АРУКО

Начало » НОВИ КНИГИ » Анета Димитрова за преводната агиография

Анета Димитрова за преводната агиография

 

2014_Aneta_pred_UniWien

Анета Димитрова за преводната агиография

Анета Димитрова завършва българска филология (2001), класическа филология (2004) и магистърска програма „Старобългаристика“ (2002) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Под научното ръководство на проф. д-р Ангелина Минчева защитава магистърска теза на тема „Употреба на глаголните времена в старобългарския превод на житието на св. Антоний Велики с оглед на гръцките им съответствия“ (2002) и докторската си дисертация „Синтаксис на преславските преводни жития (Антоний Велики, Нифонт, Теодор Студит, Йоан Златоуст)“ (2007). Специализирала е във Виена при проф. Йоханес Райнхарт (2005-2006; 2013-2014) и в Регенсбург при проф. Ернст Ханзак (2010). Преподава в СУ старобългарски език, старогръцки език и история на българския език. Член-учредител на АРУКО.


.

2014_Aneta_korica„Синтактична структура на преводната агиография“ е издание на докторската дисертация на авторката. Въз основа на езиков анализ на четири жития, преведени от гръцки на старобългарски през X-XI в., се изследват преводаческите решения, гръцкото синтактично влияние, типичните и специфичните черти в езика както на различните по стил гръцки жития, така и на техните преводи. Внимателното вглеждане в начините за превод и употреба на инфинитивни, причастия и членувани конструкции дава възможност за открояването на стила на авторите от този на техните преводачи и очертава критерии, по които да бъдат анализирани и други представители на старобългарската преводна агиография


Рецензии и съобщения за книгата:

– Искра Христова-Шомова. Новаторско изследване в областта на старобългарския синтаксис. Palaeobulgarica, 37 (2013), 2, 118–122.

– Jürgen Fuchsbauer. Анета Димитрова, Синтактична структура на преводната агиография. Wiener Slavistiches Jahrbuch. Harrassowitz Verlag, Wiesbaden. Neue Folge, 1 (2013), 314–317.

– Ana Mihaljević. Анета Димитрова, Синтактична структура на преводната агиография.София: Университетско издателство «Св. Климент Охридски», 2012., 311 str. <Slovo, 63 (2013)>, 207-212.

– E. Dikova. Димитрова, Анета. Синтактична структура на преводната агиография [Dimitrova, Aneta. Syntactic Structure of the Tanslations (sic!) of Hagiographic Texts]. Scripta &e-Scripta, 12 (2013), 328-329.


Споделено от автора……………..

НП: „Синтактична структура на преводната агиография“ (УИ „Св. Климент Охридски”, 2012) е дисертационната Ви монография, но връзката между нея и магистърската Ви работа е много пряка; темата очевидно търпи още разширяване и разработване, обаче кой всъщност е нейният фокус (или първичен изследователски интерес) – синтаксисът, преводите от гръцки на старобългарски, агиографията?

АД: Връзка между дисертацията и магистърската ми теза наистина има – това е Житието на св. Антоний Велики, както и интересът към превода и преводаческите похвати в ранния период на българската книжнина. В монографията са застъпени няколко големи теми – всички изброени, но и в по-общ план въпросът за езика и стила на официалната преводна проза от периода IX–XI в. В този смисъл темата е с отворен край и може да бъде разширявана многократно с нови и нови примери. Въпреки че изследването е организирано около няколко фокуса, все пак в центъра му стои интересът именно към превода, и по-точно към преводимостта между два езика, близки по структура, но различни по своята история и културен контекст.

НП: Така, като книга, изследването се чете с лекота, без при това да губи своята научна строгост и сериозност – бяха ли необходими значими трансформации на същинската дисертация, за да добие тя този вид?

АД: Трансформацията от дисертация в книга се изразяваше основно в премахване на думата „дисертация“ от текста и в техническо оформление, уеднаквяване на номерацията на примерите и изчистване от повторения. Четивността (особено на някои части) се дължи на друго – уводната глава е писана на един дъх, на бистра глава, без стрес (след изследователската част, когато работата вече си имаше облик, но преди напрежението от изтичащото време). На места имаше дори вдъхновение, докато другаде писането вървеше много тежко само и само да може да се чете леко. И пак – далеч не всичко се чете леко…

НП: Синтаксисът е широко поле – кой е акцентът и аспектът, който наблюдавате най-съсредоточено (евентуално в опит през него най-успешно да съпоставите оригинал и преводен текст)? Струва ми се, че ключова дума тук би могла да бъде „конструкция“ – така ли е и, ако да, какво следва да разбираме под „конструкция“, и още: именните или глаголните конструкции, ако направим  подобно едро разграничение, Ви привличат повече?

АД: За мен синтаксисът е най-близо до това, което служи за изразяване на мисълта. Писането е изразяване на мисли, а превеждането – трансформация на тези мисли в друга форма, но със същото съдържание. На пръв поглед това става линеарно – дума след дума след дума… – езикът е линеарен (като звук или като процес на писане/четене). Но мисленето не върви линеарно, а е по-скоро мрежа от отношения. И словесно мислите се изразяват чрез по-големи цялости – не думи, а словосъчетания, фрази, конструкции. Така единият въпрос, който си задавам, е дали преводачът следва линеарния строеж на езика, докато превежда, или мрежовидния строеж на мисълта. Дали превежда дума след дума, или възприема мисълта в целостта ѝ, трансформира я и я предава с аналогична цялост на своя език. Това разбирам аз под „конструкция“ и този процес ми е най-интересен в старобългарските преводи. Затова и глаголните конкструкции са ми по-любопитни. Глаголът има много голяма притегателна сила в тези два езика – от него зависят поне няколко други части на изречението, често той организира думите около себе си. Сменим ли глагола или глаголната форма, сменяме целия строеж на фразата. Това ми е интересно. Другият голям въпрос, който ме занимава, е ролята на избора – авторът има избор с какви средства да изрази мисълта си, преводачът прави избор измежду възможностите си за превод. Понякога едно и също значение може да се предаде по няколко начина (това са т.нар. синтактични синоними) и именно изборът на един от многото е заявяване на някаква позиция, на индивидуалност (както на автора на оригинала, така и на неговия преводач).

НП: На уводните страници изказвате надежда и очакване за пораждане на диалогичност, така да се каже – книгата излезе преди повече от година и половина, а съдържанието й е познато и от по-рано, макар и с друг статус, така че бих попитала също към кои нейни страни е най-силен интересът до момента (методология, наблюдения върху конкретно житие, изводите за съответните преводи и преводачески принципи, нещо друго?), кои части бихте определили сама като подходящи за представяне и пред студенти, в рамките на какви курсове? А има ли по-нови изследвания на други колеги напоследък, които да следват Вашия подход, да продължават Вашите занимания?

АД: Книгата е сравнително тясно специализирана и не очаквам животопреобразуващ ефект от нея. Едната ѝ функция е да служи като справочник – има примери, изводи, таблици, статистически данни – и може да се използва и без да се чете подред. Но пък тези конкретни данни биха интересували твърде малко хора, например ако някой се занимава точно с тези текстове, или иска да сравни точно с тези резултати. По-универсално значение обаче има методологията на изследването и изобщо посланието, че когато коментираме един превод, първо трябва да обърнем внимание на оригинала. Но пък за да се възприеме тази гледна точка, е нужно да се чете последователно и да се вникне в процеса на анализ, който върви в цялата книга – това е много по-трудоемко. Доколкото знам, точно този аспект на изследването, методологическият, не е останал без отзвук и си има някакви последователи. В областта на езиковия анализ стъпките са малки, а ефектът е забележим само чрез натрупване. Според мен това натрупване все още предстои. Що се отнася до приложимостта на книгата към учебната програма на студентите: именно теоретичните части, методологията, приложимостта на този тип анализ към други текстове могат да се използват в избираем курс или в магистърска програма – за студенти, които имат вече някаква основа в общото езикознание, в познаването на средновековната култура, в познаването на строежа на древните езици (старогръцки, старобългарски), или които проявяват интерес към тази проблематика. Интерес към теорията на превода, към структурата на езика и към спецификите на средновековието са необходимият минимум. Иначе не виждам място за тази книга в бакалавърската програма.

НП: И последен въпрос, малко по-неформален и излизащ извън синтактичните структури: имате ли любим персонаж или епизод от изследваните жития (и защо)?

АД: Всъщност самото съдържание на житията не ми е особено интересно. Все нещо друго ме интересува там – историческите (и в някакъв смисъл легендарни) личности св. Антоний Велики, св. Йоан Златоуст, св. Теодор Студит, възникването на текстове за тях, ролята на жанра за това какъв език, какъв стил се е използвал при създаването на техните жития, съответно за превода им… Но ето, св. Йоан Златоуст от главен герой на житие се е превърнал в център на сегашните ми изследвания вече като автор. Много езиковедски гледам на обекта на своите занимания, и твърде малко чисто литературно.

 

Въпросите зададе: Невена Панова

София – Виена, април 2014 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: