АРУКО

Начало » КОНФЕРЕНЦИИ » Религия и контекст

Религия и контекст

a_logo_b_w

                                        РЕЛИГИЯ И КОНТЕКСТ

Петър Рогалски

    Конференцията засегна различни аспекти на религиозното предание като начин на възприемане и предаване на основното съдържание на една религия – нейното откровение.

    Единствен първият доклад на проф. Александър Федотов, озаглавен За реалното и иреалното в създаването на будисткия канон, засегна религиозно откровение, различно от юдео-християнското: средоточие на изложението беше будисткия канон, по-точно т. нар. Палийски канон, неговият триделен строеж, състоящ се от значителен по брой и обем съчинения, целящи да възпроизведат дословно всичко изречено от Буда. Стана ясно, че сред каноничните съчинения са и т. нар. Правила на Сангха, предназначени главно за будистките монаси и монахини.

   Докладът на доц. Николай Гочев, онасловен Теократичната държава – Йосиф Флавий за Мойсеевото законодателство, разгледа друга важна страна този път на юдейското предание: осъществената от Мойсей възможност за създаване на теократично държавно законодателство. Противно на очакването, че Мойсей е извършил това въз основа на богооткровения Закон, изложението на лектора показа недвусмислено, че според Йосиф Флавий юдейският патриарх е използвал за образец и е осъществил на практика Платоновата държава, чиято крайна цел е напълно чужда на християнската телеология на историята, понеже смятаната за неосъществима държава от Платонов тип не цели нищо повече от това да даде на хората възможност да бъдат добродетелни.

   Д-р Чавдар Хаджиев в своя доклад Законът за съботата в юдейската религия и история през първото хилядолетие пр. Хр. представи историческите промени в разбирането на юдейското предание за седмия ден: от чисто “хуманистичната” тенденция съботата да се разглежда като почивен ден за хора и животни се наблюдава преход към по-богословския възглед за двете основания на седмия ден: почивката на завършеното Сътворение и времето на извеждането на израилтяните от Египет. Същевременно се забелязва постепенно утвърдилото се празнуване на съботата извън Храма, олицетворяващ съвършенството на Мирозданието, тоест съботата се превръща в алтернатива на богослужебното участие в завършената устроеност на света.

   Юдейското предание бе предмет и на доклада Разрушаването на Втория храм и Талмудическата епоха, където проф. Мони Алмалех изложи съвсем накратко историческите измерения на наблюдаваното възраждане в тълкувателните обсъждания на писания Закон през въпросната ехоха, вследствие на които се ражда Талмудът.

    След това д-р Петър Рогалски в своите Антропологични бележки върху западната християнска мистика разгледа характерен аспект на западното християнско предание: част от психологията на навлизането в мистическия живот, разбирано като постепенно аскетично очистване на съответните способности на душата. По-специално докладът се опита да очертае границите на християнското понятие за плът като психологическа и етическа реалност.

      Християнското предание, но вече в своето нововременно православно изражение, бе предмет на изследване в доклада на д-р Вениамин Пеев Екзетическата траектория като възможност за религиозно философска контекстуализация, където стана дума за предложената от С. Булгаков екзегеза на Божията Премъдрост, която не се отъждествява с второто Лице на Троицата. Беше подчертано, че Премъдростта не е само и толкова догматическа, колкото екзегетическа категория, както и че екзегезата представлява също духовно отношение към истините на вярата, което не изключва и мистическото изживяване.

    От посветения на протестантското предание доклад на Елка Златева Евангелието и републиката: политическият синтез на американската революция стана ясно, че американският републиканизъм е дълбоко проникнат от евангелисткото учение, като особено влиятелно през ХІХ в. се оказва движението Великото пробуждане, белязано от индивидуалистките тежнения на квиетизма в Европа. Оттук и от други разсъждения в същата посока беше направен изводът, че в американския политически модел за разлика от европейския е налице съжителство между религия и политическа свобода.

     Изнесеният от Атанас Атанасов доклад Християнската простителност в културния контекст очерта християнската прошка главно в два аспекта: като начин на личностно усъвършенстване и като етическа величина. Разсъжденията на докладчика се основаваха предимно на френскоезични мислители от ХХ в.

      Конференцията завърши с доклада на Момчил Петров Образователните институции на българската протестантска общност в контекста на модерната епоха. Стана дума за първите общообразователни училища в България в средата на ХІХ в. Бяха очертани следните техни характеристики: откритост към светското образование, духовно преобразяване, светски аскетизъм и професионално обучение наред с общообразователните дисциплини.
 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: