АРУКО

Начало » НОВИ КНИГИ » Невена Панова и „ΜΙΜΕΟΠΟΛΙΣ“

Невена Панова и „ΜΙΜΕΟΠΟΛΙΣ“

3114208.03.2013

„ΜΙΜΕΟΠΟΛΙΣ” – Върху Платоновата политическа и литературна теория на подражанието

  Невена Панова преподава старогръцки език и литература в Катедрата по класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследователските ѝ интереси се съсредоточават върху жанровите проблеми на старогръцката литература, езика на философията, рецепцията на античното в България, превода на прозаически съчинения от старогръцки. Докторската й дисертация, посветена на особеностите на литературната форма при Платон, е издадена през 2005 г. от издателство „Сонм“ под заглавие: Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседванeто.

DSCI0101

д-р Панова на семинара „Интелектулците през античността“

.

 Втората научна книга на Невена Панова върху Платон е концептуално плътна, дръзка и увлекателна. Тя е фокусирана около Платоновата теория за мимесиса, разгърната в широкия спектър от политическото до поетическото разбиране за подражанието, а конкретният изследователски обект е късният диалог „Закони“. Тезите на авторката са максимално кондензирани и кристализирали, като зад тях стои едно детайлно познаване както на рецепцията на Платон, така и на неговия философски проект, на езикови и драматургични особености на диалозите му. Изящният стил на книгата я превръща в ценно четиво за любителите на литературната теория и философско изкушените читатели.

д-р Камелия Спасова

Споделено от автора……….. 

Д-р Панова  „ΜΙΜΕΟΠΟΛΙΣ” е Вашата нова книга, бихте ли разяснили причините за избор именно на това  заглавие?

– Добре е да се започва от началото, т.е. от заглавието, когато става дума за книга… Но както често се получава, и в случая с „ΜΙΜΕΟΠΟΛΙΣ” заглавието се появи накрая, макар отдавна да мислех за нещо подобно – искаше ми се „мимeсис”, основното изследвано понятие, да присъства в заглавието, но ми се искаше също още в заглавието да се открива и онова, което ми се струва, че е най-характерното за тази конкретна интерпретация на мимесиса, а именно ролята му на важно и за общностния, политически и полисен, живот понятие и стоящо зад него действие. Така се появи тази дума, която ми се искаше и да бъде някак оцялостяваща, дори чисто формално, като е една, а така и да заяви претенция хем да побира в себе си разните възможни употреби на „мимесис“, но и да ги огради, ограничи, като в границите на един (античен) град…
 – Мина време от превода на „Закони”, който реализирахте съвместно с д-р Георги Гочев. По какъв начин преводът на това произведение се отрази върху изработката на настоящия текст?
– Преводът на „Закони” действително се отрази върху голяма част от изследователската ми работа след това, включително и върху темата, отразена в книгата; но всъщност захващането с превода на „Закони“, от своя страна, също е резултат от по-ранни занимания, от някакво нежелание или дори неспособност да се откъсна от Платон; аналитичното вглеждане в превода пък поддържа постоянно и размисъла за това, кога той може да се редактира, да се направи по-добър в различни отношения и да се преиздаде…
 – Интересно е проследяването на промяната в начина на възприемането на понятието подражание между смисъла, който то има преди да бъде употребено в контекста на Платоновите текстове, и този, който получава непосредствено след това. Какво привнася, според Вас, Платон в съдържанието на  думата?
– Не съм сигурна, че е най-точно да кажем, че Платон привнася нещо – значението на думите от корена на мимесис е по принцип широко и преди Платон (правени са изследвания върху това кой тип подражаване и изобразяване формира първичното значение на понятието, една от хипотезите е, че това е подражанието в сферата на танца, но проследяването на развитието на понятието остана извън този текст), макар действително тази група понятия да не са засвидетелствани в най-старите писмени паметници, напр. у Омир; интересно е, обаче, че Платон употребява именно това понятие на места, където то добива терминологично значение в политическата сфера – тези употреби ми се искаше да проследя също внимателно, но не смятам, че като обхват на понятието Платон се оказва новатор…
 – Интересни са показаните възможности на подражанието – едновременно като възпитателна техника и способ за оразличаване от другия, от не-Атинянина, чрез споделената идея на Атинянина от „Закони” за неправилните образци, визирайки другите общности.  Бихте ли разказали малко  за този момент от текста?
– Според мене тук отново става дума за многозначността на основното понятие, или по-скоро за многопосочността на неговото значение, и, съответно, за многопосочността на неговото ползване: в Платоновия корпус някои типове подражание се препоръчват, други се отхвърлят… Онова, което ми стана особено интересно, е своеобразната „верижност” на подражанията – едно подражание на неправилен образец трябва да се избягва именно задари присъщата на подражанието образователна роля и заради опасността, оттам, то да повлече след себе си свои подражания, защото всяко реализирано подражание, неговият продукт по-точно, се превръща веднага във възможен модел за следващи подражания…
 – Каква е ролята, според Вас, на Платон за съвременното възприемане на подражанието като възпитание или като вид възпитателна техника?
– Ако под „съвременно” разбираме нашето съвременно, то Платоновата роля тук е сравнително малка; Платон е известен основно с изказванията си за подражанието в литературната сфера, основно от „Държавата”, според които действително е възможен прочит, водещ до отдаването на тази дейност, подражателната, на нисък и вреден дори статус; моето намерение всъщност бе именно да покажа, че Платон говори за подражанието по-широко; ако пък въпросът води до Платоновата собствена съвременност, то предполагам, че тогава това широко функциониране на подражанието е било по-естествено, но не във всички насоки Платон е бил влиятелен, може би за съжаление, и тогава…
 – В процеса на създаване на текста Вашата първоначална концепция претърпя ли промени?
– Разбира се, че промени имаше, но по-скоро това бяха промени технически и формални, свързани с оформлениието и съдържанието на крайния текст – както вече споменах, отпадна внимателното проучване на историята на самото понятие преди и след Платон; а пък работата върху „Закони” се оказа основата на проучването, с цел да се обхванат всички, дори нетерминологичните, употреби на мимесис и другите понятия от същия корен в този конкретен текст … но ако става дума за концепция в по-тесен и съдържателен план – тук не мога да говоря точно за промяна, защото при захващането си с темата, всъщност нямах ясна начална концепция, очаквах да я открия…
 – Колко време Ви отне този проект?
– Отговорът може да гласи три години и три месеца… Изследването тръгна от една по-обхватна тема – проучването на историята на понятието мимесис изобщо – тема, която от своя страна бе резултат от още по-обхватния ми интерес върху античната литературна теория (да, и при мене първичният интерес бе към литературната теория и значението, значимостта на идеята за подражание там, признавам го), но пък след стесняването до въпроса за мимесиса, и то главно при Платон, се стигна до вторичното разширяването на наблюдението на присъствието на това понятие в различни полета… споменах и за три месеца – имах предвид интензивното писане на крайния вариант на текста, но това, разбира се, е условно, защото той имаше и по-ранни варианти, които се изменяха и благодарение на редица ценни дискусии с колеги и приятели, особено интензивни точно преди година, през пролетта на 2012 г…
Това е втората монография, която издавате, имате ли планове за нов текст с монографичен характер?
– Все още не, разбира се; другият вариант би бил дори малко притеснителен… нямам и идея за поле на следващо по-голямо проучване, но нещо, което реално можеше и да влезе под някаква форма и тук и върху което работя отвреме-навреме през последните години, това са наблюденията върху един определен пласт на Омировия епос – сцените, свидетелстващи за представянето на поезия и за ролята на персонажа на поета, т.е. имам предвид „авторефлексивния” пласт у Омир: подобни наблюдения биха могли да способстват за доориентирането ни в оригиналния контекст на ранната старогръцка литература и в зараждането на понятието за литература и за специфичната й репрезентираща позиция като цяло… но засега, при мене, тези наблюдения, са фрагментарни и отнесени наистина до отделни сцени или до групи от сцени най-много, още не си ги представям като части от единна монография…
 Mimeopolis_snimkaФотографията на гърба на книгата е много интригуваща, бихте ли разказали малко за мястото, на което е направена и  умишлен ли е изборът именно  на такава активна снимка?
– Разбира се, изборът е умишлен, но и малко случаен – не бе ясно дали ще има място и за снимка, и за текст на задната корица; аз все пак предложих тази снимка, издателите я харесаха; а колкото до определението „активна”: самото то е интригуващо, благодаря! Действително не исках да избирам, а и не откривах, „стандартна” снимка сред книги, да речем, и попаднах на тази – от лятото на 2012 г., правена е малко на юг от Варна; не търсех в нея обаче нещо прекалено забележително – да, на онова място наистина не много лесно си проправях път през клонаците, малко над морето – една доста дива природа, за каквато рядко става дума при Платон – метафората би могла да е по-скоро с проправянето на път из клонаците на едно подобно изследване, а философското проучване като път – да, това си е една чисто Платонова метафора…
 –  Вярвате ли в градивните възможности на образеца?  

– Мисля, че и „вярвам”, и „градивен” са малко силни понятия и подканят към генерализиране и към излизане извън разговора за книгата, но предполагам, че донякъде това е и целта на този последен въпрос: така че – да, все пак вярвам, че образците в Платоновия смисъл са изключително важни – общо-взето важни колкото самото образование, което те, в повечето случаи, правят изобщо възможно…

Взел интервюто: Зоя Христова-Димитрова

Advertisements

има 1 коментар

  1. […] Невена Панова и “ΜΙΜΕΟΠΟΛΙΣ”. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: