите на интелигенцията; на начините за представяне и обсъждане на античното наследство. Прави се опит да се посочат различните отношения и концептуални подходи към античността; кои от тях доминират сред специалистите и интелигенцията, и защо; кои са причините за смяна на доминиращите подходи. Прави се преглед на източниците за такова проучване – научни трудове, преводи, популярни публикации, мемоари”.
Водещ: доц. д-р Николай Гочев

  Семинарът за класическото образование и идеята за античност у нас през първата половина на ХХ век събра като участници много повече преподаватели, отколкото студенти. Той се провеждаше почти всеки петък от 18.15 часа в аудитория 165 на Ректората. В него се включиха преподаватели от ФКНФ, ФФ и Факултета по славянски филологии на Софийския университет, но чести гости и участници в дискусиите бяха и проф. дфн Ангел Ангелов от ЮЗУ „Неофит Рилски”, проф. Виолета Дечева и доц. д-р Николай Михайлов от НАТФИЗ, известни наши издатели като Михаил Шиндаров и Георги Тодоров.

Кратка хронология на семинара от пролетта на 2012 година:

1. На 2 март встъпителната лекция за проф. Александър Балабанов като преподавател и преводач бе изнесена от доц. д-р Николай Гочев.
2. Втората лекция и дискусия се случиха на 9 март. Темата бе за полемиката на Кирил Христов срещу проф. Александър Балабанов и отново лектор беше доц. д-р Николай Гочев.
3. На 16 март третата лекция бе на гл.ас.д-р Невена Панова: представяне на списанието „Прометей“. Тя бе последвана от оживена дискусия за ролята на списанието за културния живот и образованието по класически езици и античност не само на университетско, но и на средношколско ниво в периода на излизането му.Почти всички броеве на списанието, както и много други биографии и библиографии на класици може да намерите на страницата на катедрата по Класическа филология: http://kkf.proclassics.org/Prometheus.php
4. На 23 март ас. д-р Камелия Спасова продължи семинара с четвъртата лекция: за дебатите в литературните издания у нас между двете войни и най-вече за противостоенето между кръговете от интелектуалци и творци, които са списвали „Златорог“ и „Развигор“.
5. На 30 март петата лекция на семинара бе на доц.д-р Виолета Герджикова със съпоставително представяне на проф. Димитър Дечев и проф. Балабанов.
6. На 6 април семинарът бе продължен от гост-лектора доц. д-р Боян Манчев, чиято лекция бе на тема: „Дионисова архаика и византизъм. Въображаеми образи на античността във философско-историческия дебат върху културната идентичност между двете световни войни.“ Лекцията и дискусията след нея се фокусираха върху статиите на Петър Мутафчиев „Към философията на българската история“ (1929) и на Найден Шейтанов „Предосвободително или цялостно Възраждане“ (1937), както и диалога на Цветан Стоянов „Втората част на разговора“ (1964, последна публикация в: Цветан Стоянов, „Избрано и непубликувано“, С., 1994).
(Статиите на Мутафчиев и Шейтанов са в сборника на Иван Еленков и Румен Даскалов „Защо сме такива?“ С., 1994)
7. Следващата лекция и дискусия се проведоха след Великденската ваканция, на 20 април. Лекцията бе на тема „Иван Венедиков като учен и интелектуалец“ и бе представена от д-р Николай Дерменджиев въз основа на книгите „Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени“ („Хр. Ботев“, 1993), „Медното гумно на прабългарите“ ( „Наука и изкуство“, 1983) и „Златният стожер на прабългарите“ (пак „Наука и изкуство“, 1987). Последните две могат да бъдат открити тук и тук.
Малко повече за лектора: Николай Дерменджиев е доктор по археоастрономия от 2007 с дисертация на тема: „Методология на археоастрономическите изследвания. Aнализ на обекти и находки от територията на България“. Тя може да бъде четена тук, а още негови публикации могат да се намерят тук.
8. Лекцията и дискусията на 27 април. Темата, по която говори доц. Николай Гочев бе „Петко Венедиков, професор по римско право. Спомени“, като основно в изложението му беше мемоарната книга на Петко Венедиков , „Спомени“, С., 2003. (Другите книги на професора по право могат да бъдат открити като заглавия на страницата на издателство „Петко Венедиков“ -http://www.mind-print.com/hosting/venedikov/1.html.)
9. Лекцията и дискусията, проведени на 4 май 2012 г. Темата, към която ни въведе доц. Миглена Николчина бе „Рецепцията на старогръцката литература и култура през 16 век във Франция (с успоредици към Пенчо Славейков)“.
10. Следващата лекция и дискусия се проведе на 11 май. Във фокуса на форума отново беше фигурата на Александър Балабанов, като водещата доц. д-р Миглена Николчина ни запозна с една конкретна рецепция на сборника „Александър Балабанов. Из един живот. 1898-1934.“ София, 1934. Присъстващите на семинара бяха приятно изненадани с аудиозапис на спомени за проф. Балабанов, разказани от майката на доц. Миглена Николчина, която е дългогодишна преподавателка по български език и литература. Сборникът, който бе дискутиран на тази сбирка, е разделен на две части – от Александър Балабанов и за Александър Балабанов, като във втората част влизат текстове от Димитър Михалчев, Богдан Филов, Елин Пелин, Дора Габе, Яна Язова, Г. Кацаров, С. Радев и др. Книгата може да се погледне тук: http://hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=24063 .
11. Единадесетата лекция и дискусия бе проведена на 8 юни. Темата беше „Монтен като читател на гръко-римската класика“, като средоточието й бяха трите тома на „Опити“ („Наука и изкуство“, 1974-1975, второ издание от 1980, прев. Тодор Чакъров, бележки Анна Николова). Специален гост-лектор на тази лекция беше доц. д-р Анна Николова.

Основна библиография, предложена от водещия доц. д-р Николай Гочев:

Ангелов, Д. Спомени. “Парадигма”, 2004.
Арнаудов, М. История на Софийския Университет „Св. Климент Охридски” през първото му полустолетие 1888-1939.
Балабанов, Ал. Студии, статии, пътеписи, писма. Изд. “Български писател”, 1978.
Бешевлиев, В. Погледъ върху историята на класическите студии въ нашите земи. Сп. “Прометей”, год. ІІІ, кн. VІ. 1939.
Богданов, Б. Класическото образование в България. Сп. “Прометей”, 1, 1999; също в: Университетът – особен свят на свобода. НБУ, 2006.
Боров, Т., Сестримски, И. съст. Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986.
Василев, В. Пантеисти и маниаци. “Захарий Стоянов“, 2008.
Велков, В. Специалността Класическа филология 1946-1950. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988.
Венедиков, Ив. Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. “Христо Ботев”, 1993.
Георгов, Ив. Алманах на СУ, 1888-1928. С., 1929.
Геров, Б. Из историята на класическото образование в България от Освобождението до днес (учебници и преводи лат. ез.). “Прометей”, 1940.
Дечев, Д. Развой на класическата филология. ГСУ, 1922.
Зелински, Т. Античният свят и ние. С., 1920.
Михайлов, Г. Проф. Ал. Балабанов. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988.
Николова, А., съст. Преводна рецепция на европейските литератури в България. Класическа литература. БАН, 2002.
Ничев, Ал. Методологически въпроси в областта на античната литература. Сп. “Септември”, май 1950.
Тъпкова-Заимова, В. Класическото образование преди, по време и след епохата на социализма. Интервю на Зоя Христова-Димитрова, взето през декември 2007: http://kkf.proclassics.org/history02.php
Сп. “Прометей”, 1937-1943, както и други текстове за класическото образование, спомени, биографии и библиографии на университетски преподаватели:
http://kkf.proclassics.org/history.php
Семинарът беше осъществен с изключителната помощ и съдействие на д-р Невена Панова, председател на УС на АРУКО и д-р Камелия Спасова, която кореспондираше с участниците от не-филологическите факултети и институции. В края му участниците съжалиха, че не са направени нито аудио-, нито видеозаписи от лекциите и дискусиите, но си обещаха, че ще се постараят при случването на следващи интердисциплинарни семинари, в които участват преподаватели от различни факултети и университети, да се създава аудиоархив.
Семинарът беше прекъснат и разнообразен от една премиера – на 18 май по обичайното време на неговото случване, но на друго място, в Зала 1, се състоя премиерата на книгата на Николай Гочев „Фантастичното през античността”. Ето снимки от събитието: http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/05/blog-post_27.html
Текстовете, написани от водещия доц. д-р Николай Гочев за семинара, са публикувани тук, на страницата на АРУКО, в рубриката „Библиотека”. Те са под печат в книгата му „Александрия II”, която ще бъде издадена от издателство „Проектория” през пролетта на 2014 г. Очаквайте я като дигитално и електронно издание тук: http://projectoria.com/

Димка Гочева

Advertisements

има 1 коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: