АРУКО

Начало » СЪБИТИЯ » Честване на десет години от основаването на Асоциацията.

Честване на десет години от основаването на Асоциацията.

Десет години от основаването на Асоциацията.

Десет години от основаването на АРУКО

Уводни думи

на доц. д-р Елия Маринова, председател на Управителния съвет

при откриването на сесията по случай 10-тата годишнина от основаването на Асоциацията, ноември, 2015 г., Ректорат

IMG04012

„Асоциация за развитие на университетското класическо образование“ (АРУКО) беше учредена на 8 март 2005 г. като сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Учредителите ѝ бяха основно преподаватели и студенти от магистърската програма „Антична култура и литература“ на катедра „Класическа филология“. Постепенно към тази групичка, която и сега представлява ядрото на нашето сдружение, се присъединиха колеги от други факултети на СУ, преподаватели от ВТУ, ЮЗУ и НБУ, две наши колеги от университета във Флорида и от Брюкселския свободен университет, неколцина издатели и преводачи, възпитаници на НГДЕК или на „Класическа филология“, които са се реализирали в друго поприще, но виждат в сдружението адекватна форма на своето продължаващо участие в популяризирането на античното наследство и на самото класическо образование като ценност. За изтеклите десет години някои от тези хора напуснаха България; обичайният за ранните години на нашата магистърска програма състав – с преобладаващо присъствие на току-що дипломирани бакалаври на „Класическа филология“ или студенти от Философския и Богословския факултет на СУ – се промени повече от веднъж, така че програмата често обединяваше хора не само от различни факултети (и университети), но и преди всичко от съвсем различни поколения, а в няколко случая от различни националности; диалогът с тази променяща се аудитория съответно рефлектира върху формите на изява, лекторските поредици и приоритетните посоки на развитие на АРУКО. Въпреки различните промени вътре в самото сдружение и извън него, десет години по-късно то още е обединително място за тези, които разбират, че разговорът за класическото образование може да продължи и след дипломирането, в рамките на една информирана общност, създадена за обмен на идеи и текстове, за иницииране на реформи в преподаването и популяризиране на Античността.

Най-важната част от Устава на всяко сдружение представлява формулировката на целите, които то си поставя. Пак тя е онази част от визитката на различните неправителствени организации, която най-често следва общоприетите шаблони на т.нар. ‘проектен език’. На този фон приетият през 2005 г. Устав на АРУКО, в който нито веднъж не се споменава за ‘устойчиво развитие’ и ‘гъвкави интеграционни и адаптационни модели’, заявява като цели на новооснованото сдружение няколко просто формулирани неща, а някои от тях като настояването, че античното наследство може и трябва да оформя ценности, или че хуманитарното образование влияе върху процесите в световната култура, чуваме значително по-рядко, отколкото преди десетилетие или две. Използвам случая, за да припомня тези пет първоначално поставени цели на АРУКО:

„1. Да пропагандира стойността на античното културно наследство като основа на по-късната и на съвременната европейска култура и като фактор за оформянето на нейните ценности;

  1. Да развива нови образователни стратегии във висшите училища, отговарящи на променящите се европейски и световни тенденции;
  2. Да изследва влиянието на образованието в хуманитарните науки върху процесите в европейската и световна култура;
  3. Да усъвършенства работата и материалната база на преподавателските екипи в областта на науките за Античността и на хуманитарните науки в България;
  4. Да подпомага преподаването във висшите училища в областта на науките за Античността, хуманитарните науки и преноса на нови научни знания в средното образование“.

На пръв поглед тези цели сякаш дублират образователната, изследователска, и най-общо популяризаторска функция на университетската специалност „Класическа филология“. Друго подобно сдружение, основано през 2005 г., ДИАБ, т.е. българският филиал на ФИЕК (Fédération internationale des associations d’études classiques), който представя съвкупно античниците на конгресите на Федерацията, си поставя сходни цели, макар да има по-различен профил и да заявява като свой приоритет популяризирането на историческата наука в България и извън нея. В такъв случай логично е да поставим в ретроспекция въпроса защо беше необходимо да се създаде сдружение като АРУКО, кои от описаните цели, поставени при неговото учредяване, се оказаха най-адекватни на този формат общуване между хора, които се интересуват от Античността, и какво е различното в общия университетски климат, в енергията и общите нагласи в годината на създаването на сдружението и днес?

На първото общо събрание през 2006 г. си позволих да посоча като постижение на АРУКО самия факт, че то не се разпадна през първата година на своето съществуване, нещо, което фактически и юридически се случва с немалка част от новооснованите сдружения. В голяма степен го отдавам на едно щастливо стечение на обстоятелствата, което събра точно в онзи момент способни, знаещи и и енергични млади хора – преподаватели и студенти – в магистърската програма „Антична култура и литература“. На изработването на лекционни курсове и семинари в тази програма всъщност беше посветен и първият проект с участие на АРУКО под ръководството на доц. Николай Гочев, проектът „Развитие и усъвършенстване на Магистърската програма по антична култура и литература“ 2004–2005 г.

Освен това несъмнено сдружението беше учредено при една по-благоприятна финансова конюнктура в средата на миналото десетилетие, когато съществуваха различни форми на грантове, отговарящи на активността на сравнително малки академични или неформални организации. Друга, дори по- съществена разлика в ситуацията от 2005 г. беше яснотата по отношение на съдържанието на реформите в преподаването на класическа античност, които вече бяха започнали в университета – а именно, преосмислянето на институционалните средства за реформиране на университетския курикулум. АРУКО беше създадена скоро след налагането на двукомпонентния образователен модел във висшето образование, на основата на един силен старт на разнообразна магистърска програма като поле за методологическо експериментиране, допускащо постоянния приток на нови избираеми курсове или пък курсове, водени диалогично от двама преподаватели. Оттук дойде и импулсът за постепенното реформиране на бакалавърската програма, с логичен фокус върху актуализирането на учебните курсове чрез сравняването им с учебните планове в други страни, обръщането към студенти extra fines и използването на нови педагогически подходи.

Интуицията за случващите се промени в класическото образование беше артикулирана през същата година особено ясно в международния проект на катедра „Класическа филология” „Контекстуализация на класиката”, в който голяма част от членовете на АРУКО бяха организатори, лектори или участници. В рамките на този проект, спонсориран от „Регионален семинар за високо качество в преподаването“ на институт „Отворено общество“, бяха формулирани цели, които се съдържат в един генерализиран вид и в Устава на сдружението: реформиране на облика на специалността, преодоляване на изолацията между класическите школи в Източна и Югоизточна Европа, преподаването на класическата античност в перспективата на съвременните социални и културни процеси. Отварянето на специалността към информационните технологии, електронното публикуване, систематизацията на базите данни в областта на класическата античност, всичко това в течение на годините се оформи като един от приоритетите на сдружението. Пример за това е публикуването на материали на сайта на сдружението, контактът с издателство „Проектория”, и преди всичко създаването на два специализирани канала в  Youtube: „Класически изследвания“ и „Антична култура и литература“, където да се запазват видеоматериалите от семинари, разговори с преподаватели и други събития на АРУКО.

От друга страна, публичните прояви на АРУКО като цяло сякаш бяха по-малко отворени към привличането на нелитературни източници и повече фокусирани върху интерпретацията на античния текст. Семинарите и лекциите на АРУКО бяха доминирани от анализа на комплексни текстове и от следните големи теми: модерното преподаване на антична философия; присъствието на античната етика и политическа теория в европейската интелектуална традиция; отношението Библия – класическа древност.

В това тематично поле са конференциите, в които АРУКО участва като съорганизатор – конференцията на тема „Библия и класическа древност“ (29 февруари 2008 г.), организирана със съдействието на Венцислав Стойков в рамките на кампанията  „Година на Библията в България“ и научната конференция „Религия и контекст“, съвместно организирана с Висшия евангелски богословски институт на 27 февруари 2009 г. Текстовете от двете конференции бяха поместени в сборника „Класически и модерни измерения на религиозното откровение“, публикуван през декември 2009 г. с активната подкрепа на д-р Чавдар Хаджиев. Със заключителна конференция завърши и двусеместриалният интердисциплинарен курс „Актуалната античност. Политическата мисъл в европейския свят“, проведен през 2007/2008 г. и подкрепен от ЦЕУ Будапеща. Сборникът с текстове от тази конференция „Политическата мисъл на европейското минало“ беше публикуван през 2010 г. Накрая следва да споменем международния семинар върху „Епиномис“ на Платон, организиран по инициатива на доц. Димка Гочева и доц. Невена Панова и протекъл на изключително високо ниво.

Не по-малко важна активност на АРУКО, особено през последните години, когато стана значително по-трудно да се организират форуми в обичайния формат на конференцията, представляваха семинарите и лекционните цикли, някои от които представени от няколко преподаватели под една обща тема: избираемият курс от летния семестър на 2013 г. „Интелектуалците през Античността“, „Античността в художествената литература“ през летния семестър на 2014 г., курсът „Платонизъм“, воден през зимния семестър на 2014 г., лекциите на проф. Светла Славева-Грифин през септември 2013 г. и на д-р Милен Иванов, „От култа към хероя към култа към светеца“, през ноември 2013 г, отвореният семинар по антична митология на д-р Вяра Калфина през зимния семестър на 2012 г., курсът „Класическо образование и идея за класическа древност“, представен от 7 лектори през летния семестър на 2012 г. Тази форма на общуване, наред с поддържането на сайта, впоследствие на блога на сдружението, беше и основната възможност за комуникация между членовете на АРУКО и за споделяне на новини – анонси на предстоящи курсове, отзиви за текущи курсове, новини от колегите в други български университети, съобщения за научни форуми, към които имаме някакво отношение.

През последната година се оформи предложението членовете на АРУКО да четат лекции, в които да представят методологията на своята научна работа или типови проблеми и решения при преподаването на класически езици, култура и литература. През май 2015 г. проф. Маргарет Димитрова и доц. Андрей Бояджиев представиха съвместно първата лекция от такъв вид, в която беше демонстрирана методологията на палеослависта, който изследва преводи от гръцки: „Acta Thomae in India. За рецепцията на гръцката християнска литература сред южните славяни”, а през ноември 2015 г. д-р Герасим Петрински продължи експеримента с едно необичайно въведение във византийската реторика: „Конкурсите за красота във византийския императорски двор – реторика, литература, пропаганда”. Пожелаваме си през 2016 г. и други членове на АРУКО да представят своята работа или преподавателски методи в този по-свободен формат.

В чисто практически план сдружението все още не е изпълнило онези цели, които виждам да се повтарят като пожелание в протоколите от общите събрания на нашето сдружение – организиране на тематична конференция, която да покрива повече аспекти и епохи на Античността, издаване на сборник със собствени средства, поддържането на електронен или печатен бюлетин, екскурзия с посещение на антични паметници. Един друг отложен дълг е комуникацията с учителите и учениците от НГДЕК. Независимо че АРУКО адресира основно университетската общност, организирането на лекция конкретно за учениците, или поканата към ученици и преподаватели на НГДЕК да участват в семинарите и лекциите на АРУКО, ще бъде една адекватна и полезна стъпка. По тази причина в дискусията на нашата кръгла маса, с която ще продължи конференцията, наред с темите за новия стар предмет на класическата филология и класическото образование и интердисциплинарността, присъства и темата за приемствеността в класическото образование.

В следващите доклади ще поставим въпросите мислим ли е университет без класическо образование; как се получи така, че в България университетското класическо образование се ограничава главно до едно място – класическата катедра в Софийския университет; къде е мястото на АРУКО в историята на българските сдружения на изследователи на Античността. В тази връзка е и моето заключително пожелание – от АРУКО, както от нашите ентусиазирани предшественици от пожълтелите снимки, да остане следа.

Елия Маринова

 

***

А ето и някои снимки от семинари и конференции, организирани от Асоциацията:

Ако щракнете тук, ще си припомните с текст и снимки работата на семинара върху късния Платонов диалог „Епиномис“, проведен през юни 2011 г. в Университета.

Снимки от конференцията „Библия и класическа древност“, проведена на 29 февруари 2008 г.

26 септември. 2012г.: първата сбирка от открития семинар на сдружението за 2012/ 2013, на която д-р Вяра Калфина представи дисертационния си труд “Ритуални аспекти на митологичните мотиви за насилствена смърт в древногръцки културен контекст”.

Семинар върху доклада на д-р Милен Иванов „От култа към хероя към култа към светеца в балканските земи на юг от река Дунав (III – VII в.)

Заключителната конференция на двусеместриалния курс „Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят“, проведен през 2007/2008 г.

 

Advertisements
%d bloggers like this: