АРУКО

Начало » НОВИ КНИГИ » „Ποικιλία“ от Димка Гочева

„Ποικιλία“ от Димка Гочева

1      28.02.2013г

Ποικιλία е новата книга на доц. д-р Димка Гочева. Заглавието в буквален превод означава „пъстрота“ или „шарения“ и то е много сполучливо избрано, отразявайки точно жанровото и тематично разнообразието на творбата. Това е сборник с текстове, създадени по различен повод, представяни на различни мероприятия и събития, написани в различни жанрове, но всички организирани около тълкуването,  интерпретирането и представянето  на ключови антични автори и творби.

Споделено от автора………..       P1140269  

–   „Ποικιλία “ е Вашата нова книга, което буквално означава шарения, пъстрота? Защо избрахте именно  това заглавие  за сборника  от авторски текстове, които представяте?

   – Бях замислила издаването на тази книга отдавна. Искаше ми се сборник с текстове, писани по различни поводи, с различен жанр и формат, да излезе още през 2004 г. за четиридесетгодишнината ми. Първоначално си мислех, че на такава книга ще й подхожда наименованието „адолесхия“  – онова бърборене и уж незначително приказване, за което Платон в „Парменид“ казва, че на пръв поглед е незначително, но че ако човек не се е упражнявал в него, докато е млад, по-късно в живота му при сериозното търсене на важното истинното ще му се изплъзва. Но впоследствие размислих и прецених, че това наименование би било прекалено сложно за читателите и твърде двусмислено. Освен това годините минаваха, към текстовете за онтологията и космологията на класическата гръцка мисловност се прибавиха текстове за политическата философия на Платон и Аристотел, а след тях – текстовете за справедливото и справедливостта при Тукидид и Херодот. Надявам се, че това наименование е по-прозрачно за читателите – почти всички са чували за Стоа Пойкиле в Атина,  а също така в  Хегеловата „Естетика“ има едно интересно тематизиране за пοικιλία-та на Херодот. За пъстрота и разнообразието в неговото мислене и за красотата на йонийския свят, които задават тон и настройват в съзвучие със себе си и класическата гръцка мисъл след това.

  –  Виждаме, че това е издание, съчетаващо няколко типа интерпретации върху класически автори и текстове. В книгата присътват както  историко – философски анализи на класически творби, така също текстове, представящи научна хроника и периодика, както и един пътепис. Можем ли да твърдим, че книгата е едно нагледно представяне на начините, по които работи един античен изследовател в съвремеността?

–  Да, това се получава неизбежно. Често близки приятели и познати с несъмнени философски интереси, но без систематично философско образование са ми казвали, че книгата ми „Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм“ е абсолютно нечитаема, че е прекалено сложна и неразбираема. Няма как да бъде иначе. Това е по-голямата част от дисертацията ми. Съвсем специализираните академични текстове имат много ограничена читателска група, особено когато са написани на български. Неколцина колеги в страната и толкова. Докато размишленията за огромното разнообразие от проблеми в енциклопедичната антична философия може да бъде представено и приближено до читателите, ако бъдат изказани през други, по-достъпни жанрове, различни от канона на академичното писане.

  – Подзаглавието на книгата  препраща към целевата аудитория на текста, а именно  „една книга за класически гръцки мислители”, кои смятате, че са те в настоящето и включвате ли мисловно определени  общности или групи в тази категория?

–   Надявам се книгата да бъде любопитна за читатели с разнообразни интереси в хуманитаристиката и социалните науки, и любознателност, насочена към богатството на мисленето в античността – към историята, философията и литературата на тази епоха.

Съдържание:

За текстовете в тази книга и за колегите и приятелите, покрай които се родиха те

Историци и философи, класически и днес

Херодот за справедливото и справедливостта
Справедливостта и справедливото според “История на Пелопонеската война” на Тукидид
Онтология на справедливото и справедливостта в “Държавата” на Платон
Какво е “Метафизика”-та на Аристотел
Олигархията и олигархът според Платон и Аристотел
“За небето” и “За възникването и загиването”, или за космоса и за нашата представа за него

Интерпретатори и интерпретации на елинската класика

Елинство и християнство в “Лекциите по естетика” на Хегел
Върху понятието за ирония. Сьорен Киркегор за Сократовата ирония
Bulgarian Interpretations of Ancient and Medieval Philosophy
За (не)възможното използване на Аристотеловите политологически идеи тук-и-сега
Оксфордски прочити на класическото гръцко философстване у нас
Последни думи за Илия Панчовски
Михаел Фреде: Философът, който се страхуваше от суетата
Multum, non multa: За успеха и признанието на RHIZAI
Посланията до Платон в “Писма до Егина” на Николай Гочев

Другояче към класиката – с пътепис и колаж

Еврика: Сиракуза
Триптих за Елада

Библиография

Книгата е достъпна  електронната  книжарница на „Български книжици“ : http://knigabg.com/index.php?page=book&id=31335

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: